ЗЕЛЕНО-БЕЛИ ШАМПИОНИ

На 12 април се навършиха 38 години от завоюваната първа  и засега единствена шампионска титла във витрината на ПФК Берое. Ето какво си спомнят част от действащите лица в паметния за зелено-белите сезон.

Божидар Дяков, председател на тогавашното Дружество за физкултура и спорт  (ДФС) Берое

„ Сезон преди шампионския  триумф много трудно запазихме елитния си статут. Направихме промяна в треньорското ръководство. Привлякохме само двама нови футболисти.  Припомням, че през 1985-та като самостоятелна организация беше създаден Българският футболен съюз. До края на същата година финансово той беше в рамките на Българския съюз за физкултура и спорт. След 1 януари 86-та, футболният съюз стана самостоятелна организация. Реформата предизвика сериозни рокади и при нас, в кадрово, структурно  и организационно  отношение. Почетен председател на тогавашния ФК Берое на обществени начала стана Димо Тодоров. Първи зам.-председател  – Иван Караиванов, отборен секретар Дралчо  Койчев, заедно с Чанко Чанев. Аз като председател на ДФС Берое бях натоварен да  работя заедно с футболния клуб, независимо, че той вече беше самостоятелна единица. Направихме сериозна подготовка преди старта на сезона. Нямаше напуснали футболисти. По настояване на старши треньора Петко Петков беше привлечен само Мюмюн Кашмер (Милан Кашмеров) от Локомотив (София).  След като  отборът ни като наставник  пое Евгени Янчовски, си върнахме Стоян Бончев от Чирпан. Подготовката ни вървеше тежко. Загубихме почти всичките си контроли. Никой не очакваше фамозния ни  старт на сезон  1985-86.  Започнахме с триумф над Тракия (сега Ботев Пловдив) с 3:2. Записахме поредица от мачове без загуба. Триумфът ни над  Етър  с 2:0 в Попово заради наказание на болярите ме накара окончателно да повярвам, че шансовете ни да станем шампиони вече стават сериозни.. Много неща съм чувал за загубата ни от основния ни конкурент Тракия с 8: 1 под тепетата. Истината е, че преди мача имахме кадрови проблеми с много контузени състезатели. Наложи се старши треньорът да прави размествания по състава. Липсата на  ни ляв  защитник, наложи  като такъв да се изявява централният бранител Стойко  Стойков.  Много бързо, до 20-тата минута инкасирахме три дузпи, две от които за мен бяха спорни. Главен съдия на сблъсъка беше  небезизвестният Богдан Дочев, признал гола на Марадона с ръка за Аржентина срещу Англия на  световното в Мексико 86.  Противникът ни поведе с голяма преднина. От нея футболистите ни се стъписаха. Някои от тях получиха и травми. Редиците ни на самия терен съвсем оредяха и се стигна до този злополучен мач. Получихме и червен картон. Тогавашният председател на БФС Иван Шпатов беше пловдивчанин и заклет ботевист.  Тогава той реално беше и главен секретар на Министерския съвет.  Същият присъства и на мача, в който победихме Левски (тогава Витоша) с 3:2.  И за този сблъсък на Герена се носят легенди, че сините са ни дали мача, за да спрат армейския отбор на Тракия към титлата. Междувременно друг военен отбор по онова време Славия, борил се до последно и той за титлата и финиширал накрая трети в класирането, прие Тракия поради наказание в Ихтиман. Мачът започна 15 минути по-късно от нашия в София. Имахме пратеник  на сблъсъка между конкурентите  ни. Двата мача се движеха идентично. Ботев очакваха ние да направим равен или да загубим. Това автоматично ги правеше фаворити за титлата. Тогава важеше правилото при резултат 0:0 да не се присъждат точки за отборите. Ние записахме два такива резултата срещу Сливен и загубихме цели 4 точки, а не си спомням Ботев да са завършвали 0:0. В Стара Загора получихме дузпа срещу сливналии. Беше нормално да я изпълни Кашмеров, защото се бореше за голмайсторския приз в шампионата с Атанас Пашев. Той обаче пропусна дузпата. Ние пък възможността още  тогава да триумфираме като шампиони и да не треперим до последния кръг, където победата над Славия беше без алтернатива. За радост я постигнахме . Вярвах в това и бях изключително щастлив след последния съдийски сигнал. Мачът срещу Левски нямаше как да го загубим. Те пък нямаше как да го спечелят. Имахме двама войници в състава- Радко Калайджиев и  Кольо Ганев. Заради ангажиментите си в казармата, те изиграха едва по 7 мача през сезона. Ботев като армейски отбор можеше да разчита на всичките си войници. На 85 % титлата беше постигната от ръководители и футболисти, свързани със Стара Загора. Всичките ни състезатели с успех биха се подвизавали в отбори от топ клубните първенства на Европа, в наши дни, където биха били водещи фигури. За титлата много ни помогна и фактът, че за разлика от другите ни тимове не отделихме ФК Берое от ДФС Берое.

Евгени Янчовски, старши треньор

„Преди старта на сезона никой не ни беше поставил за задача да ставаме шампиони .Победата ни над Етър в Попово (болярите бяха наказани и домакинствата там) като гост ни даде увереност, че можем да триумфираме със златните медали. Аз останах без парична премия за титлата, защото покойният вече ръководител Димо Тодоров ме помоли да се откажа от нея, за да останат повече пари за футболистите. И ми беше обещано, че парите ще ми бъдат изплатени на по-късен етап. Аз се съгласих, но не ги дочаках. Но това не е важно. Моралното удовлетворение и голямата радост, която донесохме на града – нямат цена.

Васил Драголов

„Преодоляхме много трудности. И футболните фактори, както и партийния лидер Иван Шпатов, който бе изявен привърженик на Тракия. При загубата с 1:8 от тях имаше безобразно съдийство, а част от моите съотборници бяха с хранително натравяне“.

Валентин Грудев

„Освен победата над Етър в Попово важен по пътя към триумфа ни бе и успехът ни във Враца. Тамошният отбор беше много силен. Беше победил Левски в София. Ние преодоляхме организацията на  военните отбори-Ботев, ЦСКА(тогава Средец), Славия, Черно море и Сливен. Още се шегуваме с  Кашмсров за изпуснатата от него дузпа срещу Сливен в Стара Загора. За изпълнител на единайсетметровия наказателен удар беше определен Пламен Липенски. По думи на Кашмеров  застанал зад топката, защото другите ги хванал страх да поемат отговорност и само той останал в близост до точката. Не беше обаче съвсем така“. Междувременно ветераните на Берое победиха сборния отбор на Бургас със 7:3. В полуфинал за първенството, тази събота в Хасково, те ще се изправят срещу Ботев (Пловдив) с увереност, че ще си върнат за загубата преди близо 38 години.