НОЖЪТ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Е ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАБИТ В РАНАТА

Здравеопазването е може би най-важната социална дейност в България. С нея си правят постоянен PR и политиците. Всичко обаче в последните години е само на думи, защото в сектор здравеопазване липсва каквато и да е било политика а здравните министри са най-често сменяемите министри у нас‘, категоричен е бившият член на местната Здравна комисия, доскорошен общински съветник от БСП и  неврохирург по професия и специалност д-р Мариус  Кирков.

За  родното здравеопазване в последните години бяха извадени страшно много средства.  В момента от търговията с лекарства се изкарват много повече пари, от търговията с оръжие. Липсата на ангажимент на политиците към здравеопазването пък доведе дотам, че частните болници никнат като гъби. Като резултат се засили нелоялната конкуренция помежду им. От това обаче  резултатът е отрицателен. Д-р Мариус Кирков припомни и един малко известен факт:

Още докато здравен министър беше покойният д-р Евгений Желев, го попитах, кога ще спре безконтролното роене    на болници в България. Процесът още продължава. Никнат нови и нови мастодонти. Обезкуражен съм, че някога ще се случи нещо положително за здравеопазването ни. Растат единствено парите за заплащане на здравните пътеки. Вървят разплащания за големите болници, които наистина поемат сериозната патология. Качеството на здравеопазването обаче става все по- лошо и по-лошо. Така е главно заради липсата на кадри. Няма ли ги тях, няма как пациентите да бъдат качествено обслужени. Повтарям, че болниците у нас се размножиха твърде много. Лекарите работят в няколко здравни заведения едновременно, за да си гарантират добър доход. В определени здравни структури в страната се получават високи възнаграждения, а в други те са символични. От  този дисонанс следва нелоялната конкуренция. Тя води дотам, че в определени болници се съсредоточават множество качествени кадри, а други биват отслабени откъм специалисти. Привличането на кадри в големите болници унищожава малките и те постепенно се превръщат в здравни заведения от социален тип, където ще се лекуват  предимно неплатежоспособните пациенти. От тази картина губят и големите болници. Лекарите в тях  трябва да привличат определен брой  пациенти, за да гарантират високите си възнаграждения. Има дейности, които се извършват предимно в общинските здравни заведения, пациентите им не би ги поела друга болница. Тогава пък възниква сериозната опасност от епидемии, ако пациентите не биват лекувани. Ножът в здравеопазването е предварително забит в раната. Мръдне ли, макар и малко, ще стане страшно. Д-р Мариус Кирков не приема незаслужения упрек към много лекари, че са търговци със здравето на хората.

„Лекарите не взимат пари от пациентите. Здравната каса обаче не заплаща голяма част от услугите. Държавата и  Здравната каса дори и не са помислили за промяната на този неработещ модел. Не го ли направят, ще страдат цялата здравна система и пациентите.