„Изглежда, че цикълът на блокаж в политическия процес ще продължи. Трудният избор на председател на Народното събрание може би е свързан с потенциалния избор на бъдещ служебен министър-председател. Отдавна няма логично и смислено обяснение за действията на политическите представители у нас, ето защо не мога да бъда категоричен, че вървим към осми по ред извънредни парламентарни изори в България. Те ми се струват по-вероятни от възможността за ново постоянно правителство. Вероятността за обрати обаче не е изключена. Всички варианти са на политическия терен. Въпросът е как една или друга партия ще ги оцени“, каза колегата от „Радио-Стара Загора Живко Иванов.
„Ако погледнем голямата картина на резултатите от отминалите избори, ще видим напълно очаквано разположение на силите. ГЕРБ-СДС възвърна загубеното по-рано през годината доверие. ПП-ДБ се пребориха с Възраждане за втората позиция, но друг е въпросът какво точно носи на коалицията това второ място. Очаквано Костадинов възвърна гласове, имайки предвид общото повишение в избирателната активност. Надолу в класирането виждаме, че БСП съумя да спре пропадането и дори качи подкрепата с 30 хил. гласа. Съвсем очаквано Радостин Василев и МЕЧ са част от парламентарния живот в страната. Това е голямата картина и за мен тя не е изненада. Трябва обаче да се вгледаме по-внимателно в резултатите на три политически сили – ДПС-Ново начало, Алианс за права и свободи и Величие. Моето мнение е, че ако търсим изненади в голямата картина, то точно тук можем да ги намерим. Защо казвам това? Защото проектът около Делян Пеевски буквално успя да възпроизведе резултата, който Движението за права и свободи получаваше на всеки от изборите в периода юли 2021-ва – октомври 2022г.. Новото начало убедително спечели битката с почетния председател Ахмед Доган, давайки сериозна заявка за лидерството в етническия вот. В известен смисъл изборният успех на Делян Пеевски е феноменален, ако вземем под внимание ниското обществено доверие към него самия. На другият полюс на настроението би следвало да бъде Ахмед Доган. Ореолът на почетния председател избледня в рамките само на няколко месеца. Човекът, който разпределяше порциите в държавата, видимо не стъпва в свои води. Знакови фигури около Доган се оказат под ударите на закона, а това вероятно допълнително разстрои организацията на хората около почетния председател. Пеевски спечели на само изборната надпревара със своя ментор, а към днешна дата изглежда, че съумя да овладее и марката ДПС, изтласквайки Доган и хората около него. Само че триумфалният изборен резултат на Новото начало повдигна серия от редица въпроси за технологията на правене на избори в държава, членка на НАТО и ЕС, претендиращата да бъде свободна и демократична. Отвъд личните ни представи и усещания трябва да отбележим, че както никога до сега българското общество изпитва остро недоверие в резултатите от вота, който премина на 27 октомври. Подкрепата за Делян Пеевски от 281хил. гласа, болшинството от които могат да бъдат открити в определяните от различни неправителствени организации, занимаващи се с изследване на изборния процес у нас, като рискови секции, подклаждат общественото съмнение. Допълнителна вода в мелницата на този изключително опасен за всяка една демокрация феномен е изваждането на Величие от 51-то Народно събрание. Неслучайно определям случилото с партията около Ивелин Михайлов като изваждане. Според официалните данни от ЦИК само 21 гласа не достигнаха на тази формация, за да премине изискуемия праг. Часове след отминалия вот обаче колеги журналисти, сравнили отчитането на гласовете във видеоизлъчванията и протоколите в няколко секции, установиха разминаване с около 40 гласа в полза на Величие. Какво да кажем за материалите, показващи как членове на секционни комисии попълват хартиени бюлетини след края на изборния ден. Акцентирам на всичко това, за да обърна внимание на опасната ситуация, в която се намираме. Трябва да е пределно ясно, че липсата на доверие в изборния процес е разрушителен процес за всяка една демократична система. За съжаление, до тук стигаме не само заради бездействието на правораздавателните органи. Днешното плашещо по размерите си обществено съмнение в честността на вота е резултат и от продължителен процес, в който самите партии целенасочено рушаха доверието в правенето на избори у нас, опитвайки по този начин да печелят за себе си евтини политически дивиденти. Забравихме ли безумната кампания срещу машините, които дори бяха посочени като виновни за ниската избирателна активност. Върнахме хартията в гласуването, защото тенденциозно беше раздухан псевдоскандал с кода на терминалите за гласуване. Срещу това какво получихме? Видеоизлъчването от отделни секции показват как членове на комисии драскат по хартията, променяйки вота на избирателя.
