Две от светилата в родната спортна журналистика Иво Иванов и Камен Алипиев- Кедъра гостуваха в Стара Загора. Те бяха любезни да споделят какво ги води в града ни, както и да разкажат какво представяне очакват от атлетите ни на летните олимпийски игри.
Иво Иванов „Стара Загора е прекрасен град. Посетихме мисия „Криле“. Имахме събитие в Регионалната библиотека „Захари Княжески“. Възхитен съм от града и най-вече от хората тук. Те са най-голямата суровина на Стара Загора. Много съм впечатлен от добрината, от интелекта им и от тяхната отзивчивост. Насявам се Париж да донесе на България повече успехи, от постигнатите в предишните 2-3 олимпиади. Разчитам да имаме повече поводи за оптимизъм. Ще гледаме с интерес. Надявам се да завоюваме повече медали. Трудно ми е да се ангажирам с прогноза за отличията, които страната ни ще запише на сметката си. С точна такава не бих се ангажирал. Надявам се, че все пак в борбата, в бокса и в художествената гимнастика, спортистите ни ще се наредят сред призьорите. Надявам се, че най-после и мъжете ще отсрамят силния пол с някой медал“.
Камен Алипиев „Не смятам, че можем да имаме големи очаквания от българското представяне в летните олимпийски игри. Спортистите ни все още продължават да се борят да завоюват квоти за тях. Все още те имат някакви шансове да увеличат броя им, но нашето присъствие във френската столица ще е по-скоро минорно. Очакванията ми са да не се повтори успешното ни представяне в Токио преди четири години. За мнозина, то бе по-скоро изненадващо. Реалист съм и съм по-скоро умерен песимист за медалите, които можем да грабнем в Париж. Дано там спортистите ни поне да подобрят постиженията си през сезона. Очаквам олимпийска титла от Карлос Насар във вдигането на тежести. Това ще е венец за сравнително младата му карира. В борбата имаме проблеми. Повечето ни квоти в този спорт ги печелят натурализирани чужденци. Не можем да очакваме твърде много от временно изпълняващия длъжността спортен министър у нас Георги Глушков. Той е добър човек и трудно тропа по масата. На сегашния му пост това е по-скоро негатив. Системата в родния спорт е тотално разрушена и трябва да се изгради изцяло наново. Това няма как да стане само с нов закон за спорта. В България трябва да разберем, че спортът е част от културата на една държава. Пример в това отношение са редица напреднали страни, където могат да се похвалят с великолепен спорт. Сред тях е Франция, там функционирането на спортните училища и начинът на работа в последните години са впечатляващи. Спортът е цялостно отражение на случващото се в България. Баскетболът е моята слабост и страст. На национално ниво, той стои много по-добре от футбола, където можем да се похвалим само с поредицата от равни мачове на националния отбор под ръководството на селекционера Илиан Илиев. В баскетбола ни има талантливи деца. Определям нивото му като средно и едва ли в близките години, то едва ли ще се подобри. Не е нормално да не знаем какъв ще е броят на отборите в Националната ни баскетболна лига при мъжете. Ще го узнаем едва през октомври. Тази нелепа ситуация ще продължава докато всички не започнем да гледаме в една насока. Много се говори за състоянието на спортните зали. В рамките на литературните четения в Стара Загора си позволих да споделя, че се надявам общинската зала тук да бъде заменена от модерна спортна зала. Бъдещето е в малките компактни съоръжения, които да се построят на повече места и да предоставят по-добри условия за подготовка. Плаченето и мрънкането, че ни липсват условия и пари не са повод за оправдание. Те са по-скоро бягане от отговорност. Някои от най-великите спортисти в света са станали такива, без никакви условия. Нямам обяснение защо все по-малко родни деца се занимават със спорт. Някои го отдават на все по-широкото навлизане на технологичните устройства в битието ни. За жалост и самите родители не стимулират децата си към спортни занимания. Защото, изграждането на добрия спортист е дълъг и труден процес. Държавната политика в областта на спорта е задължителна. Дали обаче някой ще чуе думите ми е въпрос на проверката на времето“.