„Големият проблем на родната политика, за който почти никой не говори и зад който се скриха всички партии е изключително ниската избирателна активност, с която бе определен съставът на 50-тото Народно събрание, възлизащ на едва 34,1%“, категоричен е социологът от „Барометър-България“ Николай Николов.
По думите му при тази ниска легитимност е недопустим фактът, че всичко парламентарно представени партии се определят като победители. „Само ГЕРБ-СДС, като първа политическа сила след вота, има право на известно самочувствие. При първата си медийна изява лидерът на коалицията Бойко Борисов се държа много разумно. Той самият подчерта, че не иска да е премиер в едно бъдещо правителство, но държи министър-председателят да е от ГЕРБ и да имат още две министерства- на външните работи и на отбраната. Чест прави на Борисов, че не държи да има цялата власт. Политиците ни трябва да се успокоят. Трябва да разберат, че толкова чести избори не са полезни за никого. Правителството на „сглобката‘ тръгна да прави някакви крачки за излизането ни от политическата криза.
Изключително наглите лидери на Продължаваме Промяната обаче, с безкрайните си искания унищожиха Кабинета Денков, който можеше да продължи да работи поне още девет месеца. Коалицията ПП-ДБ в момента има по-малко гласове от самостоятелното явяване на ДБ, в изборите преди време, а ПП тогава изобщо го нямаше на картата. Единствени Кирил и Асен продължават да не си дават оставките, което дразни много хората. Надявам се, че лидерите на партиите в парламента ще седнат и ще помислят малко държавнически, а не политикански . При нови избори след няколко месеца ни чакат още по-ниска избирателна активност и влизане на нови партии в Народното събрание. Това означава нови и още по-сложни договорки за бъдещо правителство. Никоя партия в момента не може да си помисли, че ще има 70 депутати в парламента. Всички политически сили си мечтаят за голямо мнозинство при нови избори, което е равносилно на абсурд“, отбеляза събеседникът ни.
По думите му е възможно правителство между ГЕРБ-СДС, ДПС и ДБ, ако хората на Атанас Атанасов се отделят от ПП. „Това е единствената възможност 50-ят парламент да излъчи правителство, Дори то обаче би било самоубийствено за партиите. Повтарям, че всички партии се държат като победители. Заблуждават се, че при нови избори биха могли да се радват на по-голяма подкрепа. Вероятни нови избори биха понижили още активността. Биха вкарали в парламента още партии и биха довели до нови трудности за съставяне на правителство. За съжаление вървим към нови избори наесен. Те допълнително ще демотивират гражданите, а те и без това са незаинтересовани от постоянните ходения до урните. Народът иска някой да чуе и решава проблемите им, а не проводници на чуждите проблеми, които често са далеч от ежедневието ни. В последните четири години имаме политици-сервитьори, които се хвалят, че получават обаждания от външни посолства“ .
Социологът не вижда покаяние у политиците ни. Само ГЕРБ като първенци имат право да надигат глава. Другите не само, че не я свеждат, а и се държат като победители. Дори оставката на Нинова е неискрена. Тя я подаде с надеждата, че на следващия конгрес отново ще я изберат за лидер на БСП. Без БСП и ГЕРБ никоя друга партия не се определя като лява или дясно. В България няма понятие като лява или дясна партия. У нас никой не знае къде точно се разграничават те. Преходът уби десните и левите партии. Те разчитат само на харизмата на лидерите си. Това за съжаление ще продължи и в бъдеще“.
Николай Николов се спря и на новата парламентарна партия Величие. „Не я определям като явление. И друг път с много силен популизъм в Народното събрание са влизали „малки‘ партии при висока избирателна активност. В момента избирателната активност е ниска и хората на полковник Марков трудно могат да се определят като политически феномен. Още не съм го чул да говори. Нямам наблюдения върху него. Предричам му обаче кратък политически живот Особено, ако парламентът се задържи дълго, го чака съдбата на Бареков и на Яне Янев. Политическите лидери, дори и да се мразят, са длъжни да седнат на масата за разговори. Ако не водещите фигури, а тези от втория или третия ешелон излъчат правителство, то би имало по-дълъг живот. Политическият ни елит обаче не живее с проблемите на хората. Ако в София условията на живот са относително добри, това не означава, че и в останалата част на страната е така“.