Наскоро дългогодишният състезател и настоящ международният съдия по борба, треньор в Берое в дамския профил и преподавател в спортно училище „Тодор Каблешков“ Димо Христов празнува рожден ден. Предлагаме ви да разберете как вижда родната и международната борба човекът, който вече близо50 лета оставя сърцето си на тепиха.
Няма да е пресилено ако кажем, че целият Ви живот е преминал в борбата?
-Започнах да се занимавам с този спорт на 12-годишна възраст. Сега съм на 63. Простата сметка показва, че вече над 50 години съм отдаден на борбата. Като състезател на Берое имам близо 10 години в „А“ група. После дълги години бях треньор в силния пол. Сред моите възпитаници са настоящият президент на родната федерация по борба Христо Маринов- европейски и световен шампион, Димитър Георгиев, който сега е в САЩ и израства като съдия и треньор, Николай Станчев- първият световен шампион на България по плажна борба и др. Най-важното обаче е да съхраним българската и старозагорската борба. За жалост и в нашия спорт, подобно на футбола ни се внедряват чужденци. От това най-много ме боли. Не може да имаме национални отбор при юношите и кадетите, без доктор и без възстановяване. По наше време се готвихме за участие на световно или европейско първенство близо месец, при много добри условия. Сега държавата е абдикирала от спорта, а без нейната намеса не можем да имаме конкурентна борба. Не виждам визията в родната борба. Говори се за създаването на няколко центъра по борба в страната. Съсредоточим ли обаче най-добрите състезатели само на няколко места, какво ще правят останалите клубове, някои които са изграждали талантите близо десетилетие и са инвестирали в тях? Не виждам какво правим в перспектива.
Някои от най-изтъкнатите състезатели на Берое участваха на европейските първенства до 20 и 23 години?
-Изводът от участието ни и в двата форума е, че липсват ред и дисциплина в националните отбори. Трябва да ги наложи федерацията. Няма регламент, няма доктор, няма витамини, няма възстановяване. Няма дългосрочен лагер преди всяко голямо състезание. Така успехи не се постигат. Сега говорим за привличане на чужди треньори за работа в националните отбори. Досегашните 16 олимпийски златни медала, 23 сребърни и над 30 бронзови олимпийски отличия на сметката на държавата ни, чужденци ли ги постигнаха- не. Тогава обаче имаше система. В момента държавата е абдикирала от спорта. Не се ли погрижи тя за него, няма да имаме спорт.
Къде е ключът за излизане на спорта ни от кризата?
-Методиката е ясна, обаче няма пари за лагер, за доктор и за възстановяване. Липсва професионално отношение към спорта. Безпаричието доведе до това. Като състезател, руснак не ме е побеждавал, а съм бил на световни и европейски първенства за юноши и младежи. България има и европейска отборна титла в свободната борба. Повтарям, че щом държавата не се грижи за спорта, няма да имаме спорт. И това, което постигат спортистите ни с международните си изяви не е малко. Българската нация е с желязно възпитание. В училищата ни почти не се играе физическо възпитание. Децата нямат елементарна двигателна култура. Как тогава искаме да имаме спорт/?
Оставате верен на старозагорското спортно училище ‚Тодор Каблешков?
-Ще преподавам там докато президентът на клуба по борба Берое Николай Стоянов има нужда от мен.
Колко медала ще завоюва България на летните олимпийски игри?
-В борбата ще имаме минимум три медала. Още 5-6 отличия виждам в другите дисциплини. Това би било отлично постижение при пълното игнориране на държавата към спорта.
Запазваме ли позиции в дамската борба?
-Не сме ги загубили. Но треньорите в националните отбори са много. Сега привлякоха и Симеон Щерев. Навремето той взе Станка Златева от Кюстендил и вече е голям треньор. Много хора се нареждат като треньори за пари. Така борбата и спортът не могат да продължават.
Трябва ли Стара Загора да има многофункционална спортна зала?
-Стара Загора ще има многофункционална спортна зала в двора на парк ‚Артилерийски‘ и маломерна зала в двора на спортното училище.
Остана ли Ви несбъдната мечта в спорта?
-Не, бях част от всички национални отбори през годините. По мое време заради представителите на Левски, ЦСКА и Славия не можехме да участваме на световно или европейско първенство. Отказах да се състезавам за Славия, за което не съжалявам. В продължение на 10 години се борех на ниво ‚А“ група. Любовта към Стара Загора не ми позволи да я напусна. Така съм възпитан. Имам много отличия в спорта. За нищо в живота си не съжалявам. Никога не бих предал България и Стара Загора.
Как стои съдийството ни в световен мащаб?
-В световната федерация нямаме никакво лоби. Младите искат бързо да станат международни съдии. Бил съм 22 години международен съдия. Имам световно, европейски първенства и олимпиада за глухи. Навремето дирижирахме нещата в световното съдийство. Сега сме далеч от това.
Ще махнат ли класическата борба от олимпийската програма за сметка на плажната борба?
-Класическата борба ще остане в олимпийския календар. Ще вкарат там и плажната борба. Разделят се на две федерации и от двете вземат пари.
Имате ли любим борец?
-Възхищавал съм се единствено на Валентин Йорданов. Умееше да излиза и от най-заплетените ситуации.
Какво ще си пожелаете в бъдеще?
-Искам само да съм здрав. Радва ме, че старозагорският спорт се развива и продължава да печели отличия. Бих работил за него и в бъдеще, като специалист и съветник. Ще работя за старозагорския спорт. Дадох път на Ванеса Георгиева. По постижения при девойките- трета на европейско и пета на световно първенство, в женската ни борба по-добра от нея е само Станка Златева. Сега възлагам големи и надежди на малката Даяна Стойчева. Освен борбата, футболът е другата ми голяма страст. В ръководството на ФК Верея съм. Изградена бе хубава клубна база на стадион „Трейс Арена“, която трябва да се развива.