„Представянето на родните спортисти на летните Олимпийски игри е най-доброто, записвано от атлетите ни през новия век“, категоричен е Димо Христов- треньор в дамския профил в Берое, международен съдия по борба и преподавател в старозагорското Спортно училище „Тодор Каблешков“. „Радвам се за двамата ни Олимпийски шампиони в борбата. И за класическия, и за свободния стил, те бяха дълго чакани. Следва обаче голямото „НО“. В предстоящите летни Олимпийски игри в Лос Анжеллис, България трудно ще запише Олимпийска титла. Двамата ни Олимпийски шампиони от Париж не се готвят в България. Те трябва да са тук, за да „заразяват“ с личния си пример младите и да ги учат. И борбата ни тръгва по лошия път на футбола. Натурализираме твърде много чужденци. Стават или не, ги ползваме в националните отбори и нямаме гаранция, че ще се борят за България дълго. Междувременно като не получават шанс за изява в националните гарнитури, родните таланти бързо се отказват от спорта. Националните ни отбори при подрастващите са оставени на произвола на съдбата-без лагери, лекар и възстановяване. Не приемам тезата за изграждане на няколко центъра по борба в България. Съберем ли най-големите таланти само в няколко клуба, обезличаваме другите отбори, а треньорите в тях ще загубят мотивация за работа. Преди имахме успехи в спорта, защото имахме система. Трябва да я възстановим отново и да се върнем на стария победен път. За нея не ни трябват чужди треньори и наши специалисти могат да я приложат успешно. Предишните медали в родния спорт ги донесоха родни, а не чужди наставници“. Димо Христов не е оптимист и за дамското направление в родната борба. „Не може всяка състезателка да ходи на голямо международно състезание със свой треньор. В женската ни борба трябва да има обединение. Иначе резултатите й в Лос Анжелис ще са по- лоши от тези в Париж“. Димо Христов е на мнение, че и родното съдийство в борбата не върви. „Загубихме международното си лоби. Малко са и качествените ни международни съдии. Събеседникът ни обаче намира сили и за оптимизъм „Българската борба е, била е и ще бъде. Щом сериозен човек като Гриша Ганчев се е заел с нея, нещата ще се получат“.
Димо Христов е оптимист, че в Стара Загора ще има маломерна спортна зала в двора на Спортното училище и многофункционална спортна зала в парк „Артилерийски“.
Старозагорският кмет Живко Тодоров никога не ни е подвеждал. Каквото е обещал, винаги го е изпълнявал. Парите за ремонта на Спортното училище са осигурени. Не беше нормално то да няма физкултурен салон. Питат с какво Спортното училище е по-специално от другите, за да му се отпускат допълнителни. На възпитаниците му са нужни средства не за храна, а за възстановяване“.