„Първоначално не бях сред най-големите привърженици на въвеждането на еврото като разплащателно средство в България, защото страната ни не беше готова за това. И тези, които ни убеждават, че ако приемем единната европейска валута към нас ще потекат реки от пари, и тези които тръбят, че еврото ще „стопи“ доходите ни, силно преувеличават“, категоричен е колегата от „Радио Стара Загора“ Десислав Тенев.
По думите му разяснителна кампания за внедряването на еврото у нас няма.
„Кампания няма. Има само едни истерични хорица, тичащи по улиците с руските знамена. Жалкото е, че това за пореден път „дава храна“ на партийки, които са с господари в Кремъл да имат тема. Те съществуват от години, но тръгват нагоре „яхвайки вълната“ на някой злободневен за обществото въпрос. Първо беше КОВИД., този който ги тласна напред. Разни партийки крещяха, че няма пандемия, а самите им лидери се бяха ваксинирали срещу нея. После дойде темата за войната в Украйна. Сега на мода е темата с еврото. Крадат ни. Ще ни вземат парите. Празни приказки на уж защитниците на лева, които са се вкопчили в него като уж един от последните белези на националната ни идентичност.
Политиците и властта обаче не провеждат реална разяснителна кампания по въвеждането на еврото в България. Липсата на кампания я има заради глупостта и неумението на политиците ни. Не мисля, че информационната мъгла по въпроса за еврото се прави в услуга на някого. Просто политиците ни толкова си могат. Премиерът Росен Желязков трябваше да е навсякъде в медиите и да обяснява какви са плюсовете и минусите на това, че от 1 януари догодина ще се разплащаме с евро. Същото в пълна степен важи за министрите на финансите и на икономиката. Големият отпечатък падна върху истеризацията и политизирането на темата като едва ли не последната битка за България. За каква битка за България обаче говорят хора, които служат на чужди интереси? От момента, в който България се „върза“ за германската марка, тя загуби правото си да води собствена монетарна политика. И това е за добро. Да си припомним как в края на 96-та средната работна заплата в България беше 3 долара. Недопустимо е „изхабени“ политици, вкопчили се в поредната службица, да са лицата по разяснителната кампания за еврото. Надявам се въвеждането на еврото да стане по най-безболезнения начин. За съжаление нашите търговци ще вдигат изкуствено цените, с каквато и валута да боравим. Не е нормално търговските вериги да работят с едни цени в Западните държави и с много по-високи у нас. И тук държавата трябва да се намеси. Вредно е държавата да определя цените на свободния икономически пазар под натиск. Също така вредно е този свободен икономически пазар да „дивее“ и да вдига цените, без логика и обосновка. Нужен е регулатор, който да работи.“
Десислав Тенев не очаква драматична спекула на цените на стоките на родния пазар.
„В първия месец на 2026-та временни проблеми не са изключени и с тях ще се занимават основно медиите. За около месец обаче всичко ще приключи. Хубаво е разбирателството между държавата и банковия сектор да няма никакви такси. От ден днешен банките не вземат такса за превод от лева към евро. Хората от „сивия сектор“, с „мръсни пари“ имат общо взето 6 месеца да „осветлят“ доходите си. После ще им е много трудно да обменят парите си легално. България вече е готова за еврото, или поне въвеждането му няма да стане толкова болезнено, защото цените у нас са драматично високи. Дори по-високи от тези в Европа. Това важи най-вече за цените на имотите. Въвеждането на еврото със сигурност ще донесе позитиви за България в дългосрочен план. Към нея обаче няма да потекат реки от пари. Място за драма от въвеждането на еврото не бива да има. Ще ни липсва левът със своята над 145-годишна история. Най-важна е обаче бъдещата стабилност на икономиката ни. Влизането на еврото е последната крачка на евроинтеграцията на България. Не съм привърженик обаче на европейската федерализация. Против създаването на федерации и против премахването на граници на стария континент съм.
Българската икономика не е готова за еврото. Влизаме в Еврозоната по милост. Не бяхме готови за членството си в ЕС и през 2007-ма. Никоя европейска държава няма интерес да ни краде или граби. Не смятам и че ни вкарват в Еврозоната, за да отстъпим пред Северна Македония по отношение на темите със съседите. И други държави са в противоречие, без да са подлагани на натиск към компромиси. В рамките на ЕС има хора като Орбан и Фицо, които открито обслужват диктатора от Кремъл и никой нищо лошо не им е сторил. Продължават да получават дерогации за руския газ и петрол. Ако България спазва ангажиментите си, държавицата, намираща се на югозапад от нас няма и не трябва да е част от ЕС. България трябва да е в сърцето на вземане на решение по въпроса. Докато не промени отношението си към България, Северна Македония не може и не трябва да е част от ЕС.“
Колегата се спря на някои вътрешнополитически теми. Според него президентът Радев не е готов със собствен политически проект.
