„В Стара Загора трябва да бъде изградено специално място, където да честваме Деня на Съединението на България, алармира броени часове след паметния 6 септември нашият съгражданин и политолог от агенция „МЯРА“ Първан Симеонов.
„Видно е, че в Стара Загора няма специален кът, посветен на 6 септември. Градът ни е бил част от Източна Румелия. На 6 септември той празнува официалното си присъединяване към България. Нужен ни е специален знак, който да напомня за това“.
„6 септември е хубав празник. Направи ми добро впечатление, че на последното му честване, централната власт у нас беше заедно в Пловдив. Това показва, че у силните хора в държавата ни са останали някакви граници на благоразумие, приличие и разсъдливост. Границите на напрежение между тях обаче остават високи. Премиерът Росен Желязков едва издържа президента Румен Радев“, обобщи Първан Симеонов.
По думите му България я очаква политическа есен, подобна на тази от предните години.
„Политическата есен ще е все по-„гореща“. Това обаче не е нещо изненадващо. Наблюдаваме го от поне от 5-6 години насам. Радев, лека-полека се готви за партийно кацане. Той прави това много внимателно, защото остава цяла година до края на президентския му мандат. Съвременната политика се „храни“ от грешки. Политическата игра в наши дни не допуска много гафове. Който ги направи, бива жестоко наказван от противниците си. Ето защо, в поведението си Радев ескалира предпазливо. Той вече си позволява игра с публиката. Демонстрира го отчетливо на честванията за Деня на Съединението в Пловдив. Речите му са много нехаризматични. Изказването му в Гулянци обаче, по повод 50 години от обявяването на селището за град, бе отиграно от него много умело и му помогна да сит излезе от ситуацията невредим.Бъзикна тънко опонентите си, без с това да предизвика нов гаф или сериозен обществен отзвук, какъвто му донесе избухването с „,Мутри, вън“!, преди пет години. В Пловдив, Радев демонстрира игра с публиката. Той вече се държи като политическо острие, а не точно като президент. Държавният глава се на
дява на предсрочни парламентарни избори. Те ще се случат трудно. Дори и без тях обаче, Радев вижда в предстоящите президентски избори вот на доверие или на недоверие към настоящото правителство. Оттам пък някой кандидат за президент, ползвайки или легитимността на Радев, или тази на опозиционните сили може да се яви на балотаж срещу кандидатурата за президент на управляващите и да събере наказателен вот срещу властта. Подобен сценарий ще даде на Радев шанс за сериозен отскок с евентуален свой политически проект. Президентът най-вероя
тно си е взел поуките от неуспешния свой опит да подкрепи БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД и ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА с думите към всички ни: „Ако реша да направя партия, ще разберете.“ Предполагам, че Радев вече е отчел неуспешните опити на редица свои предшественици да оглавят или създадат политически партии и едва ли ще ги повтори. Радев дава вид на прилежен човек и сигурно вече е прочел дебелия учебник от грешки, написан от държавните глави преди него в опита им да се снабдят със собствени партии и с тях да изметат политическия ни елит. Такъв в България вече не остана. Шансът на Радев е в идващите президентски избори. За победа в тях не е нужно нищо друго, освен силен мажоритарен кандидат, който да не зависи от някакви местни лица“.
Първан Симеонов е категоричен, че за по-голямата част от обществото ни, Украйна е по-скоро част от проблема, а не жертва във войната срещу Русия.
„Това, всеки честен изследовател и наблюдател на войната би трябвало да го признае. Украинската позиция, колкото и да предизвиква състрадание, у нас беше разпозната и като лицемерна. Трябва обаче да сме откровени и да признаем също, че и Русия не стои много високо в очите на мнозинството от българите. Русия стои малко по-горе от Украйна и САШ, но в общи линии е в един куп с тях за сънародниците ни. Българите разпознават тези сили като разединяващи и конфликтни. У нашенеца водещо е чувството за принадлежност към Европа. По традиция Германия
е на плюс в очите на повечето българи. За мнозинството от тях Германия е силната майка на Европа. Нашенецът обаче по традиция е предпазлив. Помни двете национални катастрофи, които ни е донесло партньорството с Германия назад в годините и много не държи сега да е партньор с Урсула.“
Политологът от „МЯРА“ отчита напредъка на Путин във войната срещу Украйна.
