„Бойко Борисов допусна две грешки в преговорите за ново правителство“, категоричен е политологът Първан Симеонов.
„Още в самото начало лидерът на ГЕРБ започна с леко ултимативен тон. Освен това заговори за промяна в изборната система. Тя, колкото и да се нуждае от промяна е по-добре да не се пипа. Защото, който заговори за промяна в изборните правила, получава върху себе си страшен бумеранг като ефект. На всичкото отгоре вотът на хората в последните избори беше по-скоро анти партиен. Гръцка поправка в изборната система ще бъде „прочетена“ като тържество на партийността. Това е хубаво за политическите изследователи, защото води след себе си до лидер ясно отговорен за властта и до ясна опозиция, което означава стабилност. На гражданите обаче идеята няма да се хареса“.
Първан Симеонов очерта плана на Борисов. „Той може и да говори за правителство на малцинството. Но същевременно преговаря с части на някоя формация за подкрепа. ПП-ДБ не е застрахована от двумислие по темата. Величие и дори БСП, също не са. Генерал Атанас Атанасов винаги е бил сравнително компромисен спрямо Борисов, части от ПП също. За Да, България не мога да съм категоричен. Те демонстрират монолитна позиция, но няма гаранция, че ще я опазят. Тогава можем да видим на практика бъдещо постоянно правителство с широка подкрепа. Борисов сигурно има и резервен план за Министерски съвет с някой от следващите мандати, а не с първия. Повтарям, че Бойко сгреши, залагайки на ултиматумите, след като народът реши да не гласува. Той и след последния вот е първи. Но подкрепата му падна с нови 130 000 гласа. Многократно беше първи и преди и нямаше мнозинство, с което да управлява. Борисов не иска да управлява само с ДПС. Търси широка подкрепа. Уравнението му може и да се получи“.
Според Първан Симеонов „сглобката“ не е трябвало да се чупи. „За това нямаше никаква логика. В политиката обаче често логиката отсъства, а най-логичните неща най-не стават. Точно, защото са най-логични и най-видими, хитреейки политиците ги избягват. Сега обаче не е време за хитреене. Трябва да се бачка за някакво смирение, защото при нови избори, избирателната активност ще падне още. Партиите, останали малко под бариерата, може вече да са над нея. Преговорите за ново правителство ще станат още по-сложни.. При нови избори може да има и нов проект. Последният изборен резултат, направо е покана за Радев на терена. Желанието на президента за собствена партия е видимо. У него обаче личи и известна предпазливост. Дори при нови избори е възможно държавният глава пак да не ‚скочи“ в надпреварата и да изчака края на мандата си. Това му носи позитив. Така той звучи по-държавнически. От тези му действия шансовете му няма да намалеят. С времето те само ще се увеличават. За момента Радев успя да опази някакъв рейтинг и картите му излизат. Той седи равно отдалечен и от Борисов и от Борисов и Пеевски, и от либералите. Излезе ли на терена, играта за Радев става друга. Нишата му обаче е много голяма. Тя е точно между крайностите. От едната страна са онези, които чакат нашите да победят във войната, а победителят все не идва. От другата страна са Костадиновците, които са вече ъпгрейднати от Възраждане до Величие и вероятно следващия път ще има Възмездие. Отваря се ниша за нещо средно, защото българинът е среден. Той не е краен. Който иска мир да се готви за война, а който иска да няма избори, да се готви за избори. При нови избори по-радикалните малки формации, могат да увеличат резултата си. Величие пък може и да го няма. Влезе с опиянение и на втория ден започна с грешките. Грози го съдбата на Атака. Ако иска да я предотврати, трябва да спре да произвеждат вицове и не трябва да се цепи.
От 3-4 години в България постоянно „мирише“ на избори. Така ще е до момента, в който Радев не „слезе“ на терена. Борисов има своите гласоподаватели. ДПС има своите гласоподаватели, либералите се сведоха до обичайните си гласоподаватели-около 300 000 души. Остава много голяма вакантна ниша. В нея е шансът на Радев да „излезе на терена“. В България още от „студената“ война съществуват три сектора- малък либерален про Западен, центристки- където са ГЕРБ и ДПС и про Източен- на носталгиците. Този последният е само частично представен от Костадин и от Величие. Търси се някой да представи по нормален начин въпросния сектор. Радев може да е центристки играч и за пръв път в най-новата ни история, да направи центризъм с про Източния сектор. В това е неговият сериозен шанс. По вероятно е Радев да направи някакъв политически проект след края на мандата си. За него той много сериозно се подготвя в сянка. Намерил е по-либерално звучащи и про Западно звучащи кадри. Готов е за атака. Не му трябват рециклирани политици. В България истинските политици вече не са много. В тази връзка Радев ще се сблъска с много „подводни камъни“.