„Политическата есен в България ще бъде като политическата пролет“, коментира при посещението си в Стара Загора председателят на Народното събрание Наталия Киселова.
„Стремежът на опозицията да се консолидира и да уязви управлението е практика, обичайна за парламента. Тя показва по-скоро, че се връщаме към нормалността в родния политически живот и дава шанс на опозицията да използва механизмите, които законодателството й предоставя за участие в същия този политически живот“, допълни тя по повод анонсирания от лидера на ДБ ген. Атанас Атанасов през септември пореден вот на недоверие към Кабинетът Желязков.
„Животът на правителството може да бъде прекратен във всеки един момент. Това зависи, както от някакво извънредно събитие, така и от нещо случайно. Желанието и амбицията на управляващата коалиция са настоящият парламент да има колкото е възможно по-дълъг живот. Същото в пълна степен важи и за правителството. Амбициите ни са за пълен управленски мандат. Късите парламенти и служебните правителства поставят на пауза важни за обществото и бизнеса процеси. Без редовно правителство, България нямаше да може да се присъедини към Еврозоната. Нямаше да има и разблокиране на средствата по Плана за Възстановяване и Устойчивост. Следващата ни цел е членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това са политики, започнати от предишни парламенти и правителства. Продължаваме ги, за да ги изпълним до край. Те са по силите единствено на редовно правителство и на функциониращ парламент“.
Наталия Киселова е на мнение, че разместване на политическите пластове в страната е възможно по всяко време. „Ако се притеснявахме от подобно явление нямаше да сме тук, пред хората. Протести в държавата има всеки ден и на различна тема. Всеки говори за пожарите. Когато повдигахме въпроса за възнагражденията на полицаите и фактът, че тогава пожарникарите не бяха уважени, нямаше проблем. Сега, има проблем. В България всичко спира до момента, в който няма редовно правителство“.
Председателят на Народното събрание взе отношение по въпроса за въвеждането на еврото като единствена разплащателна парична единица у нас от 1 януари 2026-та.
„Презапасяване с евро сред населението в момента не бива да се наблюдава. Част от психозата е, че въвеждането на еврото ще доведе до спекулативно покачване на цените и до „стопяване“ на доходите ни. Това ще се докаже в момента, в който се върнем към живота преди въвеждането на единната европейска валута. . В дългосрочен план, ползите от въвеждането на еврото в България ще бъдат повече от вредите. Това ще се усети още след първите два- три месеца“.