В разгара на политическото напрежение и предстоящите парламентарни избори, темата за енергетиката отново излиза на преден план. Потърсихме мнението на народния представител от Продължаваме промяната Радослав Рибарски, който коментира актуалните проблеми около работата на парламентарната Комисия по енергетика, рисковете за Плана за възстановяване и бъдещето на въглищните централи у нас.
– Г-н Рибарски, защо не се проведе заседанието на парламентарната комисия по енергетика?
– След три опита за заседание, поради липсата на кворум, такова на практика не се състоя. Нашата парламентарна група Продължаваме промяната – Демократична България беше в пълен състав. И тримата ни представители присъстваха. Очевидно обаче има целенасочено нежелание от страна на бившето мнозинство да се разгледа този важен законопроект.
– За кой законопроект става дума и защо е толкова важен?
– Говорим за промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, които са пряко свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. Пропуснатите инвестици се равняват на 437 млн. евро. Дори да има нужда от корекции, те могат да се направят между първо и второ четене в пленарна зала. Проблемът е, че повече от месец откакто е внесен на 12 февруари той не влиза за обсъждане. В същото време през последната година бяха приети далеч по-спорни законодателни промени.
– Има ли други притеснителни решения в сектора?
– Да, една от почти незабелязаните промени е ограничаването на въглеродните емисии от въглищните централи до 10 900 000 квоти. Това на практика ограничава тяхната работа, независимо от нуждата от електроенергия.
В условията на войни и кризи е изключително важно да имаме капацитет за бързо активиране на мощности. Тези фактори влияят пряко върху сигурността на електроенергийната ни система.
– Какви са рисковете за България по Плана за възстановяване и устойчивост?
– Става дума за четвъртото плащане, което възлиза на около 900 млн. евро. Реално България е на път да загуби близо 1 млрд. евро, ако не изпълни 25 реформи, пет от които зависят пряко от Народното събрание.
– Какво е бъдещето на комплекса „Марица изток“?
– За съжаление, става все по-несигурно. Особено с оглед на ситуацията около ТЕЦ Марица изток 1, чийто дългосрочен договор изтича. Това е изключително важна мощност за стабилността на електропреносната мрежа. Трябва да е ясно без такива централи сигурността на системата е под въпрос. Нуждата от диспечируеми мощности за балансиране на системата стават все по-усезаеми, дори с новите батерии, които се присъединяват към мрежата, което в момента се осигурява именно от въглищните централи.
– А какво се случва с „ТЕЦ Марица изток 2“?
– Всички говорят за спасяването ѝ по време на избори, но реални инвестиционни планове липсват. Трябва да се използват възможностите на Плана за възстановяване и териториалните планове. Централата трябва да продължи да участва в енергийния микс, особено през зимните месеци. Това е ключово за стабилността на системата.
Заключение
Разговорът с Радослав Рибарски очертава сериозни предизвикателства пред българската енергетика – от блокирани законодателни инициативи до риск от загуба на значителни европейски средства. На фона на политическата динамика и предстоящите избори, решенията в този сектор изглеждат по-важни от всякога.