Загубата с 3:0 у дома от Вихрен в мач от първенството на Втора лига е обида за Берое. Това обаче далеч не е най-жалкото. Далеч по-жалкото е бездушието на футболистите. Те излязоха на терена да отхвърлят едно неприятно задължение, да играят в неделя следобед. Те сигурно са имали по-други планове за нещо по-приятно в хубавото есенно време. И така да е обаче, нямаха право да демонстрират имитация на футбол. Сигурно и на тях им е писнало. Пари няма, шефовете се крият, треньорът не знае дали ще е на работа следващата седмица. Всичко това отчасти оправдава поведението на играчите. Повечето от тях само чакат края на полусезона, за да потърсят професионална реализация другаде. Но вчера не дадоха нищо, за да докажат, че са професионалисти и че заслужават повече. Нанесоха голяма обида на Берое и на публиката, дошла да ги подкрепи, въпреки очакванията за загуба още преди първия съдийски сигнал. Срам в Горна Оряховица и загуба с 2:0 пред над 100 верни привърженици, пренебрегнали работния петък в името на Берое. Резил срещу Пирин у дома. Орлетата от Благоевград имат само две точки в актива си до момента, едната им подариха беройци. И десертът дойде в сблъсъка срещу Вихрен. 90 празни минути за заралии и поредна горчива чаша за запалянковците им. А те, макар и малобройни, пак бяха на трибуните, вярвайки, че може да се случи нещо и домакините да излязат с някакъв актив от срещата. Стигнахме дъното щом Вихрен е фаворит срещу Берое в Стара Загора още преди да е започнал двубоят. А този Вихрен не е нищо особено. Събрал е ветерани с изтичащ срок на годност. Този Вихрен сложи тройка на Берое под „Аязмото“ и то без напрежение.
Берое е почти на дъното и е време за отговори преди клубът да е потънал окончателно при аматьорите. Къде останаха обещанията за финансова стабилност и за незабавно завръщане в елита, които шефовете на два пъти дадоха преди старта на сезона. Наставникът Ахмед Хикмет има най-малка вина за състоянието на Берое. Той получи лошо наследство и трябва да обере срама от него. Защо обаче се е съгласил да вади чужди кестени от огъня? След загубата от Вихрен, старши треньорът на старозагорци заяви, че отговорността за резила е негова. А отговорността се поема само с оставка. Тя трябва да е последвана от тези на Ернан Банато, Пако Сарагоса и Атанас Дафинов. Кой ще дойде след тях ли? Все някой. Берое го е имало и преди тези хора. Стара Загора обаче незабавно трябва да си отговори на въпроса иска ли да има професионален футбол или не? Призоваваме ръководните фактори в града да спрат потъването на Берое, както обещаха. По коледа стават чудеса. Дано едно коледно чудо да е приготвено и за Берое. Ако ли не, последният да загася лампите и- рестарт. Но рестарт без познатите герои, които сънуват шефски кресла, а миналата пролет, вместо да помогнат да запазим Берое в Първа лига в двете знакови годишнини за старозагорския футбол, се бяха загрижили само да се организира един празник. Хубав празник, оказал се обаче пир по време на чума. Футболна Стара Загора заслужава повече, вместо сегашното живуркане във втория ешелон или очертаващият се път към третия. Стигне ли се до този сценарий, обратният път сред майсторите е труден за извървяване.