Националните медии много обичат да ни напомнят, че за над десетилетие ПФК Берое се радвал на финансов комфорт, гарантиран му от едно държавно дружество. И въпреки това, видители зелено-белите не постигнали нищо и не изградили работеща детско-юношеска школа. Всички тези говорители обаче по оравило яеко оцветени в синьо и в червено, според футболните си пристрастия обаче, усложливо пропускат да припомнят, че бидейки под шапката на двете силови министерства, обичаните от тях Левски и ЦСКА на практика си бяха държавни отбори, Армията и полиция
та им раздаваха чинове, а тези чинове не само, че отваряха врати навсяктде, носеха след србе си къп превилегии и права, немислими за обикновения човек. Имайки зад гърба си армията и полицията, Левски и ЦСКА можеша да си вземат всеки футболист у наас и то без пари, Тогава цялата държава работеше за тях във футболно отношение,. Произвеждаше им състезатели и нямаше проблем. Ни, когато някой отбор като Берое вземе, че закратко се докопа до държавни блага, цялото синьо-червено журналистическо братство надава вой до ненесата. За почти нищо, през 70-те Берое е изваден от елита след прословутия мач срещу Левски п един потенциален медалист е пратен в „Б“ група. За назидание. Близо 15 години по-късно след популярното си сбиване във динала за Купата на Съветската армия ЦСКА и Левски не са извадени от елита. Те са декласирани и после реабилитирани. Всички футболисти, чиито състезателни права са спрени заради боя, си ги получават отново. Отнетата шампионска титла, присъдена на пловдивския Ботев, е върната на сините три години по-късно. Левски и ЦСКА са преименувани на Витоша и Средец. А когато малко по-късно Средец стана ЦФК, червените журналисти с гордост припомняха как се борили за всяка буквичка, само и само името да е близко до любимото им ЦСКА. И синъте им колеги пригласят. Те никога не били приели името Витоша. За тях отборът им винаги е бил Левски. Много е лошо да се манипулира така младата общественост. Точно Левски и ЦСКА да се изкарват жертви на онази система, която всячески ги обгрижвац е направо висша форма на наглост/. А клетият Берое, който за няма нищо е пратен в „Б“ група, вместо да се бори за медал, кучета да го ядат.
Но стига сме напомняли сенките от мималото. Те на новото поколение не говорят почти нищо. И сега какво? Продължаваме да ядем Берое за едни държавни пари. А не казваме, че пловдивските отбори Ботев и Локомотив си реновираха стадионите, пак с държавни пари, при това повече от тези на Берое, И веднага ще попитате, зашо ви напомняме всички тези факти. За да нре забравяте колко е къса и услужлива паметта ни. Забрави го вчера Христо Янев. Той, милият толкова се превъзбуди от равенството на своя Ботев (Враца) у дома срещу ЦСКА и от възможността да стане
наставник на червените, че взе да им се обяснява в любов, сякаш е отраснал на базата в Панчарево. Нищо, момчето е от Казанлтк, не е длъжен да обича Берое. Ана от кумова срама спомени за бате си Станислав Танев и за Берое, че без тях никой нямаше и да те е чувал. Пък да не говорим, че бащати е играл за Берое срещу Ювентус и дори е бил шеф на школата на клуба. В Берое като дете е тренирал и брат ти. А ти услужливо си забравил тези неща, за да се харесаш на червената общонст, а после като дойдеш в Стара Загора се сърдиш, че не те приема местната публика. И С
тойчо Младенов не помни, че е минал през Берое. Той се бил научил на професионализъм в ЦСКА. Ало, Плоски, ти си ставал голмайстор на „А“ група с фланелката на Берое, бе. Кажи едно благодаря на Петко Петков, благодарение на когото си стигнал до това отличие.
Прозоваваме феновете на Берое да обичат клуба си. Да обичат емблемата е петте букви, които го олицетворяват. Подкрепяйте любимия отбор с присъствието си на стадиона. Да запазим жива една истинска старозагорса кауза и светиня. Мястото на Берое е във сутболния ни елит.