Г-н Рибарски, в предишното интервю ми казахте, че ЕК ни предупреждава, че имаме седмици за законови реформи, ако искаме да вземем средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Изтекоха ли те?
– Опасенията на групата от ЕК бяха основно за липсата на време за реализация на проектите по НПВУ. Получаването на средства е обвързано с конкретни проекти, които трябва да се реализират в срок до август 2026 г. В изминалите седмици Министерският съвет оповести проекти, които на този етап се налага да отпаднат от плана. Управляващото мнозинство е изключително мудно със законопроектите за второ плащане. Аз очаквам списъкът с отпаднали проекти тепърва да се увеличава. Пропуснатите ползи за бизнеса и обществото тепърва ще стават все по-осезаеми.
Шансът за спасението на комплекса „Марица-изток“ и на въглищната ни енергетика?
-Шансът за мините и ТЕЦ-овете в район Стара Загора е единствено през инвестиции, които трябваше да се случат по линия на НПВУ и плановете за справедлив преход. В Бюджет 2025 няма предвидени средства за рекултивация (250 млн лв) или придобиване на мажоритарен дял в „ТЕЦ Контур-Глобал Марица-изток 3“, въпреки гръмките заявки и обещания на управляващото мнозинство. Изтърва се питомното, за да се гони дивото. Ситуацията става все по-непредвидима и крие реална опасност за енергийната сигурност на страната.
Шансовете на България да влезе в Еврозоната?
-Шансовете никога не са били по-реални от сега. След като България се присъедини към страните от Шенген, следващата стъпка, за която през последните години положихме всички усилия, е именно влизането на страната в Еврозоната. Очакваме конвергентния доклад през юни да е положителен и България да въведе еврото през януари 2026 г.