Колегата от Радио „Стара Загора“ Живко Иванов за политическата обстановка у нас.
Какво показаха протестите?
-Краткият отговор на този въпрос би следвало да бъде, че когато властта прекалява, обществото реагира. Досущ като Третия закон на Нютон, който казва, че „Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие“. Действително властта прекали. Арогантността, измерена с онези 26 секунди от скритото за опозицията заседание на енергийната комисия, вече беше призната от мандатоносителите от ГЕРБ. Управляващите действаха с безкомпромисен размах, може би вярвайки, че наистина нямат алтернатива, както почти ежемесечно политически анализатори посочваха. Окопаването във властта през назначаване на приближени на различни ръководни позиции в държавния апарат като че ли създаде грешно впечатление, че до президентските избори няма какво да се обърка. И действително това бяха прогнозите и очакванията. Вместо това се оказа, че с постепенно натрупване енергията на общественото недоволство избухна, според мен, в най-неподходящия за държавата момент – преходът от лев към евро и приемането на първия държавен бюджет в евро. Именно бюджетът се оказа поводът, който изкара хората по улиците на страната. Истината е, че управляващото мнозинство на ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП и „Има такъв народ“ имаше и възможностите и времето да предотврати това недоволство, но не пожела да го направи. Не пожела да се вслуша в предупрежденията от работодателите, критиките от експерти и несъгласието на опозицията, поради което само създаде средата за последвалата обществена реакция. Дали заслепено от собственото си усещане за безалтернативност, дали поради други причини, оставащи скрити от публиката, но така или иначе мнозинството се провали. По-точно е да се каже, че се самопровали. Това правителство влезе със заявката, че компромисът е на цената на излизането на страната от политическата криза. И това на пръв поглед звучеше автентично, имайки предвид поредицата от избори, които дори откааха хората от участие в този процес. От дистанцията на времето можем да констатираме неуспех. Нещо повече. Страната днес отново изпраща сигнал за бедствие от новата политическа криза. И тук ще напомня думите, казани от президента на Германо-българската индустриално-търговска камара при визитата му в Стара Загора в началото на декември. Той предупреди, че макар и влизането в Шенген, и приемането на еврото да са положителни стъпки за страната, които отварят възможностите за чуждестранни инвестиции, то политическата криза, измерена с 7-8 вота за 4 години, както и непоследователната политика по отношение на данъчно-осигурителната тежест са фактори, които са в състояние да откажат компаниите от Германия да инвестират в България. Опасявам се, че в настоящата ситуация сме напът да изтрием потенциалните позитиви от приемането на еврото. Но за това вината не е на протеста, на хората и тяхното недоволството. Проблемът е в начина, по който беще реализирана властта.
Кои бяха грешките на правителството в тези 11 месеца?
-Ще обърна внимание на темата, която доведе до масовите протести – държавните финанси. Тук управляващото мнозинство на ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП и ИТН засили проблемите, трупани от 2020г.. Моето мнение е, че настоящият бюджет е не по-малко лош от предложения за 2026г. първи вариант, но оттеглен под общественото недоволство.. През март, когато беше приет финансовият документ за 2025г., протести нямаше. Управляващите взеха безпрецедентно решение да изсипят близо 1,3млрд.лв. за заплати в МВР, създавайки пореден автоматизъм при опеделянето на заплатите в този сектор. След като през лятото на 2023г. отново за възнагражденията на полицаите светкавично бяха заделени 150млн.лв.. Така България се оказва абсолютен лидер сред държавите в ЕС по показател – средства за вътрешна сигурност. Не за отбрана, а за вътрешна сигурност. 3,5% от БВП на страната отива за МВР, докато средно за ЕС този показател е 1,8%. Тази стъпка на управляващите, според данни от няколко социологически проучвания, беше посрещната с 3-5% одобрение. Различни експерти в полето на финансите определиха това действие като недалновидно, което засилва инфлацията. Когато дойде време за заплащане на сметката, обществото възрази, защото не искаше да я плати. За да видим обратната страна, трябва да си спомним какъв подход възприе ГЕРБ през 2017г. за решаване на проблема с ниските възнаграждения в образованието. Плавно, в рамките на няколко години. Пълен противовес на действията на партията с МВР. Не бива да имаме никакво съмнение, че подобни харчове ще тежат на държавните финанси и в бъдеще. Самият премиер призна, че реформи са задължителни. Можем да оценим положително откровеността на Росен Желязков, но трябва да накажем неговата слабост, защото самият той посочи, че реформите ще се отложат за догодина. Същевременно в изминалите месеци цените у нас продължиха да се покачват. Един от водещите ангажименти при създаването на това управление, беше свързан именно с решаване на проблема с поскъпването на живота. И тук мнозинството, през регулаторите, в които сложи приближени хора, не успя да спре този процес. Това ясно се виждаше като настроение сред обществото. Животът стана по-скъп за онези, които не получиха ударно увеличение на своите възнаграждения, които без това изоставаха от средните такива за страната.
