„Пазарът за вино в България е много противоречив. Налага го драстичният спад на консумацията на червено вино за сметка на бялото вино и розето“, обобщи дългогодишният производител на вино Стоян Стоянов.
„Водещо по отношение търсенето и продажбите у нас е бялото вино. То е по-леко. Консумира се целогодишно и това го прави предпочитано сред ценителите. Климатичните промени в държавата през последните години, промениха и отношението на сънародниците ни към виното. Червените вина се пият при студено време. Не е приятно да се консумират охладени. За истинския любител на напитката на Дионис обаче не е проблем с храната да изпие чаша Пино Ноар или Гъмза. Полезното въздействие на червеното вино в умерени количества не бива да бъде отричано“, категоричен е Стоян Стоянов.
По думите му родното винопроизводство стои много назад в световната карта.
„Държавата е абдикирала тотално от винения бранш. Само наличието на програми за засаждане на винени сортове и за изграждане на винарни далеч не е достатъчно винопроизводството ни да се изправи отново на крака. Само с наливането на пари трайно винопроизводство не се прави, щом след него държавата е оставила винопроизводителите на произвола на съдбата. Да се спасяват сами и както могат. Пазарът на грозде в България се срина. Много винопроизводители оставиха реколтата по лозята, без да я оберат, защото цената на гроздето не покрива цената на гроздобера. Вината пак е на държавата. България се напълни с грозде от Румъния и Молдова, та даже и от Северна Македония. Уж сме лозаро-винарска страна, а къде е нашето грозде. Със съседна Румъния вървим заедно в европейското си развитие. Северните ни съседи дори бяха чувствително след нас по отношение на икономическия ни възход преди близо три десетилетия, но ето че сега те са доста по-напред от нас и трудно ще ги догоним. Така е и по отношение на винопроизводството. Стигнахме дотам, Румъния да внася грозде у нас. Румънските производители на грозде просперират, българските- фалират.
За промяна в тази насока е нужно да се промени цялостното отношение към винения бранш с марка БГ. Засега обаче светлина в тунела не се вижда.
Имаме си своите уникални винени сортове. Дори успяхме да си върнем част от тези, които изглеждаха безвъзвратно изгубени. Загубихме обаче културата си на консумация на храна и вино. Не си ли ги върнем, ще забравим за винопроизводството в мащабите, познати преди демократичните промени.
Вино в България винаги ще се пие. Заблуда е обаче, че ако вземеш награда от престижен винен конкурс, непременно ще намериш пазар за виното, което си произвел. Челните места във винените конкурси не продават вино. Те са възможност за винопроизводителите да си сверят часовника с останалите. Продава ги обаче мениджърът“.