За тежи, които са забравили припомняме, че колоритният бивш президент на ПФК Берое Станислав Танев върна старозагорци на футболната карта у нас след дългогодишно лутане по долните дивизии. Борец по призвание и футболен бос по тръпка, Сашо, както го знаем в града на липите, говори за футбола и борбата през неговия поглед.
Г-н Танев, в края на миналия век направихте два опита да преместите елитния тогава Олимпик (Тетевен) в Стара Загора и да го обедините с Берое. Успяхте едва на втория път?
-Много хора си пишат актив за това обединение. Аз винаги уважавам хората. Не са малко тези, които тогава участваха в завръщането на Берое във футболния ни елит. На всеки от тях съм благодарен. Покойният вече бивш шеф на БФС Иван Славков, вечна му памет, даде благословията си да преместим Олимпик в Стара Загора.
Под Ваше ръководство Берое игра два баража за оставане в „А‘ група. Спечели ги и двата?
-Заслугата е на футболистите. Моят приятел Мирослав Райков тогава държеше комплекс „Загорка“. Като разбра, че нямаме пари за квартири за футболистите, които не са от Стара Загора се съгласи да ги настаним при него. Не можехме да им гарантираме богато меню. През седмицата ги хранехме основно с постна храна, най-вече с ориз и с маслини. Леката храна и моят правилен педагогически подход направи от футболистите атлети и бойци. Преди единия бараж даваха на момчетата тогавашни 100 хил. немски марки, за да не се влагат в мача. Казах им сами да решат дали да ги вземат. Те играха без пари и без премии за емблемата и името Берое. Много хора казват, че са големи беройци. За разлика от мнозина, аз наистина обичам този клуб. Никога не съм се стремял да печеля пари чрез него.
Няма да забравя една тогавашна Ваша реплика към старозагорци по отношение издръжката и управлението на Берое: „Като не можете да ми помогнете, поне не ми пречете“?
-По онова време сам бях президент, домакин и мениджър на Берое. Сам правех и селекцията. Това ме успокояваше. Ако съм правел циркове, то е било, за да разбере публиката, че не съм продавал мачове. Ако е имало някакви уговорки, те са били в нечия услуга. Това не са били покупко-продажби в полза на Берое. С тях запалянковците винаги са били наясно предварително. Винаги съм им казвал, че ще загубим даден мач още преди първия съдийски сигнал.
Имате едно нахлуване на терена при домакинската загуба на Берое срещу тогавашния Левски (Кюстендил). Реферът на двубоя Иван Добринов ли Ви провокира тогава?
-Да. Той ми беше много близък приятел. Преди мача гарантираше, че няма да „закопае“ Берое с отсъжданията си. Направи обаче точно обратното. Във футбола има много непочтени хора, между тях е и Иван Добринов. Непочтеността му ме принуди да вляза на игрището.
Легенди се носят за мача срещу ЦСКА в Стара Загора, който не се игра?
-Реферът на срещата Светлозар Маринов ми дължеше пари. От ЦСКА се бяха „подготвили“ да ни победят с негова помощ. Знаеха, че срещу мен се играе трудно, особено, ако съм домакин. „Червените“ много добре помнеха как се отърваха трудно с 0:0 още докато бях в Тетевен. Там бихме Левски с 2: 1 и силния по онова време отбор на Нефтохимик с 3:1. Бяха ми пратили Светлозар Маринов да ми „отреже“ главата под „Аязмото“. На мен обаче такива номера не ми минават. Каквото съм направил тогава го сторих, за да се знае, че не продавам мачове. Гордея се, че бях направил от Берое много сериозен отбор. Футболистите, които имахме тогава, ако играят сега ще са в тройката в елита. Имахме силен отбор, без никаква помощ от страна на Стара Загора. Разочарован съм, защото в града няма признателност.
Наистина ли никой не Ви помогна по-онова време?
-Само тогавашният собственик на един от търговските обекти в града даде 1000 лв. Сам се оправях. Всички футболисти, които играеха със сърце ми бяха любимци-Христо Янев, Веселин Пенев, Иван Тончев и др.
Защо школата на Берое не се развива?
–Явно хората тук толкова милеят за нея. С държавните пари от ТЕЦ-а лесно се селектират момчета. Номерът е да ги събереш без много средства. Христо Янев го взех като футболист. После взех и баща му като треньор в школата от Казанлък. Вместо да взимам целия набор 85 при нас, реших да спонсорирам представителния отбор на Розова долина. Няма хора, които да милеят за школата на Берое и да искат да я развиват. В Стара Загора има много милионери. Ако всеки от тях отделя по няколко хиляди лева, Берое може да има отбор с преобладаващо собствени кадри. Стига някой да се наеме да селектира деца. Тук има условия да се направи футболна академия. Имаме базите на Берое, Локомотив и Верея. И таланти има. Хората обаче са стиснати и не милеят за спорта. Всеки гледа само да взима пари. Ако милееха за Берое щяха да ме потърсят още докато Берое бе спонсориран от ТЕЦ-а. Аз като оставих отбора на Николай Банев, той даваше на 10 души по 1000 лв., за да се занимават с отбора. Казах му, че с 1-2 души ще свърша много повече работа за същите пари. Щях да взема Божидар Дяков.
