„Изключително вредно е, че случаят „Петрохан–Околчица“ се политизира от всички страни“, категоричен е колегата от „Радио Стара Загора“ Десислав Тенев. Едната агитка гони мафията и крещи: „Лъжат ни. Прикриват някого.“ Другата пък зове: „Това са педофили. Хора на ПП“ и т.н. Обвързват се политици, което не е правилно. Става въпрос за огромна трагедия, в която 6 души са мъртви. Още по-големият проблем е, че в България всеки е специалист по всичко. Вече и по криминология. Всички наши сънародници имат собствена визия за това, което се е случило на Петрохан и Околчица, правейки се на експерти по камери, следи от гилзи и гуми и пр. Не е работа на всеки диванен специалист да разбира от тези неща. Категоричен съм, че не е нормално непълнолетни младежи да живеят с подобна общност, като обитаващата хижата в Петрохан, без да ходят на училище; пътували са и в чужбина. Всичко това е свързано с много пари. Как така родителите на въпросните деца са давали на Калушев стотици хиляди левове? Ако пък е вярно, че децата им са проблемни, то в страната има достатъчно центрове за подкрепа и легални канали за тяхното лечение. Детето го няма, а баща му продължава да твърди, че е спокоен и че след смъртта на сина му всичко е наред. Според мен тук говорим за тежко промити мозъци. Не е нормално в затворена общност само от мъже да присъстват непълнолетни момчета. Децата трябва да ходят на училище и да общуват със свои връстници, а не да ходят с непознати в далечно Мексико“, категоричен е журналистът.
„Петрохан ни представя тежко въоръжена група от хора. Един от членовете ѝ е имал 16 законни оръжия. Говорим за държава в държавата. Говорим за НПО, което загражда някакъв периметър в планината и уж го охранява. Не става ясно обаче от какво и кой покровителства това. Данни сочат, че в случая е замесен бившият вицепремиер и министър на околната среда Борислав Сандов. Петроханската група е имала покровителство. Посещавал я е и столичният кмет Васил Терзиев, който ѝ е дарявал суми. Това не означава, че вината е в някого извън разследването. В България трябва да свикнем, че вината винаги е лична, а не колективна. В Петрохан е събрана група от хора, които са странни за общественото възприятие. Дали членовете ѝ са се занимавали с нещо незаконно или са станали свидетели на нещо незаконно, няма как да съм сигурен. Опитът ми подсказва, че случаят „Петрохан–Околчица“ не говори за убийство, свързано с подземния свят. През годините в България сме ставали свидетели на какво ли не, но никога не е имало шест трупа на невинни хора. Виждали сме масови разстрели по улиците и на какво ли още не. Но никога в един случай не са били убивани толкова много хора, включително и дете. Все пак не изключвам варианта убитите или да са се занимавали с нещо незаконно, или да са станали свидетели на нещо незаконно. Специализираните органи трябва да докажат какво точно се е случило. Проблемът е, че хората не им вярват.“
Десо е категоричен, че трудно ще научим цялата истина по „Петрохан–Околчица“.
„А дори и тя да излезе, хората няма да повярват. В обществото ни всеки си има своята истина по този феномен. Когато нещо влезе толкова дълбоко във фокуса на общественото внимание и последват толкова много въпроси, публиката няма да повярва на официалната версия, която ще ѝ се представи. Надявам се обаче доказателствата да бъдат такива, че да доведат до обединителна теза след себе си. Има време държавата да си влезе в ролята. Вече имаме и нова централна власт и се надявам, че ако до момента нещо е било прикривано, то ще излезе наяве. Не съм любител на конспирациите на всяка цена. Възможно е това, което се представя в публичното пространство, до голяма степен да е факт. А дали има нещо скрито, няма как да знаем. Пълно разплитане на случая трудно може да има, защото ако става въпрос за убийство на Петрохан и самоубийство на Околчица, свидетели в друга насока няма. Намери ли се някаква следа с външна намеса, целият случай ще се заплете още повече.“
Журналистът от „Радио Стара Загора“ коментира служебното правителство на Андрей Гюров.
