Изминалата предизборна кампания за 52 Народно събрание през погледа на колегата от Радио „Стара Загора“ Десислав Тенев.
„Основният извод от изминалите парламентарни избори е, че има сериозна опасност България да тръгне в друга посока за първи път от 30 години насам. Най-накрая почти целият русофилски и соцносталгичен вот се събра в една формация – „Прогресивна България“.
Причините за гръмката победа на Румен Радев са няколко. Той от близо 10 години успя да се позиционира като идеалната за българските условия алтернатива на Бойко Борисов. Мъж на сходна възраст, но в по-добра форма, бивш военен с натовски пагони, но израснал в Народна Република България. Запазил носталгията по зрелия социализъм, но адаптиращ се към новите реалности. Приемащ всички облаги от западния начин на живот, но нежелаещ да спазва досадните задължения към наднационалните институции. Да, почти всичко това важи и за Бойко Борисов. Разликата обаче се крие в това, че Борисов никога генерално не направи завой на изток. Всичките му форми на колаборация с новата руска империя бяха договаряни и одобрявани както в рамките на европейския лидерски формат, така и на диванчето в американското посолство. Предстои да видим дали Радев ще запази тази традиция или ще заведе страната ни там, където иска голяма част от електоратуъ му – в задния двор на Европа.
Зависимостта на Борисов от Делян Пеевски за първи път във вече 25-годишния му обществено-политически опит го постави в поза партер. Администрацията, близките до всяка власт фирми, избирателите, които винаги искат да гласуват за победителя, надушиха слабостта на лидера на ГЕРБ. На сцената се появи нов господар и всички дружно се хвърлиха на плонж пред него на 19 април. Олигархията, срещу която уж се обяви Радев, застана твърдо зад него. Подкрепата на лица като Васил Божков, Георги Гергов,братя Бобокови и други знайни и незнайни едри риби в бизнеса не просто финансираха мощната кампания на бившия летец, но дадоха решителен сигнал за всички по веригата да дадат своето за новия шериф в града. Разбира се, те след това ще искат възвръщаемост.
Още през декември предупредих, че масовите протести, организирани от „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“ ще доведат на власт Румен Радев. Таймингът на действията им беше тотално погрешен. Убеден съм, че след края на мандата си на „Дондуков“ 2 Радев щеше сравнително скоро да започне да губи от институционалния си рейтинг на президент и негов бъдещ партиен проект нямаше да се развие до сегашните размери. Политиците от ПП-ДБ и т.нар. генерация Z докара на власт политиците Z.
Победата на Радев е крайният момент за катарзис на дясното в България. За първи път от 29 години левичар, гледащ на изток, взима цялата власт в страната ни. Всички досегашни лидери като Бойко Борисов, Атанас Атанасов, Асен Василев, Ивайло Мирчев и Божидар Божанков трябва да подадат оставки. Те управляваха както помежду си, така и с почти всички останали формации в последните парламенти. Борисов даде път на Радев на президентския вот преди 10 години с неизбираемата кандидатура на Цецка Цачева, а ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА беше създадена от бившия летец. Всички помним как т.нар. „демократична общност“ плонжира пред юмрука на Радев през 2020 г. Оттук нататък демократите не могат да претендират да представляват десните избиратели у нас. България има нужда от модерна дясна консервативна и проевропейска партия. „Италиански братя“ на Джорджа Мелони и „Тиса“ на Петер Модьор са чудесният пример, че тези ценности имат почва в Европа. Да, в голямата си част българският народ е консервативен и никога модерните либерални ценности няма да доминират на родна почва. Рано или късно ще се появят лидери, които да насочат обществената консервативна енергия там, където й е мястото – към Европа, а не към Кремъл“.