Той ли докара Банев в Берое?
-Той направи връзката и помогна много сделката да се реализира. Банев придоби Берое почти без пари. Уж щеше да дава милиони, а след един неуспешни мача, в който загубихме тежко, цената на Берое рязко падна. Божидар Дяков до последно търсеше купувач за Берое и най-накрая го намери.
С Божидар Дяков бяхте добър тандем?
-Като председател н ДФС Берое той отказваше да ме пусне да се боря за ЦСКА. Бях му много сърдит. После разбрах, че той милее за Берое като председател на дружеството. От преминаването ми в ЦСКА ДФС Берое е взел общо 15 спортисти на армейците в отделните дисциплини. Като станах президент на Берое реших, че щом Дяков милее за Берое мога да го привлека да работи за клуба след едномесечен пробен период. Той е комуникативен, умее да работи с футболистите. С него лесно и бързо се сработихме. Методите му на работа ми харесаха. Божидар Дяков е причината толкова дълго време да се задържа начело на Берое. Ако не беше той може би щях да се откажа много по-рано.
Следите ли случващото се в Берое?
-За да се интересуваш от едно гадже, трябва да го познаваш. Не познавам никого от футболистите в сегашния състав на Берое. Къде са юношите на клуба? Ние винаги сме имали таланти с призови класирания от първенствата на подрастващите в миналото. Имаме ли добри юноши и мъжкият отбор ще е добър. Свикнахме да взимаме предимно наемници, защото всеки иска само да печели от футбола и спорта. В Стара Загора трябва да се направи сдружение от бизнесмени в подкрепа на спорта. Трябват хора, които разбират от бизнес и от спорт, а не такива, които целят само да се изтъкват. Лошо за собственик на клуб няма да кажа. Повечето обаче искат само да печелят, без да развиват подрастващите. Ако бяха ме привлекли в ръководството на Берое по време на ТЕЦ-а, клубът щеше да печели медали.
И аз като Банато можех да привлека няколко чужденци от долните дивизии на Европа. Благодарение на бившия президент на Берое Мирослав Райков имах в наследство Христо Янев и Стелиян Попчев. Можех да взема чужденци от аматьорските дивизии на стария континент. За нашите условия щяха да са добри. Покрай тях обаче трябва да има местни момчета както навремето бяха Ивайло Стефанов, Дончо Атанасов, Данаил Митев и др. Взехме ги в Берое като млади играчи, да израснат покрай по-опитните. После те станаха водещите фигури в отбора. Така навремето взех Цецо Първанов, вечна му памет. Покрай него се изградиха като централни бранители Стелиян Попчев и Господин Мирчев. Покрай чужденците винаги трябва да има и няколко наши момчета, които да се учат от наемниците. Само играейки с майстори, младите ще израстват. Беройските кадри винаги ще милеят за клуба и никога няма да го предадат
Какво мислите за сегашния собственик на Берое Ернан Банато?
-Човекът си гледа добре бизнеса. Не е местен, че да милее за клуба. Не му пука колко и какви дългове ще остави след себе си. Не живее в Стара Загора, да слуша ежедневни критики по свой адрес. Къде ще го търсят, да му дирят сметка при проблеми?
Докара обаче в Берое класен играч като Себастиян Виа?
-Кой е той. Докато не дойде в Берое почти никой в България не го беше чувал. Като е толкова добър защо още не са го трансферирали зад граница? Берое вече няма да е това, което трябва да бъде. Берое трябва да е водещ фактор в България.
Защо има толкова голям отлив ма публика от домакинските мачове на Берое?
-Тези които посещават сега домакинските мачове, те са истинските фенове на Берое и ще са на стадиона при всяко положение. Ако Берое побеждава и се класира за евротурнирите, ще идват да го гледат запалянковци от цяла България. Първо ще идват заради съперниците му, после обаче ще свикнат да идват заради самия Берое.
Разочарован сте от отношението на ПФК Берое към Вас?
-Многократно съм молел ръководители и ветерани на Берое да ме поканят на някое събитие. Два пъти ми обещаха, нито един път не ме поканиха. Не бих и отишъл, защото не съм по софрите да ям и да пия наготово. Но поне да ме поканят. Само Мюмюн Кашмер ме покани на рождения си ден,. Сега това, което гледаме в България футбол ли е? Едно е да разбираш от футбол, друго е да го ръководиш. Аз мисля, че разбирам от футбол. Знам и как да го ръководя.
Работили сте с доказани имена сред футболните треньори като беройската легенда Петко Петков и Иван Вутов?
