Проектокабинетът „Желязков“ е твърдо партиен, експериментален и отразява наличното в Народното събрание като подкрепа“, коментира бившият общински съветник от ВМРО Антон Андонов.
По думите му голяма част от кандидатите за министри в него са добри професионалисти. ‚Зад тези кандидатури обаче се крие яловата политическа структура. България има нужда от редовно правителство. Колко време ще издържи то, зависи от 240-те умници, които гласувалите изпратиха в парламента. Номинираният Министерски съвет няма шанс за дълъг хоризонт на работа, защото му трябват 170-180 гласа, подкрепени с политики. С властта няма компромиси. Като не можеш да я вземеш отиваш на избори за седми, ако трябва и за осми път, Сметката не е толкова скъпа. Ако гражданите искаха да са политически активни, щяха да гласуват. Темата на дневния ред на обществото не са нито Шенген или влизането в Еврозоната, темата са доходите. Болният тумор трябва да се излекува. Явно е, че партиите не могат да намерят решение. Борисов извади на преден план знаковите си имена, част от които наистина са годни за министри. Въпросът е кои ще са шефовете на агенции и кои ще са зам.-министрите. Прогнозата ми е, че кабинетът „Желязков“ ще мине. Друг е въпросът дали това ще бъде полезно. Това зависи от държавата. У нас 100-те лева вече не са 100 лева. Ако някой може да даде някакъв хоризонт на държавата ни, можем да сме оптимисти. Този разговор обаче не съществува. Тогава пак излизаме на избори, защото демокрацията не е измислила нещо друго. Ако Радев пак е решил да излиза и да се прави на ментор, може да стане интересно. За обикновения човек това обаче не е интересно. Алтернатива са хората, които искат да останат да живеят в България. Щом те не се чувстват парламентарно представени, вариантите са два. Или постоянно ще гледаме случаи като този в Карлуково, или ще гледаме повторение на случая между Тополовград и Ивайловград. И в двата случая е лошо за България. Мисля, че е крайно време Борисов да се държи като държавник и да поеме своята отговорност. Пример ни е случващото се във Франция. Там имаше много силен президент. В 80-милионната му държава обаче хората му показаха, че не искат да живеят по начертания от него начин. Грешно ги определят като крайни вляво, или крайни вдясно. Те не са такива. Не искат да живеят както им е казано, защото обществото им се разпада. Французите са богати и могат да рестартират. В България трябва да опитаме същото. Дали рестартът ще е успешен или не, ще покаже времето. Предстоят ни трудности. Обществото ни не е готово да излъчи своите представители.