„Министерският съвет изглежда прилично. В него липсват ярки комунистически фигури. Андрей Гюров е свършил сравнително добра работа. В Министерския съвет не виждам дългата ръка на Радев, чрез Йотова. Кабинетът „Гюров“ е коренно различен от евразийската насока, към която иска да ни води Румен Радев.
Няколко са сигналите, че правителството на Гюров е настроено реваншистки към доскорошната власт у нас. Там присъства Хасан Адемов, който е от хората на Доган. Корман Исмаилов пък първо напусна Доган, после имаше проблеми и с Пеевски. Във временното правителство са намерили място бивши лица на ГЕРБ като Сергей Игнатов и Трайчо Трайков. В него няма ярки политически лица от последните години, а Надежда Нейнски е един от най-големите удари в селекцията. Тя е ясен гарант, че по време на служебното правителство външнополитическата ориентация на България няма да се смени. В министерствата трябва да влизат професионалисти, а не хора, носещи политическо доверие. По мое мнение от външна политика в България най-много разбира именно Надежда Нейнски. Дълбоко съм впечатлен, че Атанас Запрянов запази поста си като министър на отбраната. Това гарантира, че служебното правителство няма да прекрати процеса на скъсване на държавата ни с руското въоръжение. Професионалист е и Трайчо Трайков, който е новият енергиен министър. Вицепремиерът, който трябваше да отговаря за честните избори, Стоил Цицелков, трябваше много бързо да подаде оставка, защото му бе намерен компромат. Всички сочат вътрешния министър като ключов в служебното правителство. Той трябва да е безпартиен и е абсолютно срамно хора от ПП да предлагат като такъв Бойко Рашков. Срамно е ярка комунистическа фигура, която говори за „бивши хора“, да е част от някаква формация, смятаща себе си уж за дясна или поне проевропейска. Срамно щеше да е и ако Иван Демерджиев беше станал правосъден или вътрешен министър, при положение че е сред най-близките хора на Радев. Част от служебните министри са непознати за мен. Сред тях няма скандални имена. Харесва ми, че Радев не е намесен в правителството. В този смисъл промените в конституцията бяха за добро. Представете си при друга ситуация какъв кабинет би назначила Йотова, при положение че Радев се бори за властта. Промените в конституцията бяха много добър ход, но кръгът от потенциалните премиери трябваше да е много по-широк от сегашните десет възможности.“
Според Десислав Тенев компроматът и последвалата оставка на гласения за вицепремиер и министър на честните избори Стоил Цицелков доказват, че Илияна Йотова е била права да предупреди Андрей Гюров, че като управленец ще получи не обичайния толеранс от 30 дни, а по-малко от 30 минути.
„Йотова обаче постави много нереални задачи пред Андрей Гюров. Тя целеше малко да го поуплаши и да покаже, че тя е силната. Президентът съвсем не е силната страна в случая. Нейният избор беше дотук. Назначи правителството, но няма контрол над него. Част от поставените от Йотова задачи не може да ги свърши служебно правителство. Няма парламентарно мнозинство за това. На парламента му предстоят още няколко седмици заседания, после излиза във ваканция. Ще пусне удължителен бюджет, който не решава огромните проблеми в обществения сектор. Държавата работи със стар бюджет при нови условия и повишени цени. Най-голямата глупост, сътворена от протестиращите в края на миналата година, беше да оставят България без редовен бюджет. След парламентарните избори пък най-вероятно държавата ще се управлява от човек, който няма голяма връзка с хората, които излязоха на споменатите протести.“
Колегата е на мнение, че деветте години президентстване на Радев правят Илияна Йотова да изглежда като положителна негова алтернатива.
