Пламен Бойчев: ЗА НИКОГО НЕ Е ИЗНЕНАДА, ЧЕ ИМАМЕ МНОГО ДА УЧИМ ОТ ГЕРМАНИЯ

Пламен Бойчев е роден на 7 април 1997 г. Изучавал е финанси в Англия, индустриално инженерство в Германия и България, дипломиран в ТУ-София. В момента следва магистратура по икономика в Тракийския университет, от 5 години се занимава с частен бизнес в сферата на енергийните системи. Релаксира с фитнес, тенис, ски, а когато времето позволява и с моторни спортове. Убеден е, че подобрявайки себе си, човек подобрява и заобикалящата го среда.

ЗА АНГЛИЯ, ГЕРМАНИЯ, СОФИЯ,  СТАРА ЗАГОРА И „МАРИЦА-ИЗТОК“

Пребивавах една година в Англия като студент, но откакто тя напусна ЕС не съм ходил там. От това което чувам от приятели, на Острова основният проблем е липсата на работна ръка. От друга страна често посещавам Германия, която безспорно е една отлично работеща икономика.

Казват, че дори немският икономически колос изпитва сътресения и трусове, породени от рецесията. Аз обаче не останах с такова впечатление при последното си пътуване там. Пропътувах над 1000 километра през големи центрове като Мюнхен, Щутгарт и Франкфурт. Никъде не усетих явни признаци на икономическа криза.

От контактите ми с представители на тамошния бизнес, видях, че и у тях няма усещане за такава. Нека не пренебрегваме обаче факта, че немската нация възприема трудностите присърце и лесно ги преодолява. Все пак те съградиха държавата си след краха от Втората световна война и се възстановиха без време, изпреварвайки много други европейски икономики по пътя си.

Германците наистина са изключително педантични и притежават уникална ценностна система. За тях спазването на добре изградени, логични правила не е пречка, а удоволствие. За разлика от нас те се придържат към правилата и не се притесняват, ако някой ги коригира в тази насока, защото знаят, че изградената система е за общото право и за общия просперитет. Така в Германия се развиват в дългосрочен план.

В известна степен е мит, че икономическата рецесия е завладяла Германия и неизбежно ще дойде у нас. По-скоро всички катаклизми около КОВИД, спирането на производствата, резките промени в цените на горивата и новите правила за зелената енергия създадоха трусове и разместване на пластовете. Убеден съм обаче, че този процес е за добро.

Трусовете тласнаха европейската общност да придобие по-голяма енергийна независимост по-бързо. Същевременно ни научиха да съблюдаваме не само позитивите, но и предизвикателствата на глобализма и дългите доставни вериги. Всички тези процеси захраниха иновации и техническо мислене за години напред, включително и намирането на алтернативи за много вносни суровини, което ще спомогне европейската икономическа стабилност в дългосрочен план.

Питате ме кой немски град ми харесва най-много? Без колебание отговарям -Франкфурт. Той ме впечатли на първо място със своето благоустройство. Това е един заможен град, инвестирал в инфраструктура, архитектура и благоустройство. Франкфурт, разбира се, е и изключително богат културен център, вплел много нации в себе си.

Българите сме интересни на немците най-вече като работна сила. Ние сме интелигентни и адаптивни хора. Отивайки в Германия нашенецът, дори и без да владее езика бързо се адаптира и си намира работа. В Германия обаче, почти във всяка сфера имат нужда от изпълнителни, а не от ръководни кадри. Силно съветвам амбициозните ни сънародници да се стремят и да се развиват професионално в България.

Отивайки в Германия не бива човек да очаква, че автоматично ще му бъде плащана немска заплата. Парите, които получаваш там в Евро, в България можеш да ги взимаш в Лева, само че там – и разходите ти са в Евро.

Стара Загора се намира по мое мнение в добро състояние в сравнение с повечето областни градове в България. Тук обаче не се случват иновации и процеси, които да „разпалят“ града. В столицата са повечето големи компании, а Стара Загора има потенциал да развива много различни видове производства, включително и енергийни. Тук има дълбоки индустриални традиции. Градът трябва да е индустриален център с добре развити професионални училища, които да раждат качествени кадри.

Бизнесклиматът в Стара Загора е подходящ за развитие, но младите хора, които трябва да са двигателят на иновацията често предпочитат да заминат за София или за чужбина. В Стара Загора не се предприемат достатъчно младежки политики, а на младите в областта им липсва разнообразен социален живот. Всичко това е довело до обезлюдяване: в област Стара Загора популацията е намаляла с 25% за последните 25 години (около 100 хиляди души) и темпът на редуциране остава същият. Това е проблем, който има нужда от спешни мерки.

 Дали Стара Загора някога ще излезе от икономическата си зависимост от комплекса „Марица-изток“?

Смятам, че в България трябва да се взимат икономически ефективни решения. Без тях ще разорим икономиката си в дългосрочен план. Енергетиката е един от важните отрасли и се надявам да не я унищожим. Изоставаме много с въвеждането на  „зелената“ сделка. Не си защитаваме интереса, липсва ни честност, прозрачност и воля на политическите решения. Адаптациите към модерните стандарти в маришкия басейн са наложителни. Колкото и да се бавим, единственото, което ще постигнем, е че европомощите безвъзвратно ще си отидат и няма да можем да се възползваме от тях. Става въпрос за милиарди.

Промените трябва да се правят на базата на диалог между работещите в комплекса и бизнес-експертите. Само тогава служителите от маришкия басейн ще са спокойни за своето бъдеще. Ясно е, че въглищната енергетика в световен мащаб затихва. Работещата й алтернатива също е ясна като технология, а и икономиката не спи. Когато не си конкурентоспособен – потъваш. Затова призовавам за бързо вземане на мерки.

Напоследък оставам с усещането, че за  „Марица-Изток“ решения вземат единствено политиците, на база на чисто политически мотиви.

ЗА ПРАВОТО НА ИЗБОР И ЗА МЛАДИТЕ ХОРА

В България у много хора е настъпила апатия към политиката. В други пък се е настанила вярата, че промяната не зависи от тях. Това обаче е най-лошият сценарий. Длъжни сме да дадем своя глас. Всеки от нас трябва да допринесе минимум с толкова, за да се случи Промяната. На ясно съм, че „черните“ PR кампании изключително много отблъскват хората от това да упражнят вота си, но ниската избирателна активност ражда нереалистично представителство в парламента. По този начин тежестта на купения и корпоративния вот скача, което води до неотговарящи на истинските народни нагласи и нужди решения. Призовавам всички хора да гласуват!

Младежите, които се връщат в България след получено добро образование зад граница са ценни и полезни за родината ни с натрупаните академични знания, но и с цялостното придобито усещане за сплотеност, което се носи в западните страни. Това спомага за взаимопомощ и за здрава ценностна система. Няма причина да не се научим да култивираме същия морал и в България. Принципът, че работа трябва да се върши за поколения напред и желанието за надграждане ме амбицираха да се занимавам с политика. Ако в България смятаме, че нямаме шанс, никога няма да го получим. На първо място трябва да повярваме, че положителната промяна може да се случи, за да заработим здраво и да я получим. А удоволствието от успеха ще бъде неизмеримо.