Големият турски режисьор Нури Билге Джейлан е включен в извънконкурсната селекция на „Златната липа“ 2024 с последния си филм „Сухи треви“ (2023), който е с впечатляваща продължителност от 197 минути.
Миналата година „Сухи треви“ беше част от конкурсната програма в Кан, а през 2014 година Нури Джейлан спечели „Златна палма“ за филма си „Зимен сън“.
Голямата продължителност на „Сухи треви“ не трябва да ви плаши. Разказът за съдбата на младия учител Самет разплита сложни характери и взаимоотношения в търсене на любовта и истините в човешкия живот. Той е на средна възраст, интелигентен, но сприхав учител в началното училище в типично турско село. Също така е любител фотограф, който мечтае за работа в Истанбул.
Самет дели жилище с по-привлекатeлния и симпатичен свой колега Кенани. Прекарва ежедневието си в нихилизъм и неподходящо увлечение по 14-годишната си любимка Севим. Когато по време на обиск в училището е конфискувана любовна бележка, написана от Севим, фантазиите на Самет се разпалват.
Междувременно Севим, която подозира, че учителят ѝ е откраднал писмото, съобщава на училищните власти за нарастващото си безпокойство от поведението му и започва разследване.
Намесва се Нурай, учителка, чиято политическа активност в миналото е влошила здравето ѝ. Тя има възможност да избира назначения навсякъде в страната и точно това е бягството, от което Самет се нуждае. Единственият проблем е, че като че ли Нурай предпочита Кенан.
Дали е така?… Ще разберете, ако изгледате всичките 197 минути от увлекателната история на „Сухи треви“.
Нури Билге Джейлан е турски режисьор, роден през 1959 г. в Истанбул. Завършва Факултета по инженерство в Босфорския университет и след това учи кинорежисура в университета „Мимар Синан“, Истанбул. След късометражния „Какавида“ идват три пълнометражни игрални филма, които съставляват неговата „трилогия на провинцията“: „Градче“, „Облаци през май“ и „Отчуждение“. През 2006 г. Джейлан прави „Климати“, който печели наградата на ФИПРЕССИ на фестивала в Кан, а две години по-късно „Три маймуни“ му носи режисьорския приз. В Кан филмът „Зимен сън“ печели Златна палма и наградата на ФИПРЕССИ, а „Имало едно време в Анадола“ – Голямата награда на журито.
Ето какво пише в статия за филма Мартин Ръждашки:
„Подобно на „Зимен сън“, чието действие се развива в хотел в Кападокия, в „Сухите треви“ топосът е свързан с протагониста и с отдалечеността му от Истанбул – изобразен като център на всевъзможни човешки съдби и мечти. Подчертано чеховско решение (при Чехов в „Три сестри“ и „Чайка“ Москва е проекция на несбъднатостта, на пропиления живот) в повествованията на Джейлан е бленуваният мегалополис и вътрешната душевна разколебаност на героите, която възпрепятства пътуването към собствените им копнежи и илюзии. Действието се развива в селце в южна Анатолия около училището и в дома на млад учител, който преживява продължителна философска среща със себе си преди чаканото заминаване за Истнабул – пътуване химера, което поставя в безмилостно интензивен контекст взаимоотношенията с близките му. Втората движеща сила на сюжета е изненадващото обвинение на негова ученичка в непристойно поведение и съмнения за осъдими сексуални намерения. Така между обвинението и мечтите главният герой Самет, изигран реалистично от Дениз Джелилоглу, е принуден да направи непосилното за всеки от нас – да разбере и обясни себе си както в огледалото на собствената си душа, така и пред другите.
„Сухите треви“, отново в сходство със „Зимен сън“, е филм, съсредоточен в своя сценарий. Героите изживяват себе си чрез думите, отдават се на безконечни диалози, в които основно е търсенето на истината за себе си. Красивото и увлекателното в тези диалози е тяхната правдоподобност – досущ като в реалността, отговорите на живота никога не биват достигнати. Което много напомня на вътрешни монолози, изречени на глас. Джейлан е майстор на реализма именно чрез този си подход към сценария, в случая – написан в колаборация с жена му, писателката Акин Аксу. Зашеметяващ е интересът му към ежедневието, към детайлите от бита, към пукнатините на необятното време, в които се пропилява човешкият живот.
Основен въпрос на филма е: „Отговорно ли е мястото, на което живеем, за нашата съдба?“. Както споменах, отговор и на този въпрос няма, но меланхоличното усещане, че някъде другаде сме винаги по-щастливи, е натрапчиво до самия край“.
Филмът „Сухи треви“ можете да гледате в програмата на „Златната липа“ 2024 на 2 юни от 21 часа в залата на Старозагорската опера, с повторение на 3 юни от 21 часа в Културен център „Стара Загора“. Не го пропускайте.