Г-н Рибарски, наскоро депутатите от 27 МИР имахте среща със старозагорския кмет Живко Тодоров. Какви въпроси бяха обсъдени на нея?
-Засегнахме важни за града и региона теми. Сред тях бяха въпросът за бъдещето на „Летище Стара Загора“, инфраструктура, енергетика и др.?
Какво си казахте за перспективите пред въглищната ни енергетиката?
-Продължавам да отстоявам тезата, че Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е единственият механизъм, който предоставя средства, жизненоважни за развитието на комплекса „Марица-изток“. Твърдя го и предвид това, че 250 млн. лв. и в този държавен бюджет не ги виждам като отделно перо за рекултивация в „Мини Марица-изток“. Оттук пък следва въпросът: „ Какви краткосрочни мерки ще предприеме енергийният министър, така че да имаме работещ комплекс за следващия зимен сезон и за годините след това Казах го и преди в друга своя медийна изява, въглеродният диоксид е едва седмото плащане, предвидено от ПВУ . То не е належаща цел, която да спира изпълнението на мерките за второто и третото плащане. Те от друга страна са заложени в държавния бюджет от управляващата коалиция. Ставаме свидетели на парадокс- мерките хем са заложени в бюджета, хем управляващите не искат да придвижат свързаните с тях реформи. Този проблем следва да се изясни. Едно е говоренето, друго са действията.
Звучите песимист по отношение на второто плащане, което България ще получи по ПВУ?
-ЕК вече ни предупреди, че не разполагаме с месеци, а само с няколко седмици, за да извършим реални действия по темата, свързани със законопроекти. Продължаваме Промяната- Демократична България повтаря това вече от много време. Европейските ни партньори очакват от нас реформи в частта „Енергетика“. Една от тях е либерализацията, която беше приета от 49-тото Народно събрание, но в последствие беше отменена. В момента сме свидетели на разнопосочно говорене от страна на енергийния министър. Самият той в първите си медийни изяви oбясняваше как либерализацията може да се случи без да окаже влияние на цените за бита, както и беше разписан и приет законопроектът. Трябва обаче ясно да се заяви какъв е хоризонтът и да има информационна кампания за либерализацията. Тя в момента е отложена, но не е отменена. Липсата на конкретна и достоверна информация за този процес е основното опасение и сред членовете на ЕК. От друга страна и проектът на решение, който внесохме в Народното събрание за адресиране на енергийната бедност продължава да престоява и да не влиза нито в комисия, нито в пленарна зала. Това е и основното ни настояване. Да има механизъм за компенсиране на енергийно бедните домакинства. Без него няма как да има либерализация в България.
Препоръката и прогнозата Ви за бъдещето на въглищната ни енергетика?
-Най-важното е Министерството на енергетиката и ресорният министър Жечо Станков да предложат стратегия за развитието на енергийния сектор в България. Тя трябва да включва проектите за ПАВЕЦ, стартирани по времето на правителството, начело с акад. Денков и стратегическият проект за вертикалния газов коридор. Това обаче са средносрочните проекти, които трябва да залегнат в евентуалната енергийна стратегия. В дългосрочен план е редно да се търсят заместващи балансиращи мощности, които да подготвят евентуалното влизане в експлоатация на двата нови реактора в „ АЕЦ Козлодуй“. Всичко това времево трябва да бъде напаснато, така че България да не изпада в тежки ситуации при каквито и да е метеорологични условия. Обичайно проблеми и опасения за евентуален дефицит на ел. енергия у нас се появяват преди зимния сезон, а през лятото за претоварване на мрежата.
Индустриална зона и/или „Летище в Стара Загора“?
-Подкрепям идеята, че предвид обстоятелствата и това, което се развива или предстои да се развива в отбранителната индустрия и превъоръжаването, което ЕК стартира, може да се използва летището за безпилотни летателни средства, дронове и високотехнологични летателни средства. Те са с добра синергия в нашия регион. Можем да постигнем добри резултати в отбранителната индустрия. Добре би било да разгледаме тази възможност за ползване на летището. Индустриалната зона пък може да се развие във връзка с предстоящите инвестиции в отбраната, технологии, военна дейност и стратегическите проекти. Индустриалната зона трябва да бъде структурирана, така че да получи финансиране за комуникации и инфраструктура. Не виждам смисъл в това просто едни терени да се местят от едно място на друго без визия от къде ще дойдат средствата за обслужваща инфраструктура. Не е тайна, че инвеститорите търсят терени, когато те са с осигурена инфраструктура и комуникация,
Пак е на дневен ред темата за пътя свързващ Летище Стара Загора с АМ Тракия?
-Опасенията на всички старозагорски депутати са, че отново трябва да се разширява обхватът и сервитутите на пътя. Изтича и оценката за въздействие на околната среда. Тя ще трябва да се поднови, а процесът за това ще е дълъг. Пътят се оказва отново Параграф 22. Нашето настояване е по-бързо да се придвижи актуализацията на настоящия проект. Не виждам причина проектирането да се бави толкова при наличието на вече готов проект. Това обаче вече е в обхвата н възможностите на АПИ и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.