Старозагорският омбудсман Иванка Сотирова сподели размишленията си за случващото се в обществото ни.
Госпожо Сотирова какви са новостите при поверената Ви институция?
-С екипа ми целим да подпомагаме гражданите в затруднено положение, в конфликтна ситуация и в противопоставяне с държавни, местни структури, административни регулатори и пр. Прави впечатление, че напоследък проблемите в обществото са немалко. Получаваме сигнали от хората по най-различни казуси към които една или друга институция не се е отнесла. Трябва да почертая, че общественият посредник на Стара Загора е на Стара Загора, с правомощията за града. Казвам го, защото получаваме сигнали от селата, от областта и дори от Казанлък. Никога не съм отказвала помощ, когато проблемът е във възможностите и компетентностите ми. Моята нагласа е с отвореност към хората, които обществото е забравило. Да им се помага, винаги щом е възможно.
С какви казуси се сблъсквате в последно време?
-Сблъсъкът на гражданите с регулатори като ЕВН и ВиК, в казуса на водоснабдителното дружество с ремонтите, които вече се регулиран, са чести явления. Други засягат забелязани нередности по саниране на дърветата. В образователната сфера, често родители алармират за негативно отношение към децата в училищната среда. Взаимодействието между институциите в правосъдната и социалната сфера не е на ниво. Не се проследяват нещата от началото до края. Повтарям, че липсва взаимодействие между институциите. Проблемът не е само на местно, но и на национално ниво. Въз основа на многото натрупани проблеми, впечатлението ми е, че трябва да се промени нормативната наредба. Нужно е например да се преразгледат действащите правила, засягащи хората с психични заболявания. Ако психично болният сам не е съгласен да се лекува и няма представителство, упълномощено от неговите родственици, това не означава, че не може някой друг да го напътства за лечение. Мога да дам и примери с неправилно боравене и извеждане на документи, а понякога и със злоупотреба с тях.
В какво общество живеем според Вас?
-Не ми се иска да кажа, че обществото ни е много противопоставено., защото тогава, когато има много тежки човешко казуси, хората са отворени да помагат. Но на първо ниво във взаимодействията между хората има известна завист, нетърпимост, неподчинение на нормите. В момента обществото ни е малко анархично.
Наскоро беше празникът на Стара Загора. С какво го свързвате?
-Извървях един дълъг път на обществени отговорности. Свързвам 5 октомври с много почит и признание към съграденото с времето. Всички предшественици, управлявали града ни и всичко направено за Стара Загора във времето е едно постоянно надграждане. Всяко следващо поколение трябва да възприеме това като норма на поведение, Никой не бива да смята, че всичко започва от него, независимо до какво ниво се е издигнал. Длъжни сме да отдадем почит и уважение към направеното преди нас. Да надграждаме , в името на по-доброто. Да има и визионерство. Кметът Живко Тодоров винаги се е отнасял с голямо преклонение към предшествениците си, управници на града. Това му прави чест. Празникът на града е повод да се покаже какво би могло още да се направи за добруването му.
Умеем ли да си правим равносметка. Как виждате днешна Стара Загора?
-Днешна Стара Загора е във възход и в структуриране на своето бъдеще. Градът е зависим от управлението на страната. В Стара Загора има много потенциал. Все повече млади старозагорци- между 30 и 45-годишна възраст, започват да се завръщат тук, защото Стара Загора е добър град за живеене. В него има възможности за отглеждане на децата. Градът предоставя и добри възможности за културен живот. При присъствие на повече структури, създаващи възможности за работа, условията за живот в Стара Загора ще стават все по-добри. Всеки един човек трябва да си прави равносметките от миналото и да си създава изводите за положителното в бъдещето. Летните пожари например следва да ни накарат да си дадем равносметка, че трябва да опазваме природата и горите. Да си дадем равносметка за собственото си поведение към тях, От всички нас като участници в изборите пък зависи да дадем мнението си и в държавата да има управление. Управлението на града е функция от централната власт. Трябва да бъдем активни граждани. Проявявайки активност към състоянието на града, трябва да бъдем активни и никой не бива да се дразни от това.
Днешното ни образование през Вашия поглед?
–В родното образование в последните 15 години се наслоиха много проблеми. Началото на учебната година струва много скъпо за хората- с училищните униформи, с учебниците и най-вече с частните уроци. С последните, от една страна родителите показват голямата си заинтересованост за израстването на децата си, от друга страна обаче частните уроци трябва да се регулират по някакъв начин. Често те създават предпоставки за т. нар. , ‚сива икономика“. Децата в неравностойно положение са неравнопоставени. Отношението на образователните институции не трябва да прави разлика към всички участници в образователния процес, за да се намалят в известна степен неравнопоставеностите между децата. Една от големите теми, които предстои да изведа е тази за контрола на всички нива, включително и самоконтролът.
Остава ли образованието ценност?
-Фактът, че все повече родители търсят помощта на частните уроци за развитието на децата си показва, че образованието е ценност за нацията и обществото ни., която ще се задълбочава във времето. Първостепенна обаче за изграждането на личността в ранна възраст остава ролята на семейството.
Постоянно се говори за реформа в образованието?
-Нещата в образователната система трябва да се преразгледат кардинално. За това е необходимо консенсусно поведение. Участие на различни представители от гилдията на учителите и училищните ръководства. Политиците пък трябва да се вслушат в гласа на работещите в системата. Реформата трябва да започне от учебниците, а образователният процес да е в съзвучие със съвременните технологии. В образованието навлязоха много технологии, но това не води до изграждането на практични умения сред учениците.
Завиждат на учителите заради високите им възнаграждения?
-Това е мантра, носеща се в обществото. Наистина, периодично излиза информация за увеличение на учителските заплати. Не бих казала, че те са прекалено високи. Нека да бъдат такива, но съответстващи на положения труд и отговорност. В последно време има завишен интерес към учителската професия. Добри са тези учители, които истински искат да работят с деца. За съжаление това са предимно педагозите в предучилищна и начална училищна степен. Тенденцията е валидна и за Стара Загора. Има дефицит за учители по природните науки и по математика. Това са тежки дисциплини, а преподаването им е по-трудно. Редно е да се помисли за по-сериозно заплащане при тях.
Призвание ли е учителската професия?
-Със сигурност. Доказва го фактът, че и мъжете, които трудно се задържат в системата на образованието и на някакъв етап са я напуснали, започват да се завръщат в нея.