Впечатляващите 50 години като художник има зад гърба си старозагорският майстор на четката Мирослав Ибришимов. Негови картини са намерили място в галерии не само у нас, но и в Германия, Англия, Норвегия, Австралия и Япония.
„Насочих се към рисуването, воден от вътрешния порив да изобразя природата и да изразя себе си. Дядо ми и баща ми рисуваха добре, но не бяха професионални художници. Сега работя върху фигурални композиции и пейзажи. В пейзажите винаги има църква, а фигуралните композиции са на тема добро и зло, ангели и дяволи. Темата избрах неслучайно. Чел съм дълги години такава литература – Петър Дънов, Щайнер, Библията, и те ме провокираха да разбера, че целият свят се движи от сили на доброто и злото. В картините ми искам доброто да побеждава. В тях то винаги държи стрела или копие и побеждава злото. В света, обаче, уви, не е така. Той не върви на добре. С творчеството си се стремя да дам импулс на хората, че рано или късно доброто ще победи злото. Твърдят го и всички големи духовни учители. Сега минаваме през труден период. Но в крайна сметка, на Земята доброто ще триумфира“, разказва Мирослав Ибришимов.
Чрез профила си в социалните мрежи той общува с ценители на изкуството му от цял свят.
„Мисля, че те разбират посланията ми. Убеден съм, че хората по цял свят са еднакви. Искат да има мир. Да живеят добре и в разбирателство. Сега са празници и съм оптимист, че всеки от нас ще намери време и начин да отвори душата и сърцето си за доброто и красивото“.
Мирослав Ибришимов се върна към тежките дни на Ковид, затворили не само творците, но и целия свят за свободно общуване.
„Аз, обаче, напук на тогавашната криза, се вдъхнових. Затворих се в ателието си и направих серия от 13-14 творби. И в онзи нелек период отново размислите за доброто и злото не ме напуснаха. Те продължават да ме вълнуват вече десетилетие. Целя чрез картините ми да кажа на всички да не губят кураж, защото рано или късно доброто ще победи. За жалост, в България няма истински пазар за изкуство. Благодарение на социалните мрежи, обаче, намирам клиенти не само от България. Това ми дава надежда, че хората се интересуват от изобразително изкуство. А то е сложно изкуство, трудно е за разбиране. Като симфоничната музика е. Не всеки човек разбира играта на форми и цветове. За да ги разбереш, се искат усет, работа и информация. Изобразителното изкуство е трудно. Все по-малко хора купуват картини, материалното ги влече повече.“
През миналата година Миро Ибришимов реализира голяма самостоятелна изложба в старата столица Велико Търново под надслов „Срещу зрителя с духовното и Бог.“
„Неин куратор бе друг старозагорец, художникът д-р Петко Петков, с когото и с Валентин Дончевски ме свързва отдавнашно приятелство. Гордите боляри ме приеха с изненадващ и за самия мен интерес. Много съм доволен от тази си изява. С присъствието си я уважи прочутият акад. Христо Панев, носител на орден „Кирил и Методий“. Той оцени много високо труда ми, а после ми написа: „Възхитен съм от изложбата на Мирослав Ибришимов в стил естетика и Божията искра. В неговите творби я открих. Бъди благословен“. Подобна оценка е най-голямата ми награда. Целя да реализирам изложба в София или Пловдив. Убеден съм, че ще го постигна. Не бързам, обаче, да го направя. Искам да събера достатъчно качествени платна. Творецът трябва да се показва пред достойна публика, само когато има какво да каже. Иначе обществените награди никога не са ми били приоритет. През 2018-та получих грамота за живопис на Есенното изложение в Стара Загора с работата „Като Драя“. Ако мога да избера град, който да посетя и от чиято духовна енергия да почерпя вдъхновение, без колебание бих посочил Рим и Флоренция. Възхищавам се на великите майстори на предренесанса и ренесанса на Италия. Техник съм според средното си образование, но както казва великият Антон Чехов: „Който веднъж се е докоснал до творчеството, не може да получи радост от никое друго удоволствие“.
Мирослав Ибришимов се занимава и с художествено оформление на книги. Наскоро столичната поетеса Любов Георгиева го ангажира с художественото оформление на корицата и титулната страница на стихосбирката си.
За 6-ти и 24-ти май, два от знаковите празници в календара ни, творецът пожела на сънародниците ни: „Ние сме талантлива нация. Дано българската култура бъде видяна и оценена по полагащото й се достойнство. България е дала много на света. Има още какво да му даде“.