Депутатът от Продължаваме Промяната- Демократична България и бивш премиер акад. Николай Денков даде пресконференция в Стара Загора, на която засегна актуални политически и икономически теми.
Акад. Денков, Радостин Василев заяви, че партия МЕЧ ще започне консултации в парламента относно оставката на председателя на Народното събрание доц. Наталия Киселова, Продължаваме Промяната- Демократична България има ли позиция по този въпрос?
–Официална позиция не сме обсъждали, но това, което виждаме е, че Наталия Киселова запазва собствена позиция, когато се опитват да я поставят под натиск в една или друга насока. Не съм сигурен, че оставката й би била добро решение. Нека да видим обаче каква ще е алтернативата. Нека да видим и ако сменим някого, кой би го наследил. Мисля, че е малко рано да обсъждаме становище на нашата коалиция по въпроса.
Средствата по Плана за възстановяване и устойчивост- кой е виновен, че загубихме въпросните средства. Според Вас като бивш премиер добре ли е, както заяви министър-председателят Росен Желязков, че средствата ще бъдат предоговоревни и насочени за отбрана?
-В самия въпрос се вижда противоречието, което не знам защо досега се заобикаля. Никой до момента не е казал, че са загубени средства или да е показал загуба на такива по Плана за възстановяване и устойчивост. Както обясняваме вече повече от година, трябват няколко седмици, за да бъдат приети три законопроекта и две решения свързани с енергетиката. Никое от тях не бива да бъде спирано от Народното събрание за гласуване, така че да бъдат приети всички важни реформи, от които да последва отпускане на средствата. Самият вицепремиер и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев усеща, че тезата за загубата на средства, е в реформите „издиша“ и я смени, с тази, че проектите, а не реформите са проблемът. Прегледът на проектите обаче е нещо, което се прави регулярно. Правили сме го и ние по време на нашето правителство. До момента България е изгубила един, единствен път около 200 млн. лв. по време на служебното правителство на Гълъб Донев. Тогава не бяха подадени първите варианти на териториалните планове и автоматично България загуби споменатите 200 млн. лв. Цялото усилие на държавата и на всички, включително и на Томислав Дончев, в качеството му на ресорен вицепремиер, трябва да бъде как да се осигурят тези средства, а не да казва как ще се загубят, защото те не са загубени. Напомням, че до момента са договорени 90% от споменатите средства. Договорите ги има. Работата на правителството е да провери, кои от тях са изпълними. Да продължи да договаря, защото над 70% бяха договорени от нашето редовно правителство до юни 2024-та (става дума за над 10 млрд. лв.). А от тогава, досега, почти една година по-късно имаме още 1 млрд. Преди това имаме 10 млрд., сега 1 млрд. Отново казвам- целият фокус трябва да бъде как да не се загубят средства, а не да се „замеряме“ с обвинения кой е виновен за едно или за друго.
Какво се случва в парламента. „Клати“ ли се управляващата коалиция?
-Това е въпрос, който трябва да бъде задаван към управляващите. Това, което виждам е, че при някои от важните гласувания Възраждане подкрепя управляващите. По темата за гласуването на националния бюджет, когато имаше съмнение дали в залата има мнозинство, ДПС Ново Начало застана твърдо зад бюджета, заявявайки, че ще подкрепя не само него, но и правителството. Ясно е видимо, че има „План Б“, и този „План Б“ гласи, че Пеевски подкрепя Борисов. Това със сигурност има своята цена.
Има ли яснота какво ще се случи с въглищните централи?