„Прави го лека-полека и няма сила на света, която да го спре. Може да го спре единствено евентуалното изтощение на Русия, а такива сигнали има. Путин напредва на фронта, някак бавно и полека, без от това да причинява травми в собственото си население. Путин напредва само с професионалните си военни сили. Руският президент превърна войната във фон, в който той просто си напредва. Извън неговата воля и извън потенциалното изтощение на Русия не виждам фактор, който може да спре войната. Нови санкции не биха стреснали Путин. Войната между Русия и Украйна не е като войните, които познаваме. Тя е някаква мрежова война. Точкова война е. Ту припламне, ту угасне. Прилича на перманентно припламване по някаква линия на съприкосновението. Намираме се в началото на края на тази война. За Западния свят настъпи осъзнаването, че тя е загубена. Това е ключов момент в конфликта. Въпросът за края на войната е въпрос на време. Едва ли обаче някой може да каже кога ще настъпи това време. Украйна няма да изчезне след войната. Напротив, тя се създаде в нея. Украйна винаги е била нещо с не особено ясна идентичн
ост. Западна Украйна е едно, а Източна Украйна нещо е съвсем друго. Украйна е част от сърцевината на руския мит. Киев е баща на Москва в исторически план. В настоящата война между Русия и Украйна украинската нация се създаде. Обитателите на Западна Украйна се осъзнаха като украинска нация. В България, и украинският, и руският народ ги усещаме като близки. За повечето нашенци Путин започна войната. Те обаче по никакъв начин не могат да симпатизират на Зеленски. За тях той е продукт на PR. По тази причина българите не могат да симпатизират на нито една от двете воюващи страни сляпо. Повечето българи са по-склонни да приемат руската версия в конфликта, защото тя се опълчва на Запада. На „гнилия“ либерален Запад. И тук е нашенският парадокс. Нацията ни е способна едновременно да съчувства на Русия, като реакция срещу Запада и като спасение на добрия стар консерватизъм. Същевременно обаче сме едно от най- проевропейските общества в самата Европа. Против еврото сме и това е много българско.“
Продължавайки темата за въвеждането на единната европейска валута у нас, събеседникът ни допълни:
„2/3 от българите виждат ръст в цените у нас през последните седмици. Това със сигурност е обвързано с предстоящата промяна на паричния курс в България. Времето ще заличи белезите от страха и от промяната, че с въвеждането на еврото е нарушен част от суверенитета ни . Ще остане обаче лошият спомен, че е взето решение против масовото мнение. Управляващите се заблуждават, че въвеждането на еврото в България е само прагматичен въпрос. С приказки за недопускане на скок в цените въпросът няма да се реши. Добрата новина у нас не е новина. И само с 2 ст
отинки да скочат цените, българинът ще приеме това като скок с цели 20 лева и при първата възможност ще гласуват наказателно срещу това.“
Първан Симеонов е на мнение, че проруските партии в България укрепват управляващото мнозинство.
„Всички вотове на недоверие и протести, поне засега укрепиха властта. Направиха я абсолютно легитимна и пред другата- прозападната опозиция. На нея управляващите казват: „Костадин, Радостин и Ивелин ли искате да дойдат?. Мнозинството също дава интересни сигнали. С казуса с пребития старши комисар в Русе, властта разказа черно-бяла история, а тя въобще не е такава. Управляващите малко прекаляват на тема пропаганда и на тема сила. Управляващите не успяха да убедят хората, че кметът на Варна е гад, пък бил той добър или лош. С него, те постигнах
а обратен ефект. Темата може и да е затихнала за някои, за други обаче, тя води до натрупвания. Властта на Борисов и Пеевски действа така, сякаш сме 2017-18-а година. Сякаш, те са единствените и важните на родния политически терен. Борисов и Пеевски се възползваха много успешно от политическите грешки и от поредицата от провали, сътворени от опонентите им. В моите очи Борисов и Пеевски са едно цяло. Те имат полза един от друг. Пеевски расте и става все по-влиятелен. На страната на Борисов пък е богатият му политически опит. Това ги допълва до степен, че в очите на мнозина те са единствените достойни да управляват България. Либералите бяха на власт и не бяха убедителни. Проруските сили у нас пък са съставени от екзотични същества, на които малцина биха заложили да управляват. В един момент в България трайно свикнахме, че Пеевски и Борисов са тези, които трайно произвеждат власт. Или в най-добрия случай, те произвеждат опозиция. Демокрацията представлява избор във властта, а у нас такъв избор почти няма. По естествен начин се върнахме в годините преди демокрацията, без никой да ни го е наложил. Сами си изградихме такъв политически модел. Уж променихме системата от тоталитарна към демократична, а в България всичко се случва бавно и е почти същото, както преди“.