Политическата обстановка в България и САЩ през погледа на журналиста от Радио „Стара Загора“ Живко Иванов. От интервюто ще разберете защо държавата ни за пореден път не успя да се справи с обхваналите я пожари.
„Събитията отвъд Океана са изключително динамични. Ако гледаме процедурата по избор на кандидати за Белия дом в нейната цялост, бихме заключили, че оттеглянето на Байдън е изненада. Ако анализираме обаче събитията след злополучния за демократите дебат, то този ход на действащия президент на САЩ е напълно резонен. Процедурата по избор на президент в САЩ няма нищо общо с българската. У нас сме ставали свидетели буквално на рекорди – 28 дни преди изборите да се издига кандидат за държавен глава. Така направиха ГЕРБ през 2016-та. В Щатите процесът по избор на кандидат за президент стартира поне година и половина по- рано от самия вот. Отказването на Байдън от битката за отговорния пост идва в прекалено късна фаза. Имам сериозни съмнения дали самият Байдън взе решението да се откаже от борбата или бе подтикнат към него от кръгове в Демократическата партия около Барак Обама. Въпросните кръгове очевидно видяха опасността от пълен крах за демократите в изборите. Промяната на кандидатурата за президент може да стабилизира в известна степен резултата за Демократическата партия, но това не означава, че смяната на Байдън с Камала Харис е ход, който ще спечели президентския вот за демократите. Тази промяна е нарушение на правилата, по които действа партийната система в САЩ. Истината е, че американците не изпитваха особено доверие към Байдън заради множеството слабости и грешки, а в допълнение и поради възрастта и здравословните му проблеми. Точно това мотивира кръговете в демократическата партия да притиснат президента и въпреки моментния негативизъм да се опитат да вземат нещо от задаващата се изборна есен. Този авариeн ход не очаквам да промени тенденцията по отношение на избора на президент, но е опит за запазване на равновесието в Конгреса. Тази битка остава на заден план, но е също важна за политическите процеси и управлението в Америка“, обобщи Живко Иванов.
По думите му Тръмп е бил сигурен победител в директното противопоставяне срещу Джо Байдън, още преди последния да оттегли кандидатурата си. „Най-вероятният избор на демократите ще е вицепрезидентът Камала Харис. Тя през изминалите четири години беше в по-голяма степен периферна фигура в управлението. Освен това получава много късен старт, едва 106 дни преди вота. Не смятам, че в предстоящата й твърде кратка кампания, Камала Харис ще успее да мобилизира електората на демократите. Не смятам и че тя ще успее да спечели на своя страна онази част от американското общество, която все още не е решила кого ще подкрепи и търси някаква промяна от гледна точка на дневния ред, занимаващ обикновения човек. Затова казвам, че със смяната на Байдън в последния момент, демократите по-скоро се опитват да спасят ситуацията в Конгреса. Не толкова да се опитат да се преборят за Белия дом, където републиканците в лицето на Тръмп и на кандидатурата му за вицепрезидент, изглеждат солидно“.
Политическият анализатор от Радио „Стара Загора“ не подмина и случващото се на родния политически терен. „На него се наблюдава пълна безпътица. Виждаме постоянно роене на партии и отдръпване на избирателя от политическия процес. В резултат политическата криза, в която страната ни се намира от лятото на 2020-та се задълбочава. Причините за това са много. Очевидно е, че юбилейният 50-ти национален парламент няма да донесе редовно управление. В България стартираха процеси на разпад, които ще имат своето проявление и в следващото Народно събрание. Събитията в ДПС може би са малко очаквани. Новата жертва на политическата криза в страната е ДПС. Подобни процеси преди това наблюдавахме при Величие, ИТН, ГЕРБ, Продължаваме Промяната и Демократична България. Стигнахме дотук, че една от най-големите ни политически структури от промените насам, преживява най-сложния момент от съществуването си. За разлика от предишните промени на кормилото на ДПС, сегашният може да доведе до сериозно разцепление в партията, То може да не обхване толкова самите й структури, колкото организацията й, а тя е силната страна на ДПС‘
Според Живко Иванов Делян Пеевски няма големи шансове за успех при създаването на нова партия. ‚Разривът по оста Пеевски-Доган е резултат от вътрешни процеси, които не са публични. Важно е обаче да се разплетат възлите, блокиращи работата на институциите. И двете страни- и тази около Доган, и тази около Пеевски се замерят с обвинения, за това кой има повече влияние в прокуратурата и в полицията и за това как точно ще използва въпросното влияние. Ако от случващото се в ДПС търсим позитив, той би могъл да бъде в посока на „изсветляване“ на мрежата от хора, които имат своето влияние в разследващите органи на страната. По този начин може да се пристъпи към толкова исканата от част от обществото промяна в трите най-важни институции- Съд, Прокуратура и Полиция. Надявам се, но и силно се съмнявам, че това ще се случи. Защото политически играчи от типа на Пеевски и Доган знаят кога да спрат преди да се саморазрушат.
