„Истериите около Пепи Еврото и Мартин Нотариуса показват защо никой у нас не иска съдебната реформа да се случи. Очевидно е, че дълбоко има скрити много нелицеприятни неща. Те водят до огромното отвращение от начина, по който съдебната система функционира. Обществото ни допускаше, че в нея има нередности. И в най-мрачните си прогнози то едва ли е предполагало черната картина, която вече излезе на показ. Както и в много други сфери, за които Европа ни натиска за реформи, и в съдебната система същински такива няма да има. За пред публиката ще се придаде само маска, че реформи се случват. Съдебната система не прави изключение от останалите сфери на обществения ни живот. Подобно на тях и тя продължава да копае дъното. Съдебната система вътрешно се съпротивлява на този процес. Макар и с бавни стъпки ще върви към положителна промяна. Или на нея й се сториха прекалено радикални мерките и действията, които законодателната власт се опита да предприеме, или самата система не желае да се реформира. Нито една властова система не иска да се реформира. Устроена вертикално и хоризонтално по начин, удобен за ръководещите я, тя може да бъде реформирана само отвън. Опит за реформа отвън под натиск обаче ще я доведе до сътресения. В ступор съм и не знам какво още да очаквам. След всичко, което вече видяхме, се опитвам да не мисля за съдебната система и реформата, защото става страшно. Арестът на шефката на Агенция митници, подхвърлянията на снимки и на компромати, го доказват. Може би ще се окаже, че говорим не за опит съдебната система да се реформира, а говорим за нейното овладяване. Иван Иванов е категоричен, че решението изборите за централна власт в България и за европарламента да са две в едно е правилно. „Целяха го и основните играчи, за да спестят средства и за да не разхождат гражданите постоянно до урните. Ще си спестим и срама, избирателната активност в единия вот да е по-висока, отколкото в другия. Подобно сравнение е неизбежно. В България продължаваме да не оценяваме важността на евроизборите. Това, сред държавите на стария континент, го има само у нас. Все повече се убеждавам, че партиите от сглобката не искаха ротацията. Бяха готови да жертват едно редовно правителство, за да проверят електоралната си тежест на избори две в едно, в които резултатите са близки. Изборите едва ли ще променят съществено подредбата на политическата карта в страната. Кабинетът Главчев пък е резултат от конституционните промени. Предстои да видим дали той е по-добро решение от предишните правителства на президента Радев. Вътрешното ми усещане ми подсказва, че следващият парламент ще успее да излъчи правителство. Допускам, че от сглобката са прави и влизането ни в Шенген и в еврозоната са ни приоритетите. Щом България е скочила преди близо две десетилетия в тази насока, нека да я извърви до край“.