„Дамата налага леко по-различен стил от познатия ни от Радев. До голяма степен това е PR, целящ да подготви Йотова като постоянен президент. Йотова се стреми да е диалогична. При нея липсва отблъскващият назидателен, конфронтационен тон, характерен за Радев, който беше абсолютен разединител на нацията. Радев за пореден път наруши конституцията, подавайки оставка като президент, за да се яви на парламентарни избори. Това определям като абсолютно предателство спрямо доверието, което на два пъти му е дадено от българските граждани да ги представлява като държавен глава. Той бе призван от тях да е президент, а не лидер на партия, какъвто му предстои да стане. Приличен беше начинът, по който Йотова проведе консултациите с парламентарно представените партии. Радостин Василев не се държа по най-достойния начин с Йотова. Това, което обаче лидерът на МЕЧ каза по неин адрес, е абсолютната истина. Василев пресоли манджата. Трябваше да прояви по-голямо уважение към дамата и към институцията, която тя представлява, провеждайки с нея диалог.
Йотова се готви за президентските избори. Никой кандидат не може да разчита на успех в тях, щом кандидатурата му е чисто партийна. За победа е нужна широка подкрепа. Ако не уврат главите на лидерите на т.нар. демократични сили, че гласовете на ГЕРБ са им нужни, за да отидат поне на балотаж, ще дадат на Йотова голям шанс за редовен мандат. Единственият шанс тя да не получи такъв е срещу нея да се изправи силен десен кандидат, който да бъде тотално отрицание на всичко онова, което представляват Йотова и Радев. Има такива хора вдясно, които могат едновременно да са отдалечени от зависимости, и от градската десница, и от ГЕРБ. Ако десните заложат на политическа фигура за президентските избори, то тя не трябва да е била активна в последните десет години. За този период изцапването сред политиците ни е повсеместно. Няма фигура, която да събере широко доверие. Непознат за политическите среди десен кандидат – президент пък следва да бъде наложен в обществото много бързо, защото времето до вота намалява.“
А какво да очакваме от Радев на парламентарните избори?
„Планът му беше да изкара пълния си президентски мандат. Тоталната му конфронтация с предната редовна власт и миналогодишните протести промениха неговите планове и Радев бе принуден да хване момента. Явяването му на парламентарните избори спира изцяло възможността за растеж в електорално отношение на ПП–ДБ. Те щяха да са истинският конкурент на ГЕРБ при избори в стария вариант. Сега беше най-подходящият момент Радев да поиска подкрепа от суверена на парламентарни избори. По-подходящ момент няма да има. От гледна точка на Радев решението му е правилно. От държавническа гледна точка обаче то е категорично нарушение на конституцията и на разделението на властите. Абсурд е президент да се явява на парламентарни избори. Още през декември м.г. аз и други колеги алармирахме, че поколението Z е на път да докара на власт в България политиците Z. Имам предвид тези политици, които са под знака на руската армия. Младите хора, които в края на 2025-а излязоха да свалят правителството на Борисов и Пеевски, издигаха плакати срещу Радев. Подведени от липсата на житейски опит и от ясната представа какво искат с протестите си, младежите обаче пропуснаха, че махайки Борисов и Пеевски, слагат Радев. На път е да се случи точно това и да стане още по-лошо отпреди. Да, на Борисов и Пеевски с основание могат да бъдат отправени тежки обвинения. Във външнополитически план обаче те не допуснаха завой на България в грешната насока. При тяхното управление и когато на власт беше ПП–ДБ, България влезе в Шенген и в Еврозоната. Има редица проекти за превъоръжаване на армията ни с натовско оръжие, които вървят в нелоши темпове. Не можем да кажем, че България сега е такъв троянски кон, какъвто беше в началото на европейския си път. Обвиняват Борисов за „Турски поток“. Този проект обаче получи американска санкция. Големият проблем на Бойко е, че винаги търси господар във външнополитически план, на който да се осланя. Слабият човек търси господар. Добрият силен политик трябва да е винаги на страната на обективността, а Борисов не е такъв. Точно неговите действия ще ни докарат Румен Радев. Много е вероятно Радев да е първи в следващите парламентарни избори. Не изключвам обаче вероятността ГЕРБ също да реализират добър резултат. Защото в момента, в който предварителните социологически проучвания дадат сериозен резултат за Радев, ще се активират и тези, които искат да го спрат. Тогава е много вероятно опонентите на Радев да припознаят ГЕРБ като най-сериозният му конкурент и Делян Добрев ще се окаже прав, че слуховете за смъртта на ГЕРБ са силно преувеличени. Ако обаче Бойко си избира хората, пред които дава интервю, и използва предизборната кампания само за да говори колко е велик, ще се провали. Борисов би имал по-голям успех единствено, ако застъпва и отстоява тези. Убеден съм, че PR-ите му ще го посъветват точно това. Също така обаче съм убеден, че той няма да ги послуша. Ще действа по познатия нелицеприятен начин да говори многократно в първо лице, единствено число. Това, дори когато е истина, отблъсква хората.