„Това е най-вредният човек в българската политика. Президентът има по-скоро представителни функции. По конституция, той не управлява. Радев обаче в последните години, освен, че слагаше прът в европейската идентичност на България, правеше и това. Управляваше страната през временните правителства. Той представлява страната пред света. Радев обаче извърши редица вредни за България външнополитически действия, внушени му от Червения площад. Същите тези вредни теми Радев вкарва в европейския дневен ред и си намира съмишленици в лицето на Орбан и Фицо. Радев е вреден и защото подведе не особено интелигентния, но имащ се за особено умен и красив електорат на т. нар градско дясно, което го подкрепи. Говоря за ПП. Те за мен са политически трупове, които нямат собствен електорат, а ползват този на ДБ. „Продължаваме Промяната“ беше създадена от Радев. Властта й се услади и тя реши да надскочи Радев, за да му докаже, че са нещо повече от него. Хората около Петков и Василев имат изключителен грях към България за втория президентски мандат на Радев. За първия, огромния грях има Бойко Борисов, издигнал за президент неизбираемата кандидатура на Цецка Цачева. „Демократична България“ трябваше да издигнат избираем кандидат на първи тур, а дължат обяснение, защо не подкрепиха проф. Герджиков на втория тур и подариха втория мандат на Радев. А той още тогава се държеше като проруски политик. Опитите на старите лидери на десницата- Иван Костов, Екатерина Михайлова и Веселин Методиев да намерят общ език с новите уж десни лица- Кирил Петков, Асен Василев, Атанас Атанасов и Ивайло Мирчев за общ десен кандидат в бъдещите президентски избори ми изглежда невъзможен. Новите десни лидери първо трябва да се извинят на избирателите си за втория президентски мандат на Румен Радев. На България и на света им липсват държавници. Нито в България има президент като Петър Стоянов, нито в Германия канцлер като Хелмут Кол, нито в САЩ президент като Роналд Рейгън.“
Десислав Тенев е категоричен, че Румен Радев никога няма да слезе на големия пряк политически терен у нас.
„На всички е ясно, че той е прекалено зависим от Кремъл. Иначе не би тръгнал към глупавата тема за референдум за еврото у нас, при положение, че страницата изглежда затворена. Той преди месеци твърдеше, че референдум не може да бъде проведен, а под сериозен руски натиск се отметна и тръгна в противоположната посока. Радев няма да слезе на политическия терен пряко, за да не изгуби цялата легитимност, която му дава президентската институция. Оглави ли собствен политически проект, държавният глава ще загуби удобния кабинет на „Дондуков 2“ и възможността да влияе върху общественото мнение. След изтичане на президентския му мандат, Радев би пробвал да влезе в сериозната политика със собствен проект. Той би взел обаче само някакъв процент подкрепа. Радев пропусна шанса си да влезе в голямата политика през 2020-та, когато не водеше толкова проруска политика. Някои хора виждат в негово лице спасителя от действащото политическо статукво. Трябва да си дадат сметка обаче, че реалната политическа отговорност в страната я носи премиерът. Президентът и депутатите не правят почти нищо. Не виждам предпоставки за нови извънредни парламентарни избори с марка БГ. Такива може да предизвика единствено и само Делян Пеевски. Борисов няма интерес от нови избори. По-добро от сегашното разположение на политическите сили на родна земя, той не би могъл да иска. Разместване на политическите пластове на този етап няма да има. Такива са допустими, когато на терена има нов играч, а такъв няма. Народът също е доволен, че в страната има някакво спокойствие. На спиралата от избори в избори се сложи край. За жалост в България няма личности. Хората, които се занимават с политика са компрометирани. У нас има политици, но не и държавници, мислещи в дългосрочен хоризонт“.
Десо се спря и на геополитическите теми.
„Много съм разочарован от Тръмп, чиято политическа кариера следя от десет години. Смея да твърдя, че първият му президентски мандат беше изключително успешен. По света имаше много повече спокойствие, отколкото сега и преди да дойде т.нар. коронавирус. Петте месеца от втория мандат на Тръмп са изключителен провал. Всеки ден има нов световен конфликт, а аурата на Тръмп беше точно на миротворец. Къде отидоха обещанията му, че ако беше станал президент по-рано, нямаше да има война в Украйна? Войната между Израел и Иран пък е безпрецедентна. Защо Индия и Пакистан стигнаха дотам, буквално да задействат копчето на ядреното оръжие.? За края на войната между Украйна и Русия, Тръмп не е постигнал нищо. Американският президент явно не може да реши проблема. Той не е детска игра, при която с думата на Тръмп да се сложи край на конфликта. За да има по-скорошен край на военния конфликт в Украйна, Путин трябва да бъде притиснат до стената. С мръсниците , трябва да се действа по мръсен начин. Способността на Тръмп да разсъждава вече не е толкова ясна. Във втория си мандат държавният глава на САЩ се обгради с откровени идиоти. Това са некомпетентни, глупави и луди хора.
Демократическата партия на САЩ се превърна в модерна марксистка партия, а републиканската партия, отвъд Океана, се превърна в цирк. Проблем е, че за войната в Украйна се говори все по-малко в публичното пространство. Тя няма да приключи без ясен ангажимент от страна на САЩ. Краят й в близките години не се вижда. Ние като народ можем само да се учим от украинците, какво значи да защитаваш родината си от агресора. Путин е един абсолютен бункерен плъх, който отказа срещата с украинския си колега в Турция. Зеленски отиде там, а опонентът му се скри. Ако Путин се има за много силен трябваше да се срещне очи в очи със своя противник и да му каже какво трябва да се случи с войната. Путин се скри зад екипи, екипчета от втория и третия ешелон на руската дипломация. Всички, които обвиняват Украйна за конфликта, искам да ги попитам как биха реагирали, ако влезе въоръжен човек в дома им? Обвинителите на Зеленски нека да видят как изглеждаше лицето му преди войната и как то е набраздено от проблемите сега.“