В тази среда се търси отговор на въпроса дали новият парламент ще се превърне в поле за намиране на политически компромис, а в резултат на това и някакво управляващо мнозинство. Все по-скептичен съм, че политическите фигури ще успеят да спестят на обществото ново ходене до изборните урни през пролетта на следващата година. На практика след вота на 27 октомври не беше създаден канал на ясна и адекватна комуникация. Партиите продължиха да бъдат в режим на предизборна кампания. Това се видя и от заявките, които бяха направени в откриващото заседание на Народното събрание. Виждаме в чиста форма как всяка една формация и нейните ръководители следват пътя на оптимизиране на политическото дълголетие. Иначе казано – търси се най-малкото съпротивление. Политиката, управлението на една държава обаче изискват отговорност, изискват да си на висотата на предизвикателството и преди всичко да рискуваш личния си рейтинг и его в името на по-голяма цел. Играчите на политическата сцена изключително успешно практикуват бягането от отговорност и делегирането й изцяло на българския избирател, който пък все по-малко ми се струва, че харесва този театър. Търсенето на политическо решение неминуемо в последните години забива в безрезултатна комуникация между ГЕРБ и ПП-ДБ. Между тези две политически коалиции, които иначе се припокриват идеологически, просто липсва доверие. Отделен е въпросът за нетърпимостта между избирателите, които стоят зад ГЕРБ и ПП-ДБ. Борисов тресеше във всеки един момент управляващата конструкция, създадена в резултат на сглобката, вероятно връщайки си по този начин за публичните оценки и ареста. Неслучилата се ротация през пролетта като че ли днес е генератор на допълнително недоверие между първите и вторите. В този смисъл, ако въобще се тръгне на каквато и да било реална инициатива по съставяне на кабинет, ГЕРБ да се насочат в различна посока. Условия за това има. Те могат да бъдат открити в сговорчивостта, заявена от БСП и ИТН. Дали това би било достатъчно е трудно да се каже. Във всеки случай на масата все пак стои и възможността за кабинет на малцинството с тематични или ситуационни мнозинства. Нещо, в което ГЕРБ имат опит от 2009г., но тогава разположението на силите бе коренно различно. Един такъв рисков ход обаче би могъл да заслужи определен кредит на доверие от обществото, а и би разполагал с известен хоризонт на действие. Примерно до „зелена светлина“ за пълноправно влизане в Шенген или окончателно утвърждаване на дата за въвеждане на еврото в България. Не смея да спомена средствата и траншовете по Плана за възстановяване, защото и без това се създаде обществената нагласа, че е по-добре без тях. Та, непосредствени успехи на хоризонта не липсват и те могат потенциално да възнаградят онези политически сили, които направят компромис за взаимна подкрепа. Разбира се, че трябва ясно да имаме предвид следното. Разказът на ГЕРБ, че Борисов трябва да бъде премиерът, в настоящата реалност и разположение на силите, възпрепятстват, а не спомагат процеса по намиране на управленско решение. Така или иначе топката е в полето на ГЕРБ, където неминуемо е след всеки един от изборите от октомври 2022г. до днес. Ако те отново не успеят да създадат среда за компромис и първият мандат се провали, пролетта у нас ще дойде отново с избори“.
Живко Иванов не подмина и темата за случилото се пред Народния театър „Иван Вазов“.
„В началото ще оставя един въпрос висящ – въпросът дали това, което видяхме, беше изблик на отношението на група хора към тази постановка или беше добре организирана провокация? Естествено или изкуствено беше това възмущение, след като част от разгневилите се дори се оказа, че не са чели текста. Ще оставя въпроса отворен…
Иначе от моя поглед станахме свидетели в чиста форма на изблик на простотия и комплексарщина. Този случай най-точно доказа приказката, че сме скъпи на триците и евтини на брашното. Колко обществени проблема събират 30 души на протест, докато онзи ден видяхме 500 души, блъскащи Тео Ушев, крадящи очилата на Владо Пенев. Попаднах на един изключително точен коментар, в който се казваше, че „Фантазията“ на Бърнард Шоу никога не би могла да създаде по-карикатурен образ на българина от този, който се бие пред театър, за да забрани комедия, която не му харесва, но не е гледал.“
Проявявам разбиране към различното мнение, но подобна нелогична агресия срещу текст и пиеса с, която част от бунтуващите се дори не бяха се запознали, е срамно, недостойно, низост. Проява на зрялост е да се надсмееш над себе се. Да се сетим за Бай Ганьо на Алеко. Еманация на самокритиката. А „Не сме народ, не сме народ, а мърша“ на Славейков?
