Актьорът от старозагорския драматичен театър „Гео Милев“ Димитър Митев е чест диктор и водещ на събития. Той разказва за двете си хобита- театърът и футболът.
Как се „запали“ по театъра?
-Бях в шести клас. Отидох на една театрална школа при Пеньо Калчев и там започнах да се занимавам с театър. В гимназиална степен пък започнах да посещавам трупата на Ивелин Керанов. Имах увлечение и към музиката, а през 95-та кандидатствах в театралната академия. Приеха ме две години по-късно кукли в класа на Боньо Лунгов. След като завърших се прибрах в Стара Загора. Имах познати сред тукашния театрален състав. След представлението „Щръклица“, в което участвах се появи интересът да бъда привлечен в трупата на театъра.
Какво ти се играе сега?
-Точно сега, бих се зарадвал на една роля без значение малка или голяма в хубава ситуационна комедия, разбира се, режисирана от добър режисьор.
Стара Загора запази културните си институции. Дава ли това положително отражение върху културния живот на града?
– Определено. Добре е, че драматичният и кукленият театър да са самостоятелни институции. Наличието на опера, пък е голяма привилегия за Стара Загора. Градът ни е сред големите в България. Някак не върви в него да няма театър.
Често се говори за реформи в театъра и културата?
-В началото на прехода културата и конкретно театърът се оказаха в много тежко и почти бедствено положение. Много министри отказаха да поемат отговорността за дълбоки реформи в тази сфера. Реформите винаги „болят“. Винаги са в ущърб на политиците и на тези, които ги предлагат, защото са свързани с непопулярни мерки. За да се види добрият резултат, често трябва време и постоянство в устояване на позициите. Театралната реформа не е направени докрай. Артистите в България и в частност в Стара Загора заслужават по-добро възнаграждение от това, което получават в момента. Особено трудно е положението при младите. Стартовата заплата, която може да им даде даден театър никак не е висока. Повечето млади хора избират театъра, за да са на сцената и да имат шанс за изява. Липсата на достатъчно финансиране не е единственият проблем пред съвременното театрално изкуство в България и сред културните дейци в страната. Борим се за внимание с високите технологии и искаме или не искаме, се конкурираме с популярните лица от екрана. Иначе ми се ще повече наши съграждани да припознават актьорите от трупата и заглавията от нашия репертоар.. Ще сме радостни, ако ни оказват повече доверие и идват на нашите представления. Ще видят, че това, което им предлагаме е на много добро професионално ниво.
Достатъчно богат ли е културният календар в Стара Загора?
-В града има немалко културни събития. Разбира се, може и още повече. Иска ми се частният сектор да е по-активен и да работи повече с културните институции и организации в града. В Стара Загора например няма достатъчен брой заведения, където да се свири на живо съвременна поп, рок музика или джаз. Имаме нужда от трайни политики, които да съживят допълнително културния живот и да привличат младите хора.
Какво ти предстои?
-Повече административна работа, свързана с популяризацията и разпространението и продажбите на спектаклите на нашия театър. Закрихме летния сезон с премиерното заглавие „Дин Кихот и Дон Санчо“ по великата книга на Сервантес. Режисьор и драматург на спектакъла е Юрий Дачев. С това представление отбелязахме и един важен юбилей – актьорът Ивелин Керанов, който играе ролята на Дон Кихот направи 40 години на сцената и 60 години в живота. В началото на следващия сезон започваме работа по следващата пиеса „Масло от кипарис“ на русенския драматург и режисьор Орлин Дяков. Премиерата ще е в средата на октомври. За следващата календарна година готвим голяма изненада. Става въпрос за много популярна книга, която ще бъде адаптирана за сцена. Заглавието предлага много теми за размисъл. В него има и много искрен смях. Когато светът стане трудно място за живеене, смехът ни помага да преживяваме по-леко. Мисията на театъра е да провокира хората, а провокацията от своя страна, може да размива, да разплаква хората и/или да ги накара да си задават въпроси. Въпросното заглавие прави точно това.
Ще се завърне ли скоро старозагорският драматичен театър в постоянния си дом?
-Надяваме се това да стане до края на следващата календарна година.
Голямата ти страст извън театъра са футболът и спортът?
-Има много прилики между футбола и театъра. Ако искаш да изградиш хубав футболен отбор ти трябват добри играчи. И за качествения театър са нужни добри актьори. И качественият режисьор, и качественият футболен треньор могат да изкарат най-доброто от изпълнителите, които имат. И добрият отбор, и добрият театрален състав се нуждаят от силно ръководство и хубава инфраструктура. Във футбола това са стадионите, а в театъра- салоните. Ако те не са на ниво, е трудно да извадиш добър продукт. Ако менажирането в театъра и футбола е на ниво, резултатите могат да бъдат прекрасни. Красивият футбол и добрият театър се описват с една дума – зрелище. Самата дума театър в превод от гръцки означава място за зрелища. И театралните мениджъри, подобно на футболните постоянно се оглеждат за млади таланти. Те и в театъра, и във футбола не са малко. Трудно е обаче да се привлекат, защото интересът към тях винаги е голям.