„Всяка следваща година е по-добра от предходната“, категоричен е управителят на строителна фирма „ЕМ ДАБЪЛЮ ХАМЪР“ и на „НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ТРИАДА“ Йордан Йорданов.
„ Истински и неработещ строител няма. Търсене и предлагане на имотния пазар има винаги. Постоянните коментари за въвеждането на еврото у нас, кара много от сънародниците ни да влагат свободните си пари в имоти, за да запазят тежестта на средствата си. На пазара има и много свободни имоти. Сега обаче е пикът на продажбите им. Ако търговците намалят печалбата си и те ще се сдобият бързо с нови собственици. Често се говори за „балон“ и за нереално високи цени в строителството ни. Цената обаче се диктува от пазара. Има ли търсене- цената на имотите се вдига, няма ли търсене-цената пада. Ако в близките месеци търсенето на имоти намалее, а собствениците им понижат печалбата си, те пак ще продават на плюс. Не виждам как бъдещата икономическа рецесия в Европа ще се отрази негативно на строителството. Свидетели сме на ежедневното обезценяване на парите. Инфлацията ги ‚изяжда‘. Повтарям, че ако въведем еврото, инвестицията в имоти ще е най-сигурната докато се приравним от местната към единната европейска валута. Парите, вложени в имоти не се губят. Много по-голяма е вероятността цените на и
мотите да растат, отколкото да има срив в строителството.“, отбеляза Йордан Йорданов.
По думите му нелоялната конкуренция в България я създават хората, работещи с партийни пари и партийни протекции. „За тях общоприетите правила не важат. Те винаги ще са с преференции. Призовавам- без политика и с равнопоставеност в строителството. Що се отнася до работещите на „черно“ строителни бригади, то ограничаването им е национален проблем. Преборването му не е по-силите само на бранша. За да намалеят нелегалните строители, държавните институции трябва да влязат в ролята си. Липсата на постоянно правителство пречи на развитието на ст
роителството и на бизнеса ни. Липсата на сигурност отблъсква инвеститорите от държавата ни.“.
Босът на „ЕМ ДАБЪЛЮ ХАМЪР“ и на „НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ТРИАДА“ се спря и на липсата на кадри в България.
„Тя ще спре, когато младите хора по нашите географски ширини се научат на труд и спрат да разчитат на работещите си зад граница родители да ги изхранват до над 40-годишна възраст, а това неминуемо ще се случи. Започнем ли да внасяме работна ръка отвън, ще се засили конкуренцията за едно работно място. Тогава искат или не младежите ни ще си изградят трайни трудови навици, за да не останат на улицата.