-С тях бяхме близки и решавахме нещата заедно. На тях, а и на другите треньори, никога не съм се месил в работата. Минавало се е време и самите наставници са се допитвали до мен, защото са виждали, че знам играчите, разбирам и си давам парите за футбола. Бях си набелязал да привлека Димчо Беляков, Стефан Юруков и Николай Димитров-Джаич. Наясно бях, че не мога да си ги позволя, но си ги бях нахвърлил на един лист. Гриша Ганчев видя списъка при една наша среща. Още тогава показа нюх. Запомни футболистите пост, по пост и веднага ги взе в Литекс, а те му донесоха две титли. След време напомних на Гришата: „Виж какъв добър мениджър съм. Докарах ти топ футболисти“. А той не ми остана длъжен: „Какви футболисти си ми препоръчал? Хората взимат футболисти с малки крака като Марадона, а на твоя Юруков откъде да му намеря 46 номер обувки?“ Да, но той стана после голмайстор на елита и беше шампион с Литекс.
Петко Петков сякаш си отиде недостатъчно признат от Берое и от Стара Загора?
-Градският стадион в Стара Загора трябва да носи името му, защото легендата на ПФК Берое е една и това е той. Редно е и да му се издигне паметник пред стадиона. С кръщаването на улица на негово име е по-сложно. Изтъкнатите спортисти на Стара Загора не са малко. Оставим ли някого без улица на негово име ще го обидим. Но пък не можем да кръстим всички улици в града само на големи спортисти.
Гледате ли българския клубен футбол?
–Гледам го, макар че няма много за гледане. Харесва ми проектът на Лудогорец. Колкото и противници да имат разградчани, те е единственият отбор, който представя достойно България в европейските клубни турнири. Руснакът Антон Зингаревич е направил силен отбор от пловдивския Ботев. Същото мога да кажа и за Илиан Илиев в Черно море.
А националният отбор?
-Тук е въпрос повече на политика и по-малко на спорт. Ако започнем да продаваме играчи в чужбина докато са още млади и те натрупат самочувствие, можем и да се надяваме на по-силно представяне. Не е нормално български национал да каже в интервю, че не се интересува от родния футбол, дори и да го мисли. Днес се е отрекъл от футбола, утре с лека ръка ще се откаже от семейството си. Имаме таланти- Десподов е в Гърция, няколко наши момчета са в Италия, Швейцария и във второто ниво на Англия. Повечето ни играчи се вълнуват най-вече от външния си вид, а не от изявите си на терена. Не ти ли идва отвътре не се получава нищо в живота. Така е и в спорта.
Очаквахте ли избора на Георги Иванов за президент на БФС?
-Да това беше единствената избираема кандидатура. Неслучайно делегатите на конгреса се спряха на нея. Георги Иванов е разпознаваем сред футболните хора. Бил е футболен ръководител и треньор. Димитър Бербатов явно не познава народопсихологията на футболните ни люде. Така и не намери общ език с тях. Явно такъв му е характерът. Ако екипът му беше изкарал на преден план не него, а някой между Мартин или Стилян Петрови, по- можеше да разчита на успех.
Кой Ви е незабравимия мач начело на Берое?
-Първият- победата над пловдивския Ботев с 5:2.
Бихте ли се върнали отново в Берое?
–Да, ако ТЕЦ-ът пак стане спонсор на клуба. Но понеже няма такива индикации, няма да се върна в Берое. (Смее се).
Вие сте най-добрият футболист сред борците?
–Все пак съм бил голмайстор на „Б‘“ група. Може и да е имало борци с по-добри футболни умения от моите. Те обаче не успяха да се изявят като мен.
Кой е най-големият Ви успех като борец?
-Имаше една-две години в началото на кариерата ми, в които побеждавах наред, без да загубя точка. Триумфирал съм и в свободния , и в класическия стил на популярния в миналото силен международен турнир „Дружба“, който си беше направо като световно .първенство Взимал съм златни медали от турнири по-силни от световни първенства . Бил съм първенец в знаковите надпревари „Дан Колов“, „Никола Петров“ и др. Международните ми успехи на тепиха не са един и два.
Борбата Ви е призвание, а футболът Ви е хоби. Бихте ли ги съпоставили?
–Борбата изгражда характера. Учи на трудолюбие, на отношение към хората и на уважение. А футболът е голяма краста, но е к.рвенска работа. Футболистите са като леките жени. Гледат те в очите, обещават ти, вземат ти парите и накрая те прецакват.
Какъв е коментарът Ви за състоянието на родната борба?
-За съжаление и тя като футбола минава на заден план. Следя повече дамския профил, защото там имаме повече международни успехи, с мъжкото тепърва се запознавам в детайли. Прави ми впечатление, че Симеон Щерев е изградил някоя национална състезателка, Серафим Бързаков е изградил друга. После ги поемат нови треньори и трупат авторитет с тях, а за предишните им наставници никой не говори. Слезе ли от сцената сегашното ни талантливо поколение в дамската борба, няма кой да го замени. Губи се приемствеността между поколенията. Като има таланти, трябва да има и треньори. Така и да напусне някой изтъкнат борец клуба си, ще има кой да работи с подрастващите и да му намери заместник. Всеки борец трябва да ходи навсякъде с треньора, който го е изградил като състезател. Как така ще си работил с един състезател един месец и ще претендираш, че си го научил на нещо в спорта.
Колко медала ще вземе България на летните олимпийски игри?
-Ще кажа първата цифра, която ми идва в съзнанието, без да влагам мисъл- 7.