Водещо за обществото ни ще е дали политическите ни представители са способни за излъчат смислен дневен ред, който да ги обедини или да даде европейска посока на България. Това през последните три години изобщо не се случва. Изключение правят кратките периоди на управление с мандатите на Продължаваме Промяната в партньорство с Демократична България. Но при правителството на Петков и при това на Денков, политическата криза в страната не само, че не се тушира, напротив, за което въпросните политически лидери бяха наказани. Що се отнася до Делян Пеевски смятам, че той не може да си позволи да слезе току -така от политическата сцена. Той дава заявки, че готви нов политически проект. Пеевски обаче трябва да си даде ясна сметка, че едно е да си част от ДПС и съвсем друго, когато „излезеш“ самостоятелно на терена. В ролята си на публична политическа фигура Пеевски е изключително недолюбван и се ползва с изключително негативно обществено доверие. На политическия терен няма партньори, с които би могъл да колаборира. Всяка една партия по-скоро ще страни от какъвто и да е диалог или комуникация с евентуален негов проект. В този смисъл една такава нова партия няма особена перспектива и част от причините е, че тя ще бъде използвана от Пеевски за собствените му цели. Видяхме как се промени публичното му говорене след вкарването му в списъка “Магнитски”. Очевидно той самият следва определена логика на поведение. Вероятно тя трябва да му донесе изваждане от “Магнитски”, което би му развързало ръцете, образно казано. Присъствието му в списъка не знам до каква степен е възпитаващо, както твърдят някои политици от либералното крило в България, но със сигурност е ограничаващо.
Живко Иванов вижда няколко възможности за бъдещето на политическия ни живот. „Може да се окаже, че и 51-вияят парламент не може да „роди“ правителство и да тръгнем към компромисен преходен период в 52-ро Народно събрание. Не изключвам и вероятността 51-вият парламент да се окаже преходен към нов политически проект, който да акумулира достатъчна подкрепа, за да изкара страната от политическата криза или поне да даде някаква по-солидна основа на този процес. И третият мандат няма големи шансове да излъчи правителство, в рамките на настоящия парламент. Все по-вероятно вървим към нови национални избори през октомври. Опасявам се, че играта на бягане на отговорност, упражнявана от партиите и политиците с особено удоволствие , ще продължи. С нея те се справят изключително успешно в последните няколко години. Сметката за това обаче се плаща от българската държава и от обществото под формата на загуба на време и пропуснати ползи. Реформите буксуват, имиджът на страната страда, а проблемите се задълбочават. От политическата криза в България изход не се вижда. Не се вижда как партиите ще надмогнат собствения си дневен ред за сметка на националните приоритети и цели. Светът е в период на вече стартирала промяна, а България не стои адекватно на предизвикателствата, които са пред нея. Така ще е докато преценят политиците и партиите, които те представляват. Отговорността е тяхна.‘
Журналистът анализира пожарите, обхванали България и неспособността на институциите да реагират бързо на тях. „Народната поговорка го е казала много хубаво: „След дъжд- качулка.“ В България реагираме на процесите след като те вече са се случили. Дори тогава не сме адекватни в действията си. През 2007-ма Стара Загора пак беше сполетяна от голям пожар. Имахме министерство на извънредните ситуации. Щяхме да купуваме специализирани хеликоптери за борба с пожари и бедствия, а не военна техника, която няма същия ефект при реагиране на подобни ситуации. Почти 17 години по-късно нищо не сме направили. Държавата ни отново е безсилна срещу бедствията. В съседна Гърция, където мащабът на този тип явления е неизмеримо по-голям, не спират да инвестират в подобряване на способностите за реакция. Очевидно имат политическа мисъл, която анализира процесите в перспектива. За съжаление, картината от миналата седмица сочи, че държавата ни отново не си е свършила работата срещу пожарите. Районите на границата с Турция са забравени от централната ни власт. Част от проблемите на тези райони трябва да бъдат отнесени към местните общности, които в миналото не вземаха най-добрите решения за себе си. И затова днес тези региони все повече изостават от развиващите се в страната“.