„Още с края на миналата предизборна кампания политиците ни влязоха в нова такава, без да мислят за съставяне на правителство или за правене на политики в дългосрочен план“, категоричен е политологът от „Барометър-БГ“ Николай Николов.
„Още преди три години казах, че в политиката омразата не може да е градивна сила. В момента партиите ни са от лидерски тип. Когато вождът мрази някого, намразват го и останалите му съпартийци. На родните партии и коалиции им липсва идеология, която да ги обедини. Сега имаме една лява и една дясна коалиция. Останалите сами не знаят какви са. Това прави разговорът им за общи политики безсмислен и невъзможен. У нас, колкото по-малка тежест има дадена партия, толкова по-значима изглежда в собствените си очи. Партиите са се вкопчили единствено към желанието си да попаднат в следващия парламент и не мислят с четири години напред. Няма постоянно правителство и няма как да бъде посочен определен виновник за родната политическа криза. За виновници следва да бъдат посочени всичките 240 народни представители. Бойко тръгна към компромисите. от ПП обаче не са склонни към такива. Хората, близки до Кирил и Асен единствено изграждат кордони около някоя партия. Преди беше ГЕРБ, след това ИТН и Възраждане, сега е ред на Пеевски. Да се готви следващият в новия парламент. От ПП-ДБ постоянно говорят за нов премиер отдалечен поравно от всички партии. Кой обаче да е той? Такова понятие – равноотдалечен пример, не съществува. Кашата на политическата ни сцена е пълна. От разни места искат ново броене на гласовете в някой секции. Но докато съдът се произнесе, Народното събрание ще се разпусне за нови избори. Политиците ни дотолкова са се самозабравили, че нищо не ги интересува и дори за европейските средства, полагащи се на България по Плана за възстановяване и устойчивост не могат да се разберат и те вече се „стопиха“. У нас всеки иска всичко за себе си. Това е невъзможно. Така повече не може да се работи“.
Николай Николов направи интересно сравнение между България и Румъния.
„В северната ни съседка едва ли ще дадат властта на националиста, който се очертава да е на балотаж. При тях председателите на двете управлявали до момента партии веднага си подадоха оставките, щом слязоха от сцената. У нас подобни примери са рядкост. Всеки се е „свил в мекото кресло“, без да дава път на нищо ново. Партиите ни нямат идеология, вождовете им обаче са едни и същи. ПП са на принципа „Който не е с нас е против нас“. Хората около Кирил и Асен не правят нищо друго, освен да градят кордони около някоя партия. Преди беше ГЕБ, после ИТН и Възраждане. Сега е Пеевски. Да се готви следващият. ПП, а не някой друг развалиха „сглобката“ и ни вкараха в два нови избора и безсмислено харчене на пари. Даже близкият до тях евродепутат Радан Кънев е на мнение, че в последните избори ПП, ДБ и Да, България, уж трябваше да са един отбор, а работиха по различен начин и всеки за себе си. Някой пък чакат чудеса от храброст от президента Радев. Чисто математически обаче зад него стоят близо 700 000 избиратели. За четири месеца той и да иска вече не може да направи партия. Така е според действащите в България закони. Радев никъде не е заявявал готовност да прави партия. Освен това не е посочил и екипа си по места, с който би могъл да я прави. Новият проект около Кузман Илиев ми прилича на опит да се разбие ПП и дясното. Това е нова версия на „Синя София“ с други лица“.
Социологът от „Барометър-БГ“ даде своята рецепта за излизаюне от политическата криза.
„Единственият изход е Бойко Борисов да потърси по-широка коалиция вдясно, освен със СДС, още с ДБ, ВМРО и други, подобно от старото ОДС. Това колкото е изход, толкова е и хипотеза. ГЕРБ е Бате Бойко. Ако беше успял да обедини другите десни около ПП и ДБ, можеше, след няколко години и да слезе от политическата сцена. Сега не може да го направи. Слезе ли от сцената Борисов, ГЕРБ приключва и се отваря празнота в дясно. В България нямаме култура на политическото коалиране. Политическият ни елит е като националния отбор по футбол-,иска да направи нещо, но няма материал. Всеки иска да е централен нападател и да бележи. Никой не иска да е защитник или вратар, та да не го критикуват, че е „пуснал гол“. Докарахме се до стария сръбски филм „Другарят председател-център-нападател“. И тук всеки иска да е нападател, но капацитетът му го няма никакъв