В крайна сметка ПП-ДБ ли свали правителството?
-Не. Моето мнение и разбиране за ситуацията е, че правителството се свали само под тежестта на собствените си грешки, на своята арогантност и на зависимостта си от ДПС-Ново начало и конкретно Делян Пеевски. Той отново, подобно на времето на кабинета Денков, се превърна в говорител на властта. Беше му признат ранг на премиер, ако си спомним онова изказване на Бойко Борисов за петимата министър-председатели. Сближаването с Пеевски изтри половината от подкрепата на ПП-ДБ на изборите през юни 2024г.. Вече е напълно ясно, че неговото ангажиране, в което и да е управление, е имиджов проблем, освен всичко останало. Той е еднакво нехаресван от избирателите от целия политически спектът – от градските проевропейски и евроатлантически либерали, през умерените евроскептици, та чак до проруските привърженици. Присъствието на Делян Пеевски в едно управление е изключително тежко имиджово бреме. Ако се вгледаме в поведението на Бойко Борисов, можем да констатираме, че и той самият разбра това обстоятелство още след ареста на кмета на Варна, а впоследствие се убеди и при резултатите от вота в Пазарджик. В този смисъл споделям тезата, изразена от някои политически анализатори, че падането на правителството е и начин за отделяне или дори освобождаване на ГЕРБ от произтичащите от Пеевски негативи. За капак дойде и контрапротестът, който нямаше за цел да съхрани управлението. Той имаше елементи на остра провокация, на демонстрация на сила и вля допълнителна енергия в самия протест. Що се отнася до въпроса дали ПП-ДБ са свалили правителство. Не, протестът, който те действително лидираха, постигна сваляне на кабинета Желязков. Недоволството надхвърли с много възможностите на ПП-ДБ. Нещо повече регионалният характер на протеста и профилът на участниците в него ясно показват, че той не е по силите на една политическа сила. В този смисъл интересен ще бъде отговорът на въпроса кой или кои ще използват тази енергия, превръщайки я в политически капитал на предстоящи предсрочни избори.
Смятате, че отиваме към предсрочни избори?
-Категорично отиваме на предсрочни избори с една неизвестна. Няма никаква перпскетива в търсене на каквото и да било решение в рамките на настоящото представителство в българския парламент. Все пак хората по улиците формулираха ясно своето искане – оставка и избори. Коя обаче е неизвестната? Това е решението на президента Румен Радев да участва под някаква форма в тези предсрочни парламентарни избори. Според мен този ход очакват хората, които искаха свалянето на правителството на Росен Желязков. Въпросът е иска ли Радев, готов ли е за това влизане на реалния политически терен?
Какво повече би могъл да чака, за да направи тази стъпка?
-Средата е налице. Огромна обществена енергия. Недоволство, насочено срещу основни опоненти на Румен Радев във видимата част на политиката у нас. Съществена промяна на геополитическата среда. Новите реалности в нея предполагат повишение на акциите на такъв тип политици като президента, които в изминалите 4 години опитваха да заемат междинна позиция по най-важната за региона и света тема – войната на Русия срещу Украйна. „Русия ще спечели войната, но тя много трудно ще спечели мира“. Дълъг ще е коментарът, в който бих изложил своята гледна точка точно колко вредна се оказа за българското общество тази сюжетна линия, както и какви бъдещи проблеми пред страната ни създаде и създава тя, но днес темата е друга. Знаците, които към момента дава Румен Радев, седмица след оставката на правителството, по-скоро казват, че не е готов да направи подобна крачка. А време няма. Създаването на собствена политическа сила минава през процедури, които трудно могат да бъдат извървени в рамките на два месеца и половина-три. Да, наличен е вариантът с използването на „ракета носител“ по примера на Симеон Сакскобургготски от 2001г. или „Продължаваме промяната“ от 2021г.. Ако Радев реши, че това не е моментът, страната ще мине през избори, които е малко вероятно да пренаредят съществено разположението на силите. Протестът беше срещу правителството, срещу Делян Пеевски и Бойко Борисов. Липсата на Румен Радев сред участниците в предстоящите предсрочни избори означава, че следващият парламент вероятно ще има съдбата на 45-ия и 46-ия, които приключиха през 2021г. в рамките на три месеца. Това ще е много лоша новина за държавата и българското общество. Системата отново ще зацикли. Отново ще станем свидетели на протакани с дни и седмициа заседания, в които не може да бъде избран дори председател на парламента. Да, някои виждат в такъв тип блокаж възможност за ограничаване на корупцията. Моето опасение е, че в сложната ситуация, в която се намираме във вътрешен и външнополитически план на страната е нужно управление. Но не какво да е, а добро управление. Задавам си въпроса, ако Румен Радев е взел решение да излезе със свой политически проект, на каква по-добра възможност от днешната разчита? Евентуална негова нерешителност днес би следвало да бъде наказана. Убеден съм, че той самият знае, че ръкавицата е хвърлена, но не от дадена партия на политическия терен, а от българското общество.