ПОСЛЕДНИ НОВИНИ ОКОЛО ПЛАНА МАКРОН (ПАКЕТ МОБИЛНОСТ)?
Вече съм имала възможност да коментирам, че, след въвеждането на мерките за мобилност, няколко страни, сред които Полша, Румъния, България, Литва, Словакия и други обжалваха тези европейски законови актове, пред Европейския съд в Страсбург. На 4-ти октомври последният излезе с решение по жалбата на обединените страни.
В цялост съдът потвърждава въвеждането на мерките Макрон, като социално необходими с изключение на една, а именно връщането на товарния автомобил до базата на превозвача на всеки два месеца. Тази мярка съдът е посочил като необоснована и нецелесъобразна спрямо целите, които пакетът Мобилност поставя. Във връзка с това отменя изискването товарните автомобили да се завръщат до базите си по установяване на всеки два месеца.
Аз няма да изпадам в подробности, но всеки заинтересован от решението на съда може да прочете официалното съобщение на интернет страницата му.
Макар и с една позиция транспортния бранш от Централна и Източна Европа печели много важна битка, срещу наложена мярка която иначе нямаше как да оправдае празни курсове, средства и време “хвърлени на вятъра”.
Аз лично много се радвам на тази победа, но все още мисля как една друга мярка, а именно да върнем и шофьора за задължителна почивка на всеки 3 седмици, да я приложа така, че да спазя едновременно с това, и кодекса на труда, и трудово-правните разпоредби, и регламента. Какво имам предвид. На шофьорите на товарни автомобили се полагат минимум 25 работни дни платен отпуск – те са втора категория работници, затова им се полага повече платен отпуск. Имаме 12 месеца, в които на 3 седмици трябва да си приберем хората в България. Ако разделим 25 на 12, това прави средно по 2,08 дни на месец. Т.е. ние прибираме шофьора, той стои 2,08 дни в България и пак се връща. Тези дни му стигат точно и само да си разопакова багажа, няма да има време да го събере. Дори и да предоставим по 30 дни платен отпуск, както и правим, се пулачават по 2 и половина дни отпуск на месец. И тук влизаме в противоречие с трудово-правните норми, според които половината от платеният отпуск трябва да се ползва наведнъж. И това е така, за да може работникът и служителят да усетят почивката си и да премахнат стреса. Как ще се случи това, разчитам да ни укажат и компетентните органи.
ИМА ЛИ РЕШЕНИЕ ПРОБЛЕМЪТ С ЛИПСАТА НА КАДРИ?
Няма решение. Демографската криза продължава да се задълбочава. Има обаче надежда. Изказвам личното си мнение, базирано на лични наблюдения. Моето поколение, моите връстници масово заминаха за чужбина и трайно се установиха там. Там отгледаха и децата си. Говоря основно за предпочетени от тях за установяване европейски страни. Сега наблюдавам една тенденция, която започна около 2012-та година и която продължава да набира скорост. Същите тези хора се прибират в България. Децата са им достатъчно пораснали, за да разбират действията на родителите си. Те споделят с мен, че Европа и страните, които са избрали да живеят вече не са същите. Има пренаселване с мигранти, срив в ценностната система на европейците, нарастване на криминалните случаи, намаляване на работните места, завзети от нови технологии, роботизиране и изкуствен интелект, което ги кара да се завърнат към корените си и родните си места. Казват, че България, въпреки политическите трусове си остава относително спокойна за живеене. От последната година примерите не са никак малко, а тези хора са образовани и възпитани в трудова дисциплина и работа. Много от тях са изключително предприемчиви. Всъщност аз много залагам на това – българите да се завърнат от чужбина. Вярвам, че тази позабравена работна сила би направила чудеса, би пренесла нова култура и иновации. От трите милиона, които избягаха, един да се върнат мисля, че доста ще промени пазара на труда.