Факт е, че Джордж Бърнард Шоу търпи критика приживе за „Оръжията и човекът“. В крайна сметка обаче изкуството е независимо. То възпитава, дава добри примери, показва лошите- това е неговата мисия! То се оценява от критиката на аудиторията и публиката. И в този смисъл днес парадоксално вече сме в ситуация, в която и едната и другата страна са удовлетворени. Едните заради свършената магария, а другите, защото билетите за постановката са разпродадени. Част от проблема обаче е, че обръщаме прекомерно голямо внимание на тази случка, вместо просто да заклеймим проявената простотия, която няма нищо общо в патриотизма.
И накрая за действията на полицията. По-точно за бездействието на органите на реда, които в поредна ситуация доказаха, че са неспособни да реагират на създала се ситуация. Пълна безпомощност за осигуряването на реда от блюстителите на закона. Според мен бездействието на полицията е дори по-големият проблем от агресивните действия на тълпата. Унижение за хората в униформа, част от структурата на МВР, е, че обикновени хора съумяха за няколко часа през снимки в социалните мрежи да издирят част от най-дейните участници в този публичен резил.“
Журналистът от „Радио Стара Загора“ се спря и на отминалите президентски избори в САЩ.
„Още преди няколко месеца, пред медията ви казах, че паническите действия на Демократическата партия да смени кандидатурата си за президент, а именно Камала Харис, вместо Джо Байдън, показва че демократите се намират в изключително тежка ситуация и предприетият от тях ход не целеше победата им в президентските избори. В тях демократите целяха да спасят каквото е възможно и да запазят мнозинство си в Конгреса. Демократите обаче буквално бяха пометени и в изборите за Конгреса. Отминалите президентски избори в САЩ със сигурност не са били изненада за абсолютно никого. Американците гласуват логично, когато икономиката им не се развива според техните очаквания. Именно икономиката беше и най-голямата тема, и най-сериозната причина, наклонили удърно везните в посоката на Доналд Тръмп и на републиканците. В трудни времена, американците избират профил на президент, който малко или много ще „затвори“ Америка за света, или поне за Европа, но поне ще се ангажира с наболелите проблеми на САЩ.
Противно на създаденото като обществена нагласа у нас, аз не смятам, че изборът на Доналд Тръмп изобщо ще промени американската външна политика към България. Държавата ни не е във фокуса на САЩ и на тамошния Департамент по външна политика. Не смятам, че изобщо Доналд Тръмп ще се занимава с вътрешно политическите процеси в България. Истината е, че на някои от родните политици им е много „удобно“ да „чертаят“ твърдението, че едва ли не всичко случващо се в стрната ни е удобно за САЩ. Животът ни е доказал, че това са просто политически фрази, които нямат покритие.Що се отнася до края на войната в Украйна, то няма лесно решение за финал на подобен военен конфликт. Диктатурата на Владимир Путин срещу Украйна вече коства стотици хиляди жертви от двете страни. Стотици хиляди животи бяха загубени в този военен конфликт от минало време. Лесно решение за войната към днешно време няма, по простата причина, че дори не чак толкова лесните решения бяха изпуснати от администрацията на Джо Байдън. С неумелата си политика той практически продължи двата мандата на Барак Обама, Слабостта на САЩ в последните 3-4 години е част от причината за безпардомната агресия, упражнена от Русия към Украйна. Ако някой може да обяви точната формула за края на войната, може да бъде обявен за нобелов лаореат. Краят на войната е въпрос на трудни преговори. Ако администрацията на Доналд Тръмп се ангажира с воденето на подобни разговори е възможно постигането на края на войната в сравнително приемливи предимно за Западния свят срокове. Предстои да видим развитието по темата“.