„Не изпадайте в еуфория, че 10-ти ноември 1989 г. бележи старта на демократичните промени в България“, предупреждава един от преките свидетели на събитията в държавата към онзи момент — бившият депутат Моньо Христов.
„Тогава в страната ни се разигра един сценарий, разработен от КГБ в периода 1982–1984 г. Той бе сполучлив за хората, които го реализираха дълго време. Ченгетата на Държавна сигурност овладяха държавата — владеят я и сега. За това, че в България лустрацията не се случи, са виновни Петър Стоянов и неговото ченге — бившият конституционен съдия Георги Марков. Те не приеха текстовете на Народен съюз.
Според тях редица главни редактори на медии, банкери, професори, доценти и цялата тогавашна държавна администрация — близо 35 000 души — трябваше да бъдат изметени. Предложението не се прие. От него се уплаши Петър Стоянов. Имаше голям скандал на тема „лустрация“ между Народен съюз и СДС, от една страна, и държавния глава — от друга. Петър Стоянов ни уведоми, че ще отнесе въпроса в Конституционния съд, където преди това бе назначил за председател Георги Марков.
Битката в този и в следващите периоди с така наречената тайна власт продължава и сега. Нещата обаче си вървят по познатия сценарий и до днес. Битува тезата, че Андрей Луканов е главният сценарист на „тихия преход“ с марка БГ. Той е резидентът на Москва в България още от 1985–1986 г. Оттогава почти до края на живота си споменатият по-горе държеше всички връзки на СССР и Русия на родна земя.
Той свали Жан Виденов от поста премиер в средата на 90-те. Андрей Луканов и Илия Павлов създадоха енергийното дружество „Топ Енерджи“. То трябваше да изнесе всички енергийни доставки и тръби на територията на България в руска полза. Жан Виденов обаче постъпи много смело — не подписа този акт. После Андрей Луканов го свали от власт.
Сценарии с подобен сюжет се разиграват в България вече повече от 30 години. Със сегашните ни некомпетентни управници, съчетани със страхливци и нагаждачи, България няма шанс да направи сериозни крачки към развитие“, убеден е Моньо Христов.
Започнаха ли обаче демократичните промени у нас през зимата на 97-а?
„Освен споменатата липса на лустрация тогава допуснахме още една съществена грешка. Интелектуалците извън политиката не използваха авторитета, знанията и харизмата си, за да обяснят на обикновените хора към какво политиците на реалния демократичен преход се стремят.
Това доведе до появата на няколко актьори — като Симеон Втори, Сергей Станишев, Бойко Борисов и Делян Пеевски. Те служат на чужди интереси. Други хора ги управляват. Влиянието на външни държави и на определени хора в страната води дотам, че в България всичко се случва и се движи напред с едва 20–30%. После — нищо. За повече нямаме сили. Въртим се в омагьосан кръг.
И управляващите, и близо 600 000 техни слуги са с нисък праг на полезно действие — взаимно са си полезни и се подкрепят. Тези горе хранят онези долу.
По-лошото е, че активните хора между 20 и 50 години са апатични към случващото се в България. Голяма лъжа е, че много млади хора, получили образование и направили кариера в чужбина, постепенно се завръщат в страната ни. Това, дори и да го има, е закратко и не е трайна тенденция.
Много малка част от емигриралата интелигенция ще възпита и отгледа потомството си тук, макар и на по-късен етап. Реалността на наша територия им носи огромно разочарование. Тук, който не се подчинява на начертаната линия, бива мачкан.
Младите трябва да направят нещо не само за себе си, но и за обществото. Демокрацията в България дойде не на 10-ти ноември 1989 г., а след гражданските протести през зимата на 1997 г.“
Моньо Христов даде своята прогноза за това кога ще свърши войната между Русия и Украйна
„И двете страни не могат да отстъпят. И Тръмп не може да сложи край на конфликта. Той ще приключи едва когато Путин нападне някоя държава от НАТО. Скоро и това ще стане.
Атака от НАТО ще е единственото оправдание на Кремъл за загуба във войната. Ако Китай спре да помага на Русия, руснаците ще клекнат.“