-Това, което знаем е, че имаме нужда от енергийни мощности, особено през зимата и тези мощности, до колкото съм на ясно, са от порядъка на 2,5 гигавата или 2500 мегавата. България има нужда от тези мощности. Проблемът е, че те не могат да бъдат натоварени целогодишно, защото токът тогава би станал много скъп. В периодите, в които работят възобновяемите източници може да се използва по-евтин ток. Цялата ни енергийна система трябва да отговори на изискването- да имаме мощности, които при необходимост да бъдат на разположение. В същото време обаче е редно да се търси възможно най-евтината комбинация от ток, защото цената му товари гражданите. Редно е да подчертаем, че Унгария, Полша и Чехия през 2019-та договориха механизма за капацитет, а България по времето на правителството на Борисов 3 с министър на енергетиката Теменужка Петкова, по неясна причина не договори този механизъм. Така България остава извън възможността да плаща на централите да поддържат този капацитет и той да се включи при необходимост. По темата има много несвършена работа в минало време. И преди, и сега ние отстояваме позицията, че не трябва да има затваряне на нито една въглищна централа. Никой не ни казва, че трябва да затваряме централи. Ние твърдим, че пазарът е този, който решава, кое да остане да функционира, заедно с изискването да имаме работещ капацитет. Защото, ако през зимата се окажем без достатъчно мощности, резултатът ще е трагичен. Това е подходът. Виждаме, че той работи. Въпросът е, когато свършат договорите на двете американски централи ( на едната вече приключи, на другата ще приключи догодина), те как ще променят технологиите си. Спомням си разговорите с AES. Те имаха една много добра идея, как да използват една от мощностите си и да я трансформират, за да съхраняват енергия и то в изключително голям мащаб. Това, от една страна ги прави печеливши, а от друга страна им гарантира запазването на някакви работни места, от трета страна им дава баланс на енергийната система. Така че целият разговор за въглищните ни централи трябва да се води на експертно ниво- как те могат да се трансформират, така че да могат да бъдат полезни в бъдеще. Трябва да се запази и капацитетът. Основната част от него разбира се ще е в „ТЕЦ Марица-изток 2“.
Всички обаче гледат към ВЕИ. Никой не иска въглища?
-Това е интересното. Всъщност ВЕИ-тата сами по себе си не могат да балансират енергийната система. Могат да произвеждат ток само в определени периоди от време. Ето защо трябва да имаме и базови мощности и тези базови мощности за много години напред ще бъдат основно въглищните централи. Капацитетът обаче няма да бъде 4, ще бъде около 2,5 гигавата и ще зависи от климатичните особености.
Какво се случва с проектите на общините. Кметовете казват, че в момента нямат пари за тях?
-Категоричен съм, че нашето правителство остави 500 млн. лв, за които се казва, че са дадени сега. Отделно имаше 1,2 млрд. в сметка. Те можеха да се ползват по необходимост. Къде е втората спомената от мен сума е добър въпрос, който следва да бъде отправен към предишния министър на финансите. Това, което каза настоящият финансов министър е, че ще има средства за проектите за тази година. Въпросът е с каква скорост ще се развиват проектите. Една от лъжите, които се използваха е, че нашето правителство е оставило 500 млн. или 1,7 в зависимост от изчисленията, а проектите са за над 4 млрд. Да, но проектите бяха за 3 години и трябва да се разпределят за изпълнение в този срок. Освен това практиката винаги показва, че някои проекти се забавят и програмата се удължава. Така се случи например с програмата за строителство и реконструкция на училища, подготвена от кабинета Борисов 3. Тя беше 3-годишна, за 210 млн. лв. и щом срокът й изтече от тези 210 млн. бяха използвани само 70 млн. Удължихме програмата с още 2 години, за да може училищата да имат нови корпуси, а средствата да бъдат използвани възможно най-добре. Всичко, което в момента чувате като обяснение изглежда като следната картинка: „Искаме да вземем заем за 18 млрд. лв, и затова преди няколко месеца ни казаха, че в националния бюджет има дупка от 18 млрд. лв. Значи става нещо много страшно. Така обосноваха управляващите, за да могат да вземат заем. Ние абсолютно ясно и категорично казваме, че нуждата от заеми в момента е около 12 млрд. лв, дори с известен резерв. Има едни 7 млрд. лв, които нямат обосновка. Всички пари, за които управляващите искат да вземат заем ги има , но на друго място . Докато не бъде премахнат този абсурдно голям заем от 18 млрд. лв, няма никакъв шанс да подкрепим бюджета. Напомням, че през последните години заемите бяха около 8 млрд. лв и се считаха за огромни, а в момента ни се казва, че тази година и в следващите две лета трябва да вземаме по 18 млрд. заем. За нас това е неприемливо.
Цялостната Ви оценка за националния бюджет?