Шансът на Борисов е да активира структурите на ГЕРБ да работят по места с много сериозно обръщане с лице към хората. Не в стил „партийният секретар каза“. Само така ГЕРБ може да върне познатото доверие към себе си. Тази партия е многократен победител на избори. Няма как това да се дължи само на купен вот. С пазарен, купен вот и гласовете на администрацията повече от 15 депутати не можеш да си докараш.“
Десислав Тенев отбеляза, че предстоящите парламентарни избори са много по-важни за Радев, отколкото за Борисов.
„За Радев те са първи по рода си. Ако не дай Боже Радев получи 1 000 000 гласа, ще получи от обществото ясен знак за съставянето на правителство. Ако пък Радев има тази подкрепа и въпреки това прати държавата към нови избори, ще загуби доверие. Ако Радев се ползва от подкрепата на 700–800 000 гласа, възможността за нови избори е много по-висока. Радев ще структурира новия си политически проект след изборите. Той ще заложи на хора с ярък комунистически и ДС профил. Това категорично ще са хора, обвързани с червените куфарчета от едно време. Хора като Николай Копринков. Очаква се в Централна България да са най-силните резултати за Радев. Припомням, че още през 2023-а от записите, оповестени от Радостин Василев, стана ясно, че Радев „ухажва“ кметове на ГЕРБ и иска да ги привлече към себе си. Не е изключено част от тях да поискат да се присъединят към отбора на новия силен на деня. Радев се оплете в отговора си за „Боташ“, наричайки го успешен. Проектът е абсурден. Що се отнася до приказките му, че няма ляво, нито дясно, всеки ляв политик говори именно така. Въпреки тежката носталгия по соца на много хора, изначално и преобладаващо българинът е с десни разбирания, защото дясното означава собственост. То е свобода на действието. Българинът, като един от първенците по лична собственост в Европа, няма да приеме никак добре идеята за повече солидарност и за по-високи данъци, свързани винаги с лявото. Българинът е десен човек. Криворазбраната голяма солидарност да дава на другите му е чужда. Затова всичките ни новоизлюпени политици говорят, че у нас няма ляво и дясно. Имаме само една по-голяма партия, определяща се като лява, и тя е на път да приключи. Пътят на човека изначално е десен. Левичарството се е провалило навсякъде в Европа и ще продължи да се проваля в новата си зелено-розова форма. Притеснява ме, че много хора са готови да гласуват за Радев. Той само говори, без нищо да прави, а е президентът, управлявал България най-много чрез служебни правителства. По времето на всички кабинети, дирижирани от Радев, не се случи нищо добро за България. Като нов играч той ще повиши избирателната активност. Очаквам тя да мине 3 000 000 гласа, но за някакви шокиращи високи стойности е много трудно да се говори. Радев е способен да привлече голям процент от негласуващите. Това обаче не стига за първото място. „Възраждане“ е партията, от чиито гласове Радев ще вземе най-много. Формацията в един момент ще разочарова голяма част от гласоподавателите си. Това е партия, която само лае, но не може да управлява и не може да се коалира. Костадинов е най-големият противник на влизането на Радев в голямата политика. За разлика от Костадинов, президентът е много по-привлекателен за родните русофили, защото може да създаде партньорства.“
Дали Радев е новият Бай Тошо?
