‚Винаги трябва да се надяваме, че светлина в тунела има. Дали това е така, ще покаже времето‘, обобщи председателят на старозагорската Камара на строителите, член ма УС на тукашния Клуб на работодателя на КРИБ и съсобственик на строителна фирма ‚ЛЕСО ИНВЕСТ“ инж. Пламен Михалев. „Изпратихме първите четири месеца от годината с поредната политическа криза, без постоянно правителство. Хубавото бе, че доскоро имаше поне работещ парламент. Да се надяваме, че той ни подготвил за по-плавното излизане от кризата. В региона са налични инвеститори от всякакъв тип. За съжаление нещата в маришкия басейн не вървят на добре. Едната централа изобщо не работи. Започват съкращения в „Мини Марица-изток“. По моя информация такива предстоят и в ‚ТЕЦ Марица-изток 2“. Инвестициите там са сведени до минимум. Всички строителни фирми, ангажирани с техническите поддръжки в комплекса изпитват затруднения. Минаха няколко обществени поръчки по общински проекти. Дано не възникнат проблеми с финансирането им. Що се отнася до жилищното строителство и при него картината се различава от тази преди 1-2 години. Очаквано търсенето на жилища намаля. Това е видно и от данните на различни браншови асоциации, близки до строителството. Все още има дефицит на кадри в бранша. Такива ще освободят само фирмите около комплекса“, отбеляза инж. Пламен Михалев. Според него нуждата от кадри в строителството става все по-голяма. „За жалост в последните години политиците ни принудиха много от сънародниците ни да емигрират. Друга част от тях пък се приучиха към бързи печалби. Редица строители не работят качествено. Роля в тази насока играе и увеличаващата се нелоялна конкуренция. Продължават масово проверките на обекти със строително разрешение. Никой обаче не проверява кой извършва строителните ремонти. Няма го будното гражданско общество да сигнализира за нередностите. Пробужда се само, когато трябва да се санкционират легалните фирми. Докато бюрократичната машина не се задейства и не вкара в ред действащите ‚на черно“ бригади, те ще продължават да предлагат строителни услуги на много по-високи от цени. Те не дават гаранции за качество, не плащат осигуровки и данъци. Примамват работниците на наложилите се ферми с много по-големи възнаграждения. Трябва час по-скоро да се реши проблемът с вноса на работна ръка. Като член на националната строителна камара мога да кажа, че в редица европейски държави въпросът е решен отдавна. В България наемането на работници отвън отнеме между 4 и 6 месеца. Срокът освен, че е дълъг е неприемлив, както за работодателя, така и за работника. И двете страни губят от него и нямат време да чакат той да изтече . Наблюденията на редица колеги са, че чуждите кадри работят много повече от родните. За да функционира икономиката ни, реалната безработица трябва да е 20%. Липсата на реална безработица демотивира хората да работят. Освободят ли ги от едно място веднага отиват на друго, поради недостиг на кадри. Вкарването на работници отвън ще научи нашенеца да работи в условията на жестока конкуренция и ще подобри качеството на труда му, за да не остане без препитание. Съсобственикът на „ЛЕСО ИНВЕСТ“ се спря на последните начинания на фирмата. „Имаме работа за година напред. Редица от личните ни инвестиции ще останат на заден план, за сметка на ангажиментите ни към възложители.“.