За Стоян и Калоян Стоянови борбата и спортът са начин на живот, Двамата бяха любезни да ни споделят как виждат родния спорт отвътре.
Ще се случи ли някога работещият закон за спорта в България ?
С.С.- Крещящо належащо е работещият спортен закон у нас да се случи. В него задължително трябва да е упоменато как точно и по какъв начин ще се финансира спортът. Видно е, че действащият закон за спорта е неработещ. Държавата трябва да намери механизма, по който да стимулира бизнеса да инвестира в спорта. Ще дам пример с ежегодните „мазни“ борби в Одрин. На тях задължително присъства и президентът на Турция. Трикратният победител в борбите го слагат на везна. Колкото тежи, толкова и злато получава. Всяка година се провежда търг, кой ще е спонсор на борбите. Победителят получава привилегията за непрекъснат достъп до турския държавен глава. Не е нужно дори лично да се среща ежедневно с него. Получава обаче подкрепата му за всичко необходимо. Не казвам, че непременно подобен модел трябва да бъде въведен и у нас. Давам обаче пример как една държава, ако иска, може да намери начин да помага на спорта. В момента това се случва някак чрез просия. Искрено се надявам, че в България ще има читав закон за спорта.
К.С.-Учил съм спортен мениджмънт и съм убеден, че в България трябва да скъсаме с идеята, според която трябва да се молим на заможните хора и те да помагат на спорта. Ясно е, че държавата не може да направи кой знае колко за спорта. Ако обаче спортната общност в страната се обедини и започне да предлага услуги на бизнеса, спортът ще тръгне напред. Всеки един успял спортист в индивидуалните спортове има хиляди фенове. Те са и негови последователи. И искат да знаят как спортният им кумир тренира, как се храни и как се възстановява. Известните ни спортисти трябва да бъдат промотирани пред бизнеса. Те могат да са успешни рекламни лица на брандове. Всеки от феновете им, докосвайки се до любимия си спортист, ще иска да се докосне и до рекламирания от него бранд. Освен, че трябва да имаме спортна общност, трябва да научим пазара да ни следва. Самите спортисти обаче също трябва да се покажат пред бизнеса с постиженията си. Не да чакат той да ги търси и да ги спонсорира. Ако се водим от принципа: „Дай, за да получиш“, много врати ще се отворят пред нас, не само в спорта. Спортът вече е бизнес. Ако известните ни спортисти искат помощ от успелите бизнесмени, нека ги убедят, че инвестирайки в тях ще получат широка реклама за брандовете си. Всеки следва успелия спортист. От него по-добра реклама няма. Ако искаме да имаме спорт, трябва всички да подкрепяме марките в него. Това е общо наше задължение. Така се привличат спонсори и колелото на успеха се върти. Успешния спортист не е просто лице за марката, с която се е обвързал. Той става неин посланик по целия свят. Самата тя, подобно на него, също придобива популярност.
Брат Ви Николай Стоянов е президент на клуба по борба Берое. Вие също помагате на клуба. Как ще отговорите на обвиненията, че той е със затихващи функция?
-С.С. Аз и брат ми ръководим клуба в последните 10-15 години. Ще отговоря на обвиненията с контра въпрос; Има ли друг старозагорски клуб, който в последните15 години има повече медали от световни и европейски първенства от нашия?! Само през последните две години сме спечелели един златен два сребърни и пет бронзови медала от европейски първенства в различните формати. Освен това ще отбележа че, клубът по Борба Берое Стара Загора за втора поредна година е класиран от българската федерация по борба комплексен шампион в свободния срил. Искам да се върна малко назад и да отбележа че благодарение на Господин Жечев борбата в Стара Загора оцеля в края на 90-те. Ако не беше безценната му помощ в труден момент, сигурно и в Стара Загора , подобно на много други родни градове, борбата щеше да е разпокъсана. Вероятно щяха да се родят множество клубове , а успехите на Стара Загора може би нямаше да са същите. Благодарение на Господин Жечев старозагорската борба оцеля. След това кормилото в нашия спорт поехме основно брат ми, аз, Иван Делчев и Краси…. Няма ли я страстта и отдадеността към спорта, нищо не може да се получи.
К.С.-Благодарение на Петър Манев Стара Загора има традиции и успехи в класическия стил. Като възпитаник на тукашното спортно училище мога да кажа, че моят випуск е първият с резултати в свободния стил. Преди това нямахме представител в десетката, дори при юношите и кадетите, а какво да говорим за класиране сред призьорите на републиканските първенства .
Родните квоти за летните олимпийски игри са твърде малко. Колко медала може да вземе България в борбата, а в останалите дисциплини? Няма ли опасност делегацията ни в Париж да включва повече длъжностни лица, отколкото спортисти?
