Бившият оператор на ПФК Берое Иван Евстатиев отдавна се е установил в Дюселдорф. Предлагаме ви да видите живота в Германия през неговия поглед.‚В Дюселдорф съм вече близо петнадесет години и половина. На 25 април 2009-та бе първият ми официален ден там. Избрах Германия, защото това е водещата страна в Европа, макар и през последните години вече да не е съвсем така по ред разнородни причини- престъпност, социална политика и др. Предпочетох Дюселдорф, защото според тогавашната статистика това беше един от шестте най-добри градове за живеене в света. Заживях там благодарение на мой приятел. Той живееше в Дюселдорф преди мен, но вече не е между нас. Почина по време на пандемията Бог да го прости. Като всеки старт зад граница и моят беше труден. България вече беше част от ЕС, но да си намери чужденец работа дори в Германия още тогава не беше лесно. В началото се оправях на английски. Немски владеех на 20-30%, Имах основа, която в течение на времето надградих. Сега с гордост мога да кажа, че на 95% се справям с немския. Смених много професии, а ако сте решили да дойдете на екскурзия в Дюселдорф, горещо ви го препоръчвам като много интересно място“, категоричен е Иван Евстатиев. По думите му сред емблематичните забележителности на града е телевизионната кула. „Тя е построена през 80-те години на миналия век. На височина от 172,5 метра има ресторант с въртяща платформа. Ниво по-нагоре пък е обособено място за любители на естетическите гледки за наблюдение с бинокли. При хубаво време от там може да се види прочутата катедрала в Кьолн, която по въздушна линия е на около 35 километра от кулата в Дюселдорф. Кулата е може би единствената в Германия и в света със светещи точки, обозначаващи часа. Те са много интересни и светят в различни цветове. Дюселдорф е столица на най-богатата област в Германия, ако не и в света Северен Рейн-Вестфалия. Местните реализираха програма за осветяване на кулата в различни фонове и с различни мотиви.
Сред тях и иконата на Дюселдорф – футболният отбор Фортуна.‘ Иван Евстатиев е категоричен, че трябва да посетим и т. нар най-дълъг бар в сета. „Това не е един, а поредица от барове, започващи от стария град, минаващи по крайбрежието на Рейн. Там има и кафене, което е като кораб, а гледката е неописуема. Музеи, театри, красиви паркове, всичко това може да се види в Дюселдорф. Столицата на Северен Рейн-Вестфалия е близо до Рурската област, прочута с добива на въглища, който е вече почти преустановен. В миналото обаче това е един от най-развитите отрасли в немската индустрия. Северен Рейн- Вестфалия пък е най-гъсто населената област в Германия. По последни данни населението й е около 19 000 000 души. Местният университет е ключов за столицата й. .В него се изучават предимно медицински науки. Студентите му са от цял свят. Много от тях остават в Германия и след дипломирането си. Не си бил в Дюселдорф, ако не си бил на Кралската алея (Кьоникс аллее). Това е най-скъпата улица в Германия и е на четвърто място в света по представителност на световни марки на квадратен километър. Ванката определи немците като много интересен народ. „Прословутото им трудолюбие е характерно повече за застаряващата част на нацията. Като навсякъде и в Германия младото поколение не е сред работливите. Търси по-доходоносната работа, изискваща по-малко усилия. За това допринасят и съвременните средства за комуникация. Социалната политика на Германия обаче е най-добрата в света. Да получиш държавна помощ за наглед странни неща, в Германия е ежедневие. Можеш да получиш социална помощ за това , че имаш ниски доходи, дори и да работиш. Можеш да получиш помощи за жилище, или помощ за попълване на декларации. Не мога да свикна с начина на шофиране на немците. Прекаляват с ниската скорост и изпадат в комични ситуации. Дюселдорф е град с много ново строителство и с футуристични сгради. Интересното е, че във всички немски градове една улица е с няколко имена. Дюселдорф никога няма да бъде спокоен град. Той е като магнит за туристите. Като столица на най-богатата област в Европа и най-гъсто населената в Германия, градът винаги е претъпкан. В сутрешните часове трафикът е кошмарен. Градският транспорт е прекрасно уреден. Обликът на града говори за история. На места има указателни табели, че в определени сгради са живели популярни личности. Германците не се срамуват да говорят за времето на Хитлер. Нито., че са загубили войната, а руснаците са стигнали до Берлин и са превзели Райхстага. За тях това е част от историята, а немците си уважават историята и традициите, независимо от това дали са хубави или лоши. Дюселдорф е сред любимите градове за посещение на Хитлер. Има закони от негово време, които още важат. Сред тях е законът за защита на елените. В Дюселдорф има прекалено много колоездачни алеи, а градът не е пригоден за огромния им обем“. Питаме Иван Евстатиев как се забавляват немците. „Дай им бира, вурст и помес- т.нар. пържени картофи и им гледай сеира. В 90% пък само бирата им е достатъчна. Немците обожават пиенето на бира. Само в Дюселдорф има шест пивоварни. Бирата се произвежда на място. Пие се предимно в чашки от по 200 милилитра, но местните бързо се напиват. Много често бирата се консумира със земел и полусурова кайма отгоре с лук, от които може да те заболи корема, ако стомахът ти е по-чувствителен. Хуморът им е много странен. С него и до днес не мога да свикна. Повечето немци имат кучета и провеждат милиони еднотипни разговори дневно докато разхождат четириногите си любимци.“. За съжаление и Ваньо, като повечето емигрирали нашенци, все по-трудно намира мотивация да се върне в България. „Немците са чували за България и ни се смеят, че трета година вече не можем да си изберем правителство. Неприятно ми е, че разберат ли, че съм българин, започват да ми говорят на турски. Казват, че всички в България говорим турски и го знаем . Немските медии ни асоциират с мургавите ни събратя. Има немски градове , известни като българските гета. В Германия казаното по телевизията или от инстанциите се приема за абсолютна истина. Голяма част от чужденците спекулират с този факт.“