-В него има няколко много сериозни слабости. Може би най-голямата сред тях е споменатият от мен заем от 18 млрд. лв. Повтарям, че максимумът, който бихме приели е 11,5- 12 млрд. лв за заеми. Освен това, по думите на специалистите, е абсолютно нереалистично повишението на приходите по ДДС с 30%. Най- оптимистичната оценка показва, че доходите могат да нараснат с до 15%. Това означава, че приходната част в момента е планирана нереалистично и няма как да се случи. Така че, или трябва да се променят още приходи, което е много трудно, или трябва да се намалят разходите. Видяхте, че вместо балансирано да се вдигнат заплатите по целия спектър от различните професионални области, бяха дадени между 50 и 70% на службите на МВР. При това се оказа, че те са изчислени погрешно. За другите остават 5% , защото голяма част от парите за заплати се насочват само към тези сектори. Там трябва да се потърси някакъв по-балансиран подход.
А пенсиите?
-Без колебание винаги сме казвали, че трябва да се действа по швейцарското правило. Всичко друго би било несправедливо. Ако не бяхме реагирали, не се знае какво щеше да се случи. БСП е била съгласна с по-ниското увеличение на пенсиите, предната вечер преди да го гласуваме, Ако не беше станал скандал, хората от третата възраст щяха да останат едва с 5% увеличение на пенсиите. Сега то е 8.9%.
Ще позволите ли връщането на прага на ДДС за бизнеса от 166 на отново 100 хил. лв. Това няма ли да „убие“ част от „дребните“ фирми?
-Това е един от примерите за абсурдни искания за промени. Доказано е, че първата промяна от 50 на 100 хил. лв. увеличи, а не намали приходите в бюджета. По същия начин от 100 на 166 хил. лв. очакваме по-скоро да има увеличение на бюджетните приходи. Няма никаква причина да се очаква сериозен проблем са фиска. Искането за обратно връщане на прага на ДДС от гледна точка на приходите в бюджета, ние не го разбираме. Единственото обяснение е, че някой отново иска да притиска „малките“ и „средни“ фирми. Срещу това ще се борим.
‚Малкият“ бизнес е оцелял при какви ли не условия. Безсмислено е обаче да се прави коментираната крачка. Ще се борим прагът да се запази. Умерен оптимист съм, че ще успеем да убедим в това и управляващите.
България продължава ли да е колебаеща се в позицията си за Украйна. Продължаваме Промяната-Демократична България в коя от очертаните коалиции е?
–Националният ни интерес изисква да подкрепим Украйна. Това държи войната далеч от границите ни и дава възможност на Украйна да се съпротивлява на един агресор, който вече е обявил, че след Украйна следват други държави- Молдова- прибалтийските републики…. Вече чуваме призиви за атака на Полша и други държави. България трябва да направи всичко възможно войната да е далече и да спре максимално бързо. Но по начин, който няма да позволи след 2-3 месеца да започне отново. Историята много ясно показва, че лошият мир е предпоставка за следваща война. Мирът трябва да е устойчив. Следваме позицията на Европа, че тя трябва да има собствен отбранителен капацитет. България трябва да подкрепи това със собствена военна индустрия. Част от този процес е завод „Арсенал“. Трябва да имаме интегрирани военни сили. Никой от нас не оспорва вдигането на заплатите на военните. Не по-малко важно е обаче да изградим командните структури и сътрудничеството със съседните държави. С тях трябва да изградим източния фланг на НАТО. Нашата позиция за Украйна е ясна. От нея никога не сме се отклонявали. От тази гледна точка за нас позицията на президента Радев е абсолютно неразбираема.
Как в парламента ще отиграете хилядите предложения на Възраждане?
-Това ще го оставя на юристите. Простото изчисление показва, че за да приемем бюджета ще ни трябват още четири години. Намирам за абсолютно възмутително една партия да блокира приемането му. Това означава да блокира всичко, от което зависи работата на държавата.
Колко е близо България до въвеждане на еврото?
-Почти всички притеснения на българските граждани по отношение на еврото са резултат от лъжите, с които те биват бомбардирани през последните години. Истината е, че страната ни ще спечели, ако приеме еврото от 1 януари 2026-та. Икономическите аргументи в тази насока са много ясни- спестяване от превалутиране, вдигане на кредитния рейтинг, при което падат лихвите, които трябва да плаща България за взетите от нея заеми. С достатъчна политическа воля срокът за въвеждането на еврото у нас, от 1 януари 2026-та, е напълно постижим.