С. С-Ако длъжностните лица са повече от спортистите ни във френската столица, тогава временно изпълняващият длъжността спортен министър у нас Георги Глушков да си подаде оставката. Същото се отнася и за председателя на Олимпийски ни комитет Стефка Костадинова. Не е нормално делегацията ни да включва повече официални лица, отколкото спортисти, при положение че спортът ни колабира финансово? Случайни хора не бива да „трошат“ държавна пара. В борбата можем да вземем два или три медала в Париж. Два в мъжкия и един в дамския профил. Или два в дамския. В предната олимпиада жените ‚измиха“ срама на България. Преди четири години само те донесоха медали за страната ни.
Как гледате на идеята класическата борба да бъде извадена от олимпийските игри за сметка на по-атрактивната плажна борба?
С. С. -Твърдо против съм класическата борба да бъде извадена от олимпийското движение. Тя е сред основателите на съвременните олимпийски игри. Не го приемам, въпреки че съм наясно, че спортът е бизнес. За него важни са атракцията и парите.
К. С. -Да извадим класическата борба от летните олимпийски игри е равносилно на това да скъсаме с корените в спорта. Или медицината да се откаже от Хипократ. Има спортове като борбата, боксът и вдигането на тежести, които са сред корените на спорта. Ако част от тях не се радват на масова гледаемост, проблем има Световният олимпийски комитет. Той трябва да си промотира основните спортове и да им помогне да възвърнат позициите си. Според мен изваждането на класическата борба от игрите е по-скоро спекулация. Това никога няма да се случи. От САЩ няма да го позволят. Премахнем ли класическата борба от игрите, ще променим цялостното движение на класическата борба зад Океана. В САЩ са свикнали целият свят да се съобразява с тях. Те ще запазят класическата борба в олимпийското движение. Въпрос на политика.
Според мен България ще завоюва максимум пет медала в Париж. Ако вземем повече от два медала в борбата ще е плод на късмет. Липсва ни система в спорта. Подкрепям Карлос Насар. За мен той е единствения истински професионалист сред българските спортисти в момента, без да се обиждат останалите. Медал също можем да вземем и в художествената гимнастика. Не е изключен индивидуален проблясък в някоя от другите дисциплини. Това ще е по-скоро приятна изненада. Потенциалът ни в тежката атлетика е безспорен. Вътрешните проблеми обаче дърпат този спорт надолу. Единствено обаче Карлос Насар върви напред и се доказва постоянно.
Федерациите са неспособни да променят политиката, защото са прекалено зависими от държавата. В борбата големите надежди са свързани с връщането ма Гриша Ганчев в нашия спорт. Надявам се той да разбере, че трябва да промени цялата система, по която функционира родната борба. Познавам президента на федерацията ни по борба Христо Маринов. Той е много сериозен човек. За да направи реформи му е нужен гръб. Надявам се, че Гриша Ганчев ще застане зад него и ще му помогне да направи съответните промени. Занимавам се с подготовката на професионални спортисти. По мои изчисления подготовката на наш шампион в страната струва минимум 5 000 лв. месечно. С една еднократна премия само „мием очи“ пред спортистите. Повечето ни федерации нямат пари да гарантират на спортистите сериозни заплати. За да се готвят те адекватно и да мислят само за спорт. Редовното ни оправдание е липсата на пари. Често пари има. Нерядко обаче те „изтичат‘ по други канали. Въобще не стигат до спортистите. Какви олимпийски медали да чакаме тогава? У нас системата за финансиране на спорта е объркана и трябва да се промени. В България имаме и друг проблем, който демотивира допълнително родните таланти. Често те трябва да се конкурират за мястото си в националния отбор с натурализирани чужденци, с много повече опит от тях Поставени в неравностойно положение, талантите ни рано губят мотивация и странят от спорта. Младите ни спортисти имат все по-малко родни идоли, на които да подражават.
С.С. -Бих бил много щастлив, ако щангите ни възвърнат позагубените си позиции в родния спорт и завоюват отличие на игрите в Париж. Прогнозирам минимум 7 медала на сметката на България от летните олимпийски игри. По два медала виждам в художествената гимнастика (ансамбъл и индивидуално) и в борбата. По един медал могат да вземат вдигането на тежести, леката атлетика и таекуондо и бокс.
Ще се случи ли многофункционалната спортна зала в Стара Загора и имане ли нужда от нея?
С. С. -Аз съм категорично „За“ многофункционалната спортна зала в Стара Загора. Такава трябва да има във всеки областен град в България. Срам за Стара Загора е, че градове, които са далеч по-малки от нея разполагат с далеч по-хубави и по-големи зали. Не знам колко е годишният бюджет на общината за реклама. Могат обаче да се отделят средства от него, за да се субсидира многофункционалната спортна зала. Тя е не по-малка реклама от всяка друга. Многофункционалната спортна зала в града ни би могла да се издържа с приходите от събитията, които ще приеме. Трябва й обаче правилен мениджмънт, за да е на печалба, а не просто да върне вложените в нея пари. Моделът проработи в старозагорската опера например. Тя стана печеливша откакто я оглави Огнян Драганов.