ВНУКЪТ НА ЛЕГЕНДАТА В БОРБАТА ДИНКО ПЕТРОВ: ГОРД СЪМ С ИМЕТО И ПОСТИЖЕНИЯТА НА ДЯДО МИ

С чест носи името на прочутата старозагорска легенда в борбата и патрон на най-стария спортен турнир в града ни Динко Петров, неговият внук, който също като дядо си се казва Динко Петров и бе почетен гост на международния турнир за момчета и юноши по борба „Старозагорска борцова слава“, организиран от спортния клуб по борба Берое и Община Стара Загора.

„Не тръгнах по спортния път на дядо ми. Главен асистент д-р инж. съм в Техническия факултет към Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Преподавател съм на специалностите Компютърни системи и технологии и Информационни и комуникационни технологии.Гордсъм с името и постиженията на дядо ми. Винаги ми е бил за пример с постиженията и с благия си характер. Нещата за живота, представени ми от него, помня и до ден днешен. С ценните му съвети и сега успешно се справям с трудностите. Казах, че не съм пряко свързан със спорта, но дядо ме тренираше страшно много. Още преди изгрев слънце започвахме с интензивни физически занимания – с ясната цел един ден да стана борец и достойно да наследя дядо си на тепиха, човек, който с гордост гледаше назад към кариерата си, изградил редица шампиони от национален и световен мащаб. Животът ми обаче протече в друга професионална сфера. Това не ми попречи да тренирам винаги с него. Така беше дори в напреднала за него възраст. Тренировките ни винаги бяха едни и същи откъм натоварване.

Гл. ас. д-р инж. Динко Жулиен Стойков никога няма да забрави един завет на легендарния Динко Петров: „Динко, моето момче, винаги слушай сърцето си, себе си. Старай се и се бори в посоката, в която ти ще бъдеш най-добър.“

Динко Петров-младши оцени много високо международния турнир „Старозагорска борцова слава“.

„Надпреварата беше представена много добре. Похвални са усилията и старанието на Община Стара Загора и на всички организатори за огромния труд, положен за провеждането на турнира „Старозагорска борцова слава“. Схватките винаги са били на ниво.

Трите имена на дядо ми са Динко Петров Стойков. Нося ги и аз. Кръстил съм сина си Петър. Надявам се да стане достоен гражданин, като нашия велик потомък.“