„Седмите по ред парламентарни избори у нас не ме изненадаха с нищо. Не ме изненада с нищо и конфигурацията на бъдещото 51-во Народно събрание. Не виждам как партии, събрали 80 000 гласа и 12 депутати ще имат някаква представителност и тежест в него. Борисов в известна степен е прав, че трябва да се вдигне процентната бариера за присъствие в парламента“, коментира бившият общински съветник от ВМРО-БНД Антон Андонов. По думите дори и новото Народно събрание да успее да излъчи правителство, то няма да е с дългосрочен хоризонт. Доказа го още предизборната кампания, в която липсваше кауза, от която и да е било партия, или коалиция. Ако те намерят такава следизборно, ще бъде повече от странно и едва ли би се приело сериозно в обществото. Половината от парламентарно представените партии изобщо не са проевропейски. Подкрепилият ги вот е от близо 1,2 млн. наши сънародници. Това са хора, нямащи нищо общо с разказите по медиите. Явно обществото ни е много разделено, а споменатите от мен 1,2 млн. души, изобщо не искат България да е в ЕС. Няма нито една идеологическа партия. Наличните няма на каква основа да се обединят. Единственото, което би могло да ги обедини е разпределението на местата в държавната администрация и на парите от еврофондовете. Резултатите от последния вот са много неприятни. Партии като МЕЧ и Величие са нетрайни. Гласувалите за тях търсят да накажат някого, но наюказват единствено самите себе си, а Величие изпадна от борда, защото явно е необходимият излишен от пъзела. Обществото ни боледува много сериозно. И ако тези, наричащи себе си политици, не седнат на сериозен дебат за това как виждат България в следващите 10 години, ще продължаваме със спиралата от избори в избори. Някой трябва да поеме отговорността, да начертае приоритетите пред страната ни, поне на първо време и да ги следва. Не се ли случи, отиваме на нови избори през пролетта или идното лято. Не съм оптимист за края на политическата криза. Повтарям, че липсва дебатът за това как ще изглежда държавата в следващото десетилетие. От прекаленото деление на фили и фоби, забравихме за България. Крайно време е да вземем решение какво точно ще развиваме-земеделие, туризъм или енергетика и в него да инвестираме усилията си. И в ГЕРБ-СДС, и в ПП-ДБ, и във Възраждане, и в БСП има достатъчно разумни политици, които могат да намерят изход от ситуацията, стига да искат. Водещи следва да са проблемите на гражданите. За съжаление обаче не видях дебат в тази насока по време на кампанията“. Антон Андонов не вярва в мантрата, че президентът има сериозни намерения да реализира бъдещ политически проект с управленска програма. „На Румен Радев не бива да се гледа като на поредния месия за България. Ако той наистина искаше да прави партия, досега щеше да я проектира. Нито виждаме бъдещ негов екип, нито дори можем да гадаем за състава на такъв. Крайно време е някой да започне да казва истината на хората, колкото и непопулярно да е това на пръв поглед. Така навремето постъпи „Желязната лейди“ Маргарет Тачър, обявявайки, че Великобритания не може повече да развива въглищна енергетика. Закри я постепенно, а през това време на освободените миньори и енергетици бяха намерени нови работни места. И у нас има достатъчно можещи и разумни хора. Търпилото им е към своя край. Когато този край настъпи и малкото, което им остава да се обединят, ги сплоти, ще дойде краят на нашенската политическа небивалица“.