Певицата от набиращия все по-голяма популярност дует „Ша-Ша“ Гергана Добрева е в родната си Стара Загора. Ето какво сподели тя пред репортерския ни микрофон.
Лятото е към края си. Надявам се обаче, че концертните изяви на дует „Ша-Ша” тепърва да започват?
-Умишлено сложихме на пауза проявите. Наесен с песен както се казва. През септември започваме ударно с концерт -фестивалът в Куртово Конаре, в Плевен, във Враца и в София- в Delta Blues Bar. Твърде възможно е преди края на годината старозагорци да ни гледат на живо в бар Drums, датата тепърва се уточнява.
Работите ли върху нови парчета?
-Довършваме новия ни албум, който е пети пореден за нас. Ще имате възможността да чуете част от него на живо. Засега общият брой на парчетата е около 14. Нашата запазена марка е „Ша-Ша“. Вече не се и опитвам да определя стила ни, това ще оставим на вас. Има от всичко-блус, джипси- джаз, латино, кънтри, рок. Има дори едно парче с африкански етно мотиви. Ако сте зажадняли за емоция и яки китари ви гарантиам, че с Цвъри свирим и пеем винаги от дъното на нашите рокендрол сърца!
Мислили ли сте за работно заглавие на албума?
-Последно се спряхме на „Да ти разкаже тя“. Обаче може и заглавието да не е окончателното и да претърпи промяна до представянето на албума.
А защо пък „Да ти разкаже тя“ Не звучи ли прекалено странно дори за заглавие на музикален албум?
-Текстовете в албума са написани от мен- а аз съм „Тя‘‘ в нашия дует. Моят добър приятел и страхотен колега Светослав Колев-Цвъри не спира да ми дава свежи идеи със своето неподражаемо чувство за хумор. Вдъхновение за текст на песен, човек винаги може да намери дори в случките от ежедневния живот, там често е и най-голямата трагикомедия на битието. „Да ти разкаже тя“ е парче, което по хумористичен начин описва отегчението на една жена от еднообразието и битовизма. Ето например, аз самата съм изпълнена с огромно количество ентусиазъм и любов към музиката, както и преди, нямам обаче същото време. Както обичам да казвам, женският рокендрол е по-тежък от мъжкия. Гледаш деца, къща, ако имаш мъж-и него. А едновременно с това очакват от теб да си все така кротка, търпелива и добра у дома и енергийна бомба, свежа и позитивна на сцената, Винаги да си се наспала, гласът ти да покрива минимум пет октави, да изглеждаш добре-да не плашиш хората вечер ха-хах. Да не губиш нищо от двата свята, а когато не достигат парите да работиш и по осем часа на ден в някой офис, като „нормален“ човек, за да покриваш достойно норматива на порядъчното общесво, нуждите на хладилника, сметките за ток и вода . Ей така се ства Ша-Шава ! Докато Титаник потъва, оркестърът на борда му свири и певицата пее отпред. Изискванията към жените понякога са твърде висока летва. Ето например аз, освен да ви изпея този албум, трябва да направя и перфектната баница с яйца от щастлива кокошка, нали така ? Но никой не може да бъде винаги в най -добрата си форма, така и аз се е случвало неведнъж да падам от коня и пак да се изправям. И нали сме дошли като конен народ, това явно е част от българското наследство –умеем да ставаме и да оцеляваме.
Как се променя културният живот в страната и в Стара Загора през твоя поглед. Излизаме ли от комерсиалното?
-От комерсиалното никога не може да се избяга, защото парите движат света-поне този, материялният. Да правиш изкуство и да записваш албуми изисква много голяма инвестиция, от която трудно има възращаемост. За това индустрията и на местно и на световно ниво залага на лесносмилаеми и бързопродаваеми стоки.
Хубаво е, че в България започнаха да се появяват нови интересни групи, които започнаха да добиват популярност отвъд платените ротации в някои радиостанции. Стискам палци да преобърнем играта. Ето аз в подкрепа на тази идея си направих една страничка във Фейсбук, която символично кръстих „радио Ша-Ша“. Там пускам нови български песни и групи от алтернативната сцена, на които попадам, за да може и някой друг да види, чуе и сподели.
На Стара Загора пък й липсва клуб за жива музика, в който всяка седмица да свирят групи, а това ужасно спъва и местната сцена и музикалната общност. В България уви, много коства да оцелее такъв бизнес.
Имаше идея да се стимулира с налагането на закон излъчването на българска музика и над 50%от парчетата, които вървят в родния ефир да са на наши групи?
-Харесвам идеята, защото много от новата българска музика въобще не стига до радиостанциите и до телевизиите. Не знам, обаче как би могло да се прилага на практика подобно правило. Проблем е корупционната практика, в която се избират песните, които се излъчват в ефира, според това кои определени компании ще спечелят пари, а не по вкуса на дадения музикален редактор.
Ще въртите ли парчета от петия ви албум из популярните радиостанции и телевизии ?
-Представяме ги в националните медии. Новите ни песни ще заживеят свой живот в социалните мрежи и между хората. Дано имат късмет.
Какво те стимулира да се занимаваш с музика?
-Не вярвам ,че сама съм избрала пътя си в музиката. Господ така е искал за мен. Всеки има своя мисия и талант, тоест всеки си носи сам кръста. Израснала съм в семейство на музиканти. Баща ми казваше, че музикантският залък е много горчив – да истина е… Хората, които не разбират нищо от това, което правиш, смятат в най-добрия случай,че всеки го може или, че то няма особено значение. (чуйте песента ни „Музикант котка не храни“).За нас с Цвъри, обаче-това е животът ни. И това е силата, която винаги ме е вдигала и качвала отново на коня, както и днес любовта към сина ми.
Коя е личната ти кауза в музиката?
–Да говоря за това каво виждам, какво чувствам какво ме радва и от какво ме боли. Това е и моята психотерапия и моят опит да ви разсмея в края на вечерта.
Посланието ти към музикалните фенове?
-Всичко, което сме имали да кажем, сме го изпяли, всичко което не сме ще ви кажем в следващия албум.
Усещаш ли в себе си промяна като творец?
-Разбира се. Различните етапи на живота ме променят, което се отразява върху изкуството ми. Натрупаният през годините житейски опит -радости, умора и тъга, също. В един момент съм посрещала изгреви и залези и съм писала красиви думи, в друг съм миела чинии и съм разсъждавала за смисъла на живота и това също е поезия.
В какви времена живее Гергана Добрева?
-Музикантите винаги първи усещат кризите. Вече казах, че докато Титаник е потъвал, оркестърът на борда му е свирил. А при нас Големият кораб минава от години, дами и господа, минава и краят му не се вижда хаха-ха!
Какво отличава музиката на „Ша-Ша“ от музиката за бърза консумация?
-Музиката ни не се разгражда лесно, но полезните вещества в нея са много и са трайни. Ще допринесат за музикалния и естетическия ви вкус
Ако ли не, чуйте песента „Няма да ядеш“!
Ще се радвам да се видим скоро на наш концерт в Сатара Загора.