„Битката за президентска власт у нас няма много белезите на кампания“, категоричен е политологът от социологическа агенция „МЯРА“ Първан Симеонов.
„Кампанията предполага наличието на предизборни щабове, които да произвеждат някакво съдържание. Срещи, шатри, пълни зали и клипове в интернет от кандидатите за президентския пост, има. Кампанията обаче предполага щабовете някак да позиционират кандидатите. Не, че няма такива опити. По-скоро обаче наблюдаваме един кандидат, който пази резултат- Йотова. И един кандидат, който сякаш се опитва да играе много с помощта на PR, в лицето на Гюров. Имаме и трети кандидат- Костадинов, който разчита главно на историята около паметника Шипка.
В предизборната кампания за президент на България, събитията се случват извън кампанията. Случаят „Самуил“, ударите с дронове в Черно море и темите около външната ни политика. Кампанията е с външен скелет, което не е изненада.
Теми в нея се превръщат цените и управленската работа на текущото мнозинство, което също не е изненада. Кампания много няма. Когато има, тя е обединена около външни теми, или около текущото управление. В предизборната борба обаче има и символни битки- паметникът Шипка, хорото пред Народния театър. Това не ми прилича много на самостоятелна кампания, която да увлече хората, както го направи предната кампания. Тогава имаше вълна. Сега имаме вторичен трус, който не прилича много на кампания“, обобщи Първан Симеонов.
Дали победата на Йотова е толкова сигурна, както изглежда на пръв поглед?
„Да не прибързваме с изводите. Избори са. Единият кандидат, който е догонващ е в по-изгодната позиция- да говори каквото му се говори. За влизащият като действащ президент е малко по-трудно, защото трябва да отговаря за властта като цяло.
В кампанията има и „черен“ PR. Случаят „Петрохан-Околчица“ също се превърна в част от нея. Външни неща, негативни неща, символни неща, всичко това ни предлага кампанията. Позитивният дневен ред някак не се вижда.
Има една нова поляризация. Йотова и Гюров напълниха залата на Старозагорската Опера в два съседни дни. Това ни връща в 90-те. Тогава БСП и СДС в рамките на няколко дни пълнеха площади. Сега площади не може да напълни никой, но зали може. Поляризацията винаги означава ожесточаване. То пък винаги води до типа явления, които наблюдаваме.“
Изненадан ли е политологът от „МЯРА“ от това, че ГЕРБ-СДС нямат собствена президентска кандидатура?
„Не, ГЕРБ-СДС сякаш се притесниха, че могат да завършат на трето място.
Това, че не издигнаха кандидат парадоксално ги оставя в нелоша позиция. Могат да се явят определящи при изхода на евентуален балотаж. Могат и да решат, че на всички вкопчили се в президентската власт ще им трябват техните гласове. ГЕРБ-СДС си запазиха усещането, че нещата зависят от тях. При малка дистанция между първите двама кандидати за президент, ще се създаде интрига дали Борисов няма да подкрепи някого от тях. Бойко в типичния си стил, с едната ръка гали, с другата удря. Подкрепя единия, а мрежите му за влияние подкрепят другия кандидат, без да е ясно към кого точно гледа. Така беше и на местните избори в София. Разбра ли някой, той кого подкрепи на втория тур?“
Ще загуби ли Радев пълното си мнозинство, за да последват извънредни парламентарни избори?
„Моментните данни сочат, че Радев не е загубил много от подкрепата, която има. Спадът е в рамките на 4-5%, спрямо предния изборен резултат за централна власт. Това не е нищо друго, освен нормалният отлив на вълната. Мнозинството, което има ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ е по-голямо от очакваното дори от самата нея. Това тушира идеята за вътрешни интриги или крила сред управляващите. В партията на Радев има йерархия. Опозицията обаче знае, че почвата още не е втасала. Данните сочат мощно и преобладаващо „НЕ“ на тема извънредни парламентарни избори.
Появата на негативни настроения около властта не става толкова бързо. Ако ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ спечели президентските избори това ще я прелегитимира. Истински важните избори за хората на Радев са кметските, ако дотогава оцелеят, без поражения. Основната опозиция на ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ е ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ, особено при отказа на ГЕРБ-СДС да участват в президентската кампания. На политическата карта на България в момента имаме краен Запад- ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ, краен Изток-Костадинов и Радев по средата. ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ знае, че почвата не е втасала и има интерес да удря, а не да събаря властта. Защото събориш ли я, следва питането: „Какво правим после?“ ПП-ДБ вероятно си прави сметката ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ да се „свие“ до някаква твърда подкрепа. ПП-ДБ може да се събере с ГЕРБ с позабравените му грехове. Колко забравени са обаче те и готови ли са ПП-ДБ евентуално да управляват с Борисов? Предстои да видим. ПП-ДБ и ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ са достатъчно разумни да знаят, че блъскайки се, се укрепват взаимно.
Хората на Радев получават контрапункт, който винаги стяга редиците. ПП-ДБ пък получават време да развиват опозиционен разказ, което лека-полека също ще ги стегне. Междувременно цените у нас ще се вдигат. Това обаче е свързано с процеси извън България. С този ръст на цените ние сме свикнали“.