„В стила на Бойко Борисов и Румен Радев в някаква степен ще заложи на селския хитрец, характерен за Живков. Това е човекът, който с много думи общо взето нищо не казва. Такъв беше и Симеон Сакскобургготски. Чисто физически Радев прилича страшно много на Живков. Целият му политически натюрел е свързан с Тодор-Живковщината: „Държавата – това съм аз. Аз разпределям порциите. Моята държава. Нашата държава.“ Така щеше да се казва партията на Радев. Отнеха му обаче патента и от другия лагер успяха да му попречат. Радев ще заложи на тежък соцносталгизъм и на подкопаване на доверието към евроатлантическия път на България. Радев ще заложи на повече орбанизъм.
Чуват се вопли да излезем от Еврозоната. Българската икономика обаче не може да издържи сама. Ако искаме да станем Грузия, Молдова или такъв тип страна, тогава нека излезем от Еврозоната. Много против това съм. Дори гласовете в тази насока не са искрени. Те също черпят от позитивите от членството на България в ЕС. Не приемам срещу членството ни в ЕС да говорят хора, които си оправиха живота покрай членството ни в ЕС. Радев никога няма да заговори директно за излизането ни от ЕС. Не това, а меката русофилщина ще го доведе на власт.“
Десо е категоричен:
„Възможно е в предстоящата кампания да видим много сериозни удари под кръста. Тепърва могат да излязат много неща за приближения на Радев кръг. Пеевски е много мълчалив напоследък и не се знае в каква насока ще тръгне. Той или ще иска да стопли отношенията с Радев, или тотално ще се радикализира спрямо него. Случи ли се второто, на Радев няма да му е никак лесно.
Според мен в новия парламент ще влязат около 6 партии. Сред тях сигурни са партията на Радев, ГЕРБ–СДС, ДПС „Ново начало“ и „Възраждане“. Идеята на проекта на Радев, активиран от КГБ, е окрупняване на просъветския вот в България. Това обаче няма да стане с едни избори. В Народното събрание може да намери място и БСП. За МЕЧ нещата на този етап изглеждат трудни. Не изключвам обаче Василев да е измислил нещо в последния момент. Не изключвам и преливане на гласове, ако дадена партия е близо до бариерата от 4 процента. Бъдещите коалиции зависят от резултатите в изборите. Ако Радев има сериозна преднина, а в парламента са БСП и „Възраждане“, за мен е пределно ясно, че те ще се опитат да направят мнозинство. Коалиция между Радев, ПП и ДПС зависи от края на войната в Украйна. Ако краят на войната е справедлив, ПП много бързо ще забравят своите различия с Радев и ще си припомнят, че той е политическият им баща. Много е вероятно да видим края на коалицията ПП–ДБ. Това вече са много различни формации. Ако пък ПП тръгне да се коалира с Радев, това ще е краят за хората на Асен Василев. Те ще са се коалирали с всеки голям играч у нас, а вероятният им съюз с Радев би довел до тоталния им край. Това е най-добрият сценарий за Бойко Борисов. Тогава той ще остане единствената опозиция отдясно и ще може да ги сочи с пръст. Бойко ще търси съюз с ДБ, защото много от партиите там са членове на неговото европейско семейство – ЕНП. Фигурата на Пеевски обаче твърде много засенчи Борисов. Вкара го в тежки зависимости и провали сглобката. Протестиращата общност единствена е карала Бойко да си подава оставката като управляващ. Тази общност обаче трябва да си даде ясна сметка, че Радев не е Борисов. Радев никога не би подал оставка под обществен натиск. В негово лице ще видим истински диктатор. Радев е изключително опасен човек. Егото му е много по-високо от това на Борисов. Той е получил задача от чужди разузнавания и служби и няма да се спре пред нищо, за да я изпълни.“