Въпросът за състоянието на ПФК Берое няма кратък отговор“, категоричен е журналистът от „Радио- Стара Загора“ Живко Иванов.
„В игрови план „зелено-белите“ изненадват с представянето си до момента. 21 точки от началото на сезона и седмо място във временното класиране е нещо, което не много от феновете в Стара Загора си представяха в средата на юли, когато бе стартът на първенството във футболната ни Първа лига. И тук има нюанс. В първите срещи Берое не беше приятен за гледане с ултра защитната си постройка. Тогавашният наставник Ачиари беше подчинил тактиката на тима до това 70 минути да играе за 0:0, а едва след това започваше поглеждане към вратата на противника. Единадесеторката на беройци стоеше компактно в своята половина, предоставяйки на противника правото да води играта. Срещане на 30-35 метра от вратата и предпазване от особени рискове. Това беше трудно за гледане, ако трябва да бъде максимално откровен. И дори така „Берое“ направи няколко положителни стъпки. Остана усещането, че можеше и нещо повече от мачовете с Лудогорец и ЦСКА-София, в които и съдийският фактор се намеси. С идването на новия старши треньор Хосу Урибе настъпи същински игрови ренесанс в представянето на отбора. Берое изнесе играта извън своята половина. Тимът започна да задържа топката, да комбинира, да атакува, да бележи. Победата над Левски в София ще си остане „черешката на тортата“ във футболната есен за беройци. Факт е, че старши треньорът е сериозно лимитиран в опциите, които има за отделни зони. Набива се в очите тоталната липса на алтернатива в предни позиции. Годой е напълно незаменим, което няма как да бъде положителна новина за отбора. Скамейката е меко казано къса. На нея преобладават българските играчи. И тук стигаме до другия проблем. На този интернационален Берое му липсват не само корените с града, но и изобщо с българския футбол. Да, веднага някой ще възрази, че с българите в отбора преди два сезона се докарахме до бараж със Спортист(Своге). Факт! И все пак липсата на родна кръв създава усещането, че целият този проект е като увеселителна трупа, която акостира в града за няколко дни, след което си тръгва. Другият сериозен проблем, който се набива на очи, е организацията в клуба. В клуба, не в тима! Т.е. липсата на организация. От няколко месеца Берое“ няма сайт. Не виждаме традиционните галерии със снимки от дадена среща. Проблемът със заплащането в школата изглежда беше саниран, но дали е решен? Мога да продължа, но ще спра до тук с тези примери. Усеща се неангажираност, да не кажа нещо друго, от страна на собственика. Вероятно и това е сред факторите, които стоят в основата на малкото публика по домакинските срещи. И въпреки това тимът до момента се представя по-добре от онова, което се очакваше. В Берое няма кой да каже ясно реалната цел пред отбора, но изглежда, че тази година тя ще бъде осмото място и спокойствието в заключителния етап на първенството. За повече е нужна съвсем различна организация на процесите от начало до край“.
Колегата взе отношение и по темата- „За“ или „Против“, изграждането на многофункционална спортна Стара Загора.
„Няма истинска причина, която някой може да изтъкне срещу строежа на нова многофункционална спортна зала. Въпросът изобщо не е дали да сме „за“ или „против“, а защо до момента такава не беше изградена? Още по-болезнено е, че дори не беше осигурена пълната сума за реализацията на подобен проект. Липсата на такова съоръжение изобщо не може да бъде оправдана със смяната на политическия климат. Темата за това спортно съоръжение е на дневен ред от 2015-2016г.. За периода от 8-9 години старозагорци видяхме редица подобни проекти, някои от тях откровено мегаломански и безкрайно недалновидни, повдигащи серия от въпроси за разходването на публични средства, да бъдат откривани с рязане на ленти, докато тук няколко отбора и спортни клубове се тъпчат в морално остарялото съоръжение на „ДЗУ“. Истината е, че това пропускане на Стара Загора съвсем не ме изненадва. По-скоро е дългогодишна тенденция. Да припомням ли, че след 14 месеца проектът за скоростен път между Стара Загора и АМ „Тракия“ ще навърши 20 години? Изборите минават, правителствата се сменят, но тази инфраструктурна връзка продължава да си стои в графата: „приоритет“. Връщам се на темата със залата. Крайно време е тя да се случи. Мястото е определено, бяха отделени 500хил.лв. за избора на проект. Имаме пълната готовност. И защо да говорим само за нова спортна зала, когато стотици милиони държавни средства се наливат и предстои да се налеят за спортната инфраструктура в други областни центрове? Не само нова многофункционална зала, а и изцяло нов стадион „Берое“. Това е моят призив. И не, не е нереалистично, не е прекалено. Въпрос на отстояване на местния интерес е“.