Колегата от „Радио Стара Загора“ Чавдар Златев от години помага като доброволец на българския Зографски манастир в Атон. Tой отново замина за там и преди визитата бе любезен да разкаже за преживяванията си на святото място.
„От 2008-а посещавам редовно Света гора, Първоначално го правех с Димо Узунов, който е сред първите хора, които водеха групи там и продължава да го прави.
От 2015-16 се преориантирах и тръгнах с други групи от хора. Това са приятели и познати от цяла България.
Вече над 15 години съм ходил на Света гора и се занимавам с харизанство. Харизан- дарен, доброволен труд. Работата е различна, при всяка моя визита. В последните 2,5 години работя главно в областта на овощните и лозовите насаждения. Свързах се с човек, който се занимава с подредбата на лозовите гради, който от споменатия от мен период има някакъв план да промени изцяло облика и вида на лозовите насаждения и градините около манастира и не само около него, защото голяма част от лозовите масиви се намират на не по-малко от 4-5 километра от манастира.
След маслиновите гори, лозовите масиви са най-старите култури около Зографския манастир. Някои от тях са много стари, садени са преди повече от два века. Сортовете се променят със съвременни и по-нови сортове, пригодни към тамошния климат и почвата. По моя информация вече се залага изцяло на немски сортове. Във Фрайбург има институт, свързан с винените сортове. От там се внасят и новите сортове за манастира. Те са много подходящи и виреят добре на условията на Халкидическия полуостров и на Света гора. Там почвите са по-бедни, каменисти са. Има много терени, които при поройни дъждове са податливи на свлачища и на свличания на земни маси. За това се използват терени, които са трудно пригодни за други неща, но пък са идеални за лозя. Близостта до морето и влажността на въздуха, светло-кафявите и леко песъчливи, правят нещата да се получават“.
С какво един географ, какъвто е Чаво, се обогатява при посещенията си на Атон?
„Винаги ходя на българския Зографски манастир „Свети Георги Зограф“ и работя доброволно в негова полза. Хранят ни и спим без пари, а ние работим безплатно. Правим всичко даром за манастира. Освен овощари и лозари, доброволен труд извършват много каменоделци, дърводелци, строители и т.н. Бригадите са много и най-различни. Извършват различен тип работа. Манастирът е огромен и изисква много работа. По него ще има какво да се прави още много години напред. Връщайки се назад във времето, виждаме че много неща в манастира са били занемарени. Всичко обаче е въпрос на пари, на организация и на специфичен труд,
На Атон се обогатявам всеки път. Винаги в последния ден от посещението ми, се отдавам на посещение на няколко други манастири и интересни сакрални места. Те не са чак толкова популярни, но пък Атон предлага толкова много старини и интересни преживявания, че дори е трудно те да бъдат описани с няколко думи. Всяко едно ходене там винаги е свързано с нещо ново и неповторимо. Обогатяването е изцяло духовно. Работниците имат право да посещават служби и вечерни лекции на различни теми, свързани главно с религията и с историята на манастира, но и с куп други неща, засягащи Атон и Света гора. За хора, които идват за пръв път на Атон е изключително интересно. Там от монасите се научават неща, които другаде няма как да се научат.
Харизаните в манастира получават задължително закуска, обяд и вечеря. За монасите по столовата или трапезата е затворена по време на постите, седмица преди Великден. Тогава те са на много строг пост, а външни хора там не се допускат. Има дни, в които монасите се хранят само по веднъж. Иначе го правят два пъти. Единият е след служба, а другият е вечер, пак след служба, около 18 часа. И ние като монасите постим. Предлагат се по два-три вида храна дневно. Тя обаче не е по-различна от тази на монасите. Готви се еднакво за всички“.
Чавдар често посещава Атон и Света гора два пъти годишно.
„Вече трета поредна година правим посещения през март и през късната есен. Помагаме на монасите да се подготвят за зимата, извозвайки голямо количество дърва. Подредбата и преносът им изискват цяла седмица . Ходя с удоволствие на Зографския манастир „Свети Георги Зограф“ с усещането, че правя нещо добро за един хубав манастир, съществуващ вече 8-900 години, Работата ми носи удовлетворение. Срещам се с интересни хора, Познавам се с много хора и дори правим предварителни уговорки да се видим там. Харизаните имат право да посещават всички места, където се извършват всички служби, докато хора, които не са кръстени в православен храм, не се допускат до службите.“
Чаво се обърна към нашите читатели с посланието: „ В тежките времена на разделение и войни, в които живеем, във времена, в които материалното преобладава над духовното, нека да запазим доброто у себе си. Да помогнем на хората в нужда. Да правим добро, без да очакваме отплата“.