Аржентинският голмайстор на Берое Леандро Годой, популярен със звучния прякор Кошмарът, стана реализатор номер едно на родния футболен елит за приключилия вече сезон с реализирани 18 попадения. С това постижение той се нарежда до Петър Жеков, Петко Петков, Стойчо Младенов и Мартин Камбуров. Те, също като него, са стъпвали на голмайсторския връх у нас през годините със зелено-бялата фланелка. Аржентинецът обаче е първият чужденец, достигнал до това авторитетно постижение с екипа на беройци. Да, направи го едва в последния кръг на футболните битки във футболната ни първа дивизия. Можеше да го стори и далеч по-рано, ако не му бяха отменени два редовни гола в мачовете срещу Черно море от редовния сезон, например. Зложелателите на Кошмара биха казали, че голяма част от головете му са срещу нискоразредните ни тимове – Ботев (Враца), Септември, Крумовград, Славия, Локомотив (Пловдив) и раздирания от криза отбор на Спартак (Варна). Именно „соколите“ от морската ни столица се оказаха любимата „жертва“ на Годой във вече приключилия шампионат. В общо четирите сблъсъка на беройци срещу спартаковци голаджията порази мрежата на състава от морската ни столица цели 6 пъти, а веднъж постигна и хеттрик при визитата на своите на „Коритото“. Всъщност само голът на Годой за успеха над Левски с 0:2 на „Герена“ минава в графата, постигнати срещу стойностни съперници. Но голът си е гол, независимо срещу кой опонент е отбелязан. Освен това Годой се разписа твърде малко от дузпи през сезона, а близо 2/3 от попаденията му дойдоха от игра, а и повечето донесоха точки на Берое, за да го „изстрелят“ в горната половина на класирането. И друго биха казали зложелателите на Годой, изтъквайки, че той бе непостоянен. Покори цели 12 пъти противниковите врати през есента, за да се отчете с едва 6 попадения през пролетта. И за това обаче си има логично обяснение. Цяла зима спрягаха Годой за трансфер къде ли не по света. Въпросният трансфер така и не се случи, а голаджията се върна обратно в Стара Загора буквално седмица преди старта на втория дял от шампионата. Не проведе пълноценна подготовка и се изнерви при злополучната загуба от Славия с 2:1 на „Овча купел“, коствала наказание, както за него, така и за половин отбор беройци. Освен че остана извън игра близо месец и излезе от ритъм, гаучото трябваше да преглътне и отмяната на абсолютно редовния му гол срещу Черно море във Варна (1:1) в края на редовния сезон. За мача срещу Ботев във Враца от турнира за купата, загубен от беройци след драмата на дузпите, ще припомним само, че спорно пак не бе зачетено попадение на заралии, а някак в знак на протест Годой прати топката високо над вратата на врачани при изпълненията от бялата точка, довели до отстраняването на Берое от втората по сила клубна надпревара у нас. Кой каквото ще да говори, Годой си е Годой. В историята си Берое познава и по-добри реализатори от него. Играе ли обаче аржентинецът, сегашната формация на старозагорци е далеч по-атрактивна, отколкото ако го няма на терена. Кошмарът се отнася с огромно уважение към феновете на Берое. При една от традиционните срещи с тях пред магазина на привържениците зад съда, той дойде за събитието близо 15 минути преди обявения час. Не отказа снимка или автограф на никого и се ръкува с всички присъстващи, без поведението му да издава досада или надменност. Тук е редно да отбележим, че футболната ни пролет „разби“ мита, че Берое е твърде зависим от голмайстора си, а когато той не играе или няма ден, няма кой да се разпише в противниковата врата. Споменахме вече, че вторият дял на футболното ни първенство не бе така успешен за Годой, както първият. През пролетния полусезон обаче на сцената със зелено-белия екип излязоха и други стрелци – Алберто Салидо, Хуанка Пинеда и Кевин Сейхас. Дали те и Кошмарът ще останат под „Аязмото“ и през новия сезон, ще покаже времето. По-вероятно е да бъдат трансферирани зад граница. По-важното обаче е, че сегашният състав на Берое вече не е бандата от латиноси, а команда, с която се съобразяват всички. Жалко само, че го няма предводителят й – наставникът Хосу Урибе. Испанският специалист напусна Берое след тежката домашна загуба от пловдивския Ботев с 0:6. Болката от нея трудно ще отшуми. Сега за Берое е важно да се стабилизира финансово и да продължи да пише славната си история. Защото Берое е много повече от клуб.