„Бих оценил българската журналистика като противоречива“, коментира колегата от „Радио Стара Загора“ Чавдар Златев.
„Често в нея много факти са преиначени. Не знам доколко информацията, която се изнася по телевизионните канали, радиата и сайтовете е проверена на 100%. Имам много сериозни резерви в тази насока. Нивото на родната журналистика не е такова, каквото беше преди 20-25 години. Свобода на словото у нас има. Пълна такава едва ли съществува и в най-развитите демокрации в света. Тя зависи от самите медии. Факт е, че в България голяма част от тях клонят към определена политическа сила, което също се отразява върху цялостната им програмна схема. Не ми харесва тенденцията в телевизиите да се канят едни и същи гости и анализатори. Те са омръзнали не само на зрителите, но дори и на самите себе си. Споменатите от мен чести гости явно имат силно лоби, за да получават ефир. Те обаче носят по-скоро отрицателен имидж на домакините си, отколкото полза. Давайки им толкова честа трибуна, телевизиите се изчерпват и стават банални. Честото повторение на едни и същи лица из различните канали ги прави безинтересни и кара хората да хванат дистанционното.“
Освен, че е добър професионалист, Чавдар Златев може да се гордее и с произхода си.
„Прадядо ми по майчина линия е Сава Казмуков. Той е бил два мандата кмет на Стара Загора след Руско-Турската война. По бащина линия, част от рода ми е Неофит Видински, който е сред най-стойностните църковни лидери у нас преди и малко след 9-ти септември 1944-та. Дългогодишен предводител е на Видинската митрополия. Работил е в София. Бил е в управлението на Патриаршията. Тези факти ме правят горд с произхода ми. Не си правя обаче имидж чрез тях. Убеден съм, че всеки човек е строго индивидуален и сам трябва да гради биографията си.“
По стечение на обстоятелствата цялото семейство на Чаво, включително и той самият, е било отдадено на учителската професия.
„ Майка ми и баща ми цял живот са били учители. Работили са като такива близо 40 години. Бяха начални учители. Последните 25-30 години от трудовия им път преминаха във II ОУ. Сестра ми преподаваше по български език и литература в Търговската гимназия , в Строителния техникум и в Техникума по механотехника. Започна учителската си кариера в ОУ „Николай Лилиев“. Аз около десетилетие преподавах по география в Търговската гимназия. Семейни познати се шегуваха с нас, че е добре да си сменим фамилията от Иванови на Даскалови. Трудно ми е да отговоря на въпроса дали отново бих се върнал към учителството. Над четвърт век не съм го практикувал. Вече не се усещам в свои води в тази сфера. Но бих опитал, а и предложения през годините не са ми липсвали. Учителството за мен обаче не е на всяка цена. Избрах спортната журналистика, за да съчетая хобито с професията си. Още като студент, в края на следването си започнах в популярния някога в Стара Загора вестник „7+7“. Част от редакционния екип на изданието бяха Матей Бонев и Георги Геренов. Минах през много вестници. Бил съм и в електронни медии. Разликата между тях и печатните е огромна. Начинът на отразяване на информацията е различен. Печатните медии не са това, което бяха, а в електронните и в радиата всичко е онлайн. В работата си винаги съм се ръководил от кредото максимално бързо да дам информация на слушателите. Старая се да съм обективен. Публичното пространство се напълни с фалшиви новини. Коментирал съм много футболни мачове. И нивото на футболните коментатори у нас падна драстично. Ползват се много шаблони, а и начинът на изразяване на редица коментатори не е на нивото на професията. Футболните коментари в родния ефир станаха крайно безинтересни. Не ми доставят никакво удоволствие. Добрият футболен коментар е въпрос на дар слово и на богата обща култура“.
Географ по образование, Чавдар Златев бе водач на туристически групи към туристическото дружество „Сърнена гора“.
„От няколко години стопирах тази си дейност. След близо четвърт век активно водене на туристически групи прецених, че е време да дам път на по-младите. За съжаление обаче такива все по-рядко се появяват. Явно няма траен интерес. Водачът на туристическа група трябва да е добър организатор. Да има богата информация за избрания маршрут и да го познава. И в туристическото дружество всичко се промени. Масовите прояви с по 40-50 души са рядкост и почти ги няма. Младите хора предпочитат индивидуални прояви с малки туристически групи. Посещавал съм много интересни места. Пожелавам си да отида в Исландия и в Нова Зеландия. Още като студент бях за близо две седмици на езерото Байкал. В онези времена посещението на езерото беше много трудно. Това, което видях е много по-различно от онова, за което бях чел. Обстановката и природата много ми харесаха. От интернет разбирам, че и на Байкал промяната е голяма. Тогава достъпът беше силно ограничен, защото територията беше защитена. Сега всичко е много комерсиализирано. Впечатлиха ме още Баварските Алпи, езерата в Централна Швеция и много други, посетени от мен през годините обекти по света. По Планетата има много забележителности. В България почти не е останала географска забележителност, която да не съм видял. Обичам района на Тевно езеро в Пирин. Също и този на хижа „Синаница“. Любима ми е и Славянка планина с резервата Али ботуш. Любима ми е и Беласица. Обичам по-граничните и диви места, които не са толкова наситени от туристи. Като всяка страна и България се променя. Живеем в много интересни, непредсказуеми времена на военни конфликти, на природни и климатични аномалии и земетресения. Това, което ни се случва не е случайно. То е част обаче е нормалната цикличност, съществуваща на Земята. Откакто тя е населена от хора винаги е имало такива наглед странни неща. Още преди векове са изчезвали градове, цивилизации, народи и култури. Не се изненадвам от случващото се в момента. Самоунищожаваме се с редицата военни конфликти, с глобалните замърсявания на природата. Ядем некачествена и дори вредна храна, която се отразява негативно върху начина на живот и върху мисленето на хората. Живеем в преломен момент от развитието на човечеството“.
Над десет пъти Чавдар Златев е посещавал Атонския манастир.
„Живот и здраве, октомври месец пак ще бъда там. Манастирът ми дава спокойствие и удовлетворение от добре свършената работа. И от факта, че там съм завел хора, които никога преди това не са били на Атон. Благодарността им, за това, че са видели неща, за които преди това само са чели или, за които знаят единствено от чуждите разкази е най-голямата ми награда“.
Друго голямо хоби на Чавдар е участието в куизи.
„Стара Загора е сред първите 5-6 града по ниво на куизите в страната. Бил съм на куизи в София и в Пловдив. Много сериозно ниво поддържат още Варна, Русе , Добрич и Шумен. Куизите са много добро място, където човек може да провери знанията си и да научи нещо ново.. “
С какво би се занимавал Чаво, ако можеше да рестартира?
„С организиране на групи за посещение на интересни, но слабо популярни места, у нас и по света. Навсякъде има недокоснати места, които само чакат да бъдат открити или по-сериозно изследвани и опознати“.
Посланието на Чавдар Златев към старозагорци?
„Обичайте града си . Пазете го чист и му правете реклама зад граница. Градът ни е много хубав, В него има много какво да се види. Градът е стар. С богата култура е. Тук са насложени много исторически слоеве. Да пазим града си чист и приветлив. Имаме хубавия парк „Аязмото“ . Хубав е и паркът около езерото „Загорка“. Да пазим това, което имаме и постепенно да го надграждаме“.