На 17 октомври от 18 часа в библиотека „Захари Княжески“ председателят на Дружеството на писателите в Стара Загора Йордан Пеев ще представи новата си книга със стихове, със запомнящото се заглавие „Пастирът на светулките“.
„Идеята за книгата се роди преди близо две години. Решихме да я направим съвместно с близкия ми приятел Неделчо Ганев (вечна му памет). Той трябваше да е неин редактор . По негова препоръка книгата не биваше да надхвърля 40 стихотворения. Пренебрегнах съвета му и тя излезе от печат наскоро, без той да доживее да я види с малко над 50 стихотворения в нея. Идеята за заглавие на книгата- „Пастирът на светулките“ се хареса и на двама ни. Обсъждахме обаче и други варианти. След като Неделчо Ганев ни напусна си казах, че това е точното заглавие. Идеята з
а заглавието и за корицата на книгата споделих и на друг скъп свой приятел, за съжаление също покойник- художникът Светлин Стоев. Един ден той дойде при мен, носейки картина, близка до заглавието на бъдещата ми книга. Гледах картината с изненада, а тя беше все още незавършена. Гледах дълго време картината, питайки се защо човек трябва да е пастирът на светулките. Вървях един ден потънал в дълбоки размисли и изведнъж пред мен изникна пастирът на светулките, който дълго търсех. Това беше едно дърво, което бди като страж пред паметника в парк „5-ти октомври“. Изсъхнало и изкорубено, то събира вечер птици , а също и звезди и отражения. То е по-живо от „зелените“ дървета край себе си, защото уж е вече преминало в небесното и в същото време е още живо и още стои на стража. Видях го и си казах, че това е пастирът на светулките. Всеки един от нас може да бъде пастирът на светулките. Въпросът обаче е кои са светулките? Всеки един от нас е и светулка и пастирът на светулките. Светулките са нашите мечти и надежди. Светулките са любимите ни хора. Светулките са всички места, на които сме били щастливи.
Ти си пастирът, който се е грижил да ги съхрани. Пастирът е небесният пастир. Дървото на моите светулки, неслучайно е с корени, не в земята, а в небето. Светулките кръжат около него. Метафора, която е едновременно мечта и грижа за всичко, което ни вълнува. Защото хората- като светулките не сме вечни. Появяваме се мигнем, премигнем. Въпросът е какво ще оставим след себе си. Дървото-страж съхранява всичката ни светлина и енергия“, каза Йордан Пеев.
Той допълни, че книгата „Пастирът на светулките“, подобно на повечето му стихосбирки е разделена на четири цикъла.
„Първият цикъл на новата си книга съм озаглавил „Трицветни многоточия“. В него са намерили място стихове за България. Вторият цикъл де казва „Стихометрии“ и съдържа по-философски и по-вглъбени в себе си думи, нанизани в стихове. В третия цикъл- „Небесни графити“ съм събрал стихове с посвещения за мои вече отишли си приятели. Четвъртият цикъл с любовни сърдечни откровения се казва „Любовни синкопи“. Синкопният ритъм на сърцето е коренно различен, когато човек обича откровено“.
Йордан Пеев никога няма да забрави думите на един от двамата любими за него и за Неделчо Ганев поет-Иван Динков, казани на Яворовите дни през 95-та, но важни и днес: „Не партиите са важни. Не те днес са проблемът на България. Проблемът на днешна България са Яворов и Ботев. Тази земя си е прехапала пъпната връв в момента, в който ги е заченала. Защото ги е заченала случайно и те са нейното отмъщение. Яворов и Ботев са отпорът на днешната ни т. нар. политическа класа‘.