“Реална оценка за работата на Общинския съвет следва да се даде след не по-малко от година. Той функционира едва от няколко месеца и все още не му се е налагало да взима непопулярни решения“, категоричен е доскорошният общински съветник от ВМРО Антон Андонов.
„Фактът, че сме в ситуация на предизборна обстановка със сигурност ще се отрази негативно на работата на местния парламент. Свикването ни пред урните през година, води след себе си несигурност и непредвидимост. Блокират се важни проекти, които при честата смяна на министрите, отиват в кръглото кошче, а това е вредно за държавата‘, отбеляза Антон Андонов. По думите му непрекъсната спирала от избори в избори няма да престане скоро: „Духът от бутилката е вече изваден. Той беше достатъчно добре напомпан. Това стана ясно дори за сънародниците ни, които са аполитични или не се интересуват кой ги управлява. От самото начало на образуването й, несглобката, която доскоро бе начело на България, не работеше. Ако на близо 1000 км от нас не се водеше война, тази несглобка въобще нямаше да я има. .Крепеше я и едно посолство. За широката публика се развява флагът за реформата в съдебната система, в който почти никой не вярва, За обикновения гражданин съдебната реформа е като кацането на Марс. По темата дали изборите за централна власт и тези за представителите ни в европарламента, трябваше да бъдат обединени, Антон Андонов добави: ‚Не съм привърженик на тезата да спестим 100 млн. лв. и да обединим изборите, за да не обеднее държавата. . Не споделям и мантрата, че те са предварително опорочени, Подобна нагласа обезсмисля вота. Що се отнася до служебния кабинет-направиха го тези, които промениха конституцията. Те имаха далечна идея, че ще властват поне 1-2 години. Основната битка бяха регулаторите. Овладеем ли ги, служебното правителство е без значение. България обаче е парламентарна република. Председателят на Народното събрание трябва да има и водеща роля при съставянето на правителството. Проблемът не са служебните кабинети на президента Радев. Проблемът е, че партиите не могат да излъчат нищо. Това дава възможност на кабинетите на Радев да управляват много по-дълго, отколкото е записано в конституцията. Големият проблем пред партиите и на предстоящите избори остава как да спечелят подкрепата на големия брой негласуващи. Голяма част от гражданите не познават депутатите от собствения си избирателен район. Не са наясно с идеите им. На хората нерядко се предлагат дъвки“ ни Една такава дъвка за старозагорски регион е тази за съдбата на комплекса Марица изток.
„Никой от самото начало не обясни на работещите в мините, какви точно ангажименти е поела България по Плана на възстановяване и устойчивост. Какви средства ще получи и как ще бъдат изразходвани те. Темата за съдбата на родната енергетика не е регионална, а национална. И в тази тема обаче цари хаос и неяснота. В България никой нищо не обяснява, в обществото липсват дневен ред и логика. Постоянно отвън се вкарват теми, целящи да ни противопоставят. Новата е разделящата ни на русофили и русофоби. Продължавайки темата за енергетиката пък, твърдя, че ако тя наистина е отписана, никакви протести в нейна защита няма да променят това. У нас липсва средна класа. Докато това е така, злободневните теми за обществото ще си останат нерешени. Те са далечни за гладен и беден народ, какъвто в голямата си част е нашият. Най-прекият път към демокрацията са изборите. За жалост обаче народът ни все напразно чака месията, който да го спаси. Липсва ни гражданско общество. Новите избори няма да ни извадят от кризата. След пандемията нацията ни още обедня. А политиците ни пишат своя план- т, нар. „Дълбока държава“. Според него, колкото по-малко хора гласуват, толкова по-лесно и по вкуса на статуквото се случват нещата. Надеждата ми е, че поколенията в България се смениха. Младите не помнят неволите от средата на 90-те. Получиха и по-добро образование. Сънародниците ни на средна възраст пък са вече мъдри. Крайно време е да осъзнаем, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. България не трябва да има краткосрочен план за развитие. Истинският визионер работи поне с 30 години напред. Но ако в обществото няма консенсус за това кои са приоритетите, водещи ни до развитие, нищо няма да се промени. Положителните промени започват от малките общности, в които има ред и е ясно кой носи отговорност“