„Светът живее месец за месец и върви в посока, ту нагоре, ту надолу. За това дългосрочните прогнози за развитието на икономиката граничат с невъзможното“, категорична е Лина Попкръстева- управител на консултанско дружество по транспорта „ПОПКРЪСТЕВИ“ ООД. Локалните военни конфликти, които избухват тук и там забавят развитието на бизнеса. Войната между Русия и Украйна промени веригата на доставките и ги ограничи. Наложи се логистиката да се пренастройва. Появи се криза, преодоляхме я. После Израел реши да атакува Хизбула и Хамас във всички насоки и започнаха набезите към товарните кораби, преминаващи през Суецкия канал. Маршрутите и веригите на доставка, основно от Азия към Европа отново се промениха и маршрутът минава през нос „Добра надежда“. Транспортът отново тръгна надолу. През изминалия месец картината се подобри, но сме пред още по-сериозен конфликт между Иран и Израел, което потвърждава тезата ми, че в много кратки времеви отрязъци, икономиката върви нагоре-надолу“. Лина Попкръстева прогнозира, че България ще почака още за жадувания сухопътен Шенген. „Има няколко големи пристанища в Нидерландия, Белгия и Франция. През тях минава цялата доставка на стоки и суровини от/до Азия. Допуснат ли България и Румъния в Шенген ще се отворят няколко по-близки пристанища Солун, Атина, Бургас, Варна и Констанца. Западните ни „партньори“ нямат никакъв интерес от присъствието ни в Шенген и всячески ще се опитат да го забавят. По-голям оптимист съм, че България, Гърция и Румъния ще успеят да довършат договорката си тип „Шенген в Шенген“. По силата на това споразумение, трите страни помежду си, като част от ЕС, ще отворят границите си за преминаващите през тях стоки и ще облекчат режима на преминаване на тежкотоварните автомобили. Ще ни остане да пазим само турската граница. Калкулираните загуби в престой по границите, ако не изчезнат поне ще намалеят. Фактът, че политически от 2021-ва, България е на автопилот, заради правителствената криза допълнително внася песимизъм в прогнозите. Всички проекти са спрени. Стоят неусвоени средства по различни програми. Липсват планове за развитие. Може би, за да се променят нещата вероятно на предстоящите избори хората масово трябва да не гласуват, като казвам да не гласуват – никой да не се появи при избирателните секции. Така с бойкота си, народът да гласува „вот на недоверие“ към управляващите и кандидат-управляващите, които са едни и същи. Нека да гласуваме само за евродепутати, за да има кой да отстоява интересите ни поне навън.
По повод на наболялата тема за кадрите и в транспортния бранш страдаме от липсата им. Истината е, че без родни кадри, няма кой да извършва международните превози. Големи западни фирми правят опити да ги привлекат. Водачите, обаче и добре заплатени не се чувстват защитени от чуждото трудово право, което не познават. Често се оказва, че шофьорите ни уж получават по-високи заплати, работейки за европейски фирми, но нямат нужното осигурително покритие.