Божидар Дяков е дългогодишен председател на Дружеството за Физкултура и Спорт (ДФС) Берое. И става шампион с тима като ръководител. Той е изпълнителен директор на зелено-белите при президента Станислав Танев и бе любезен да сподели някои любопитни неща около историята на славния старозагорски тим.
Г-н Дяков, наскоро отбелязахме 110 години организиран футбол в Стара Загора и 40 години от титлата на Берое?
-Връщам се 40 години назад със спомена за шампионската титла.1986г. обаче е специална и с това, че тогава чествахме 70 години организирано спортно движение в Стара Загора. Благодарение на продължителното и задълбочено проучване на различни източници и документи от Иван Матев тогава завеждащ отдел „Агит. и пропаганда“ в ДФС „Берое“, успяхме да докажем, че организираното спортно движение в Стара Загора започва от 1916 година под името „Бероя“. В това число е и футболният клуб. Празнуваме 110 години организиран футбол в Стара Загора и 40 години от титлата на „Берое“. Аз имам и личен повод, защото след броени дни би трябвало да навърша 70 години. Хубаво е, че футболът с марка Берое отпразнува 110 години. Добре би било и останалите клубове с името Берое да получат подобен празник. Все още има време за това.
Как Берое стигна до шампионската титла през 86-а, след като сезон по-рано едва не загуби елитния си статут?
-През годините се нагледах и наслушах на много свободни съчинения около шампионската титла на Берое. Аз съм в структурите на тогавашното ДФС Берое от 1 януари 1985 година като зам.-председател по високо спортно майсторство. През състезателната 1984/85 старши треньор на Берое беше з.м.с. Петко Петков, а негов помощник Панайот Попакис. Периодът беше много труден за нашия тим. Бяхме в битка за оцеляването ни в елита. Предстоеше ни последен мач и много трудно гостуване на Локомотив-София. При победа или равенство оставахме сред майсторите, а при загуба изпадахме в тогавашната ‚Б“ група. В 90-тата минута на мача се стигна до куриоз. При резултат 1:0 за Локомотив, получихме дузпа. Нито един от доказаните ни реализатори обаче не се нае да я изпълни. Зад топката застана централният защитник Стойко Стойков, който тогава беше войник. Вкара дузпата безапелационно, реагира остро и получи червен картон. Берое оцеля в елита. След този наш мач, през същата 1985 година дойде злополучният финал между ЦСКА и Левски за Купата на Съветската армия /сега Купа на България/. Тогава за нищо и никакво спречкване между играчи на двата отбора, ЦК на БКП реши да извади футболисти от организираното спортно движение до живот, а ЦСКА и Левски, бяха преименувани на Средец и Витоша. За мен наказанието беше изключително тежко и неадекватно. Футболисти като Наско Сираков, Боби Михайлов, Емил Велев, Емил Спасов, Христо Стоичков, по-късно бяха заслужено реабилитирани и върнати във футбола. Това съвпадна с предстоящото участие на България на световното първенство в Мексико през 1986. Направени бяха структурни промени в тогавашната Българска Футболна Федерация. Учреди се Българският Футболен Съюз. БФС се отдели като самостоятелна организация от Българския съюз за физкултура и спорт /БСФС/. Това обаче можеше да стене само структурно и организационно, но не и финансово, защото годината беше вече започнала и във финансово отношение ДФС Берое я завърши заедно с футболния клуб. Отделянето на ФК Берое от ДФС Берое наложиха и в Стара Загора структурни, организационни и персонални промени. Беше избран нов Управителен Съвет с председател на обществени начала Димо Тодоров. Първи зам.-председател на футболния клуб стана Иван Караиванов, бивш директор на старозагорското спортно училище, където пък отиде председателят на ДФС Берое Диньо Йолдов, на когото аз бях зам.-председател до 1 юни 1986 година. Станах председател по-късно /през септември 1985/. Зам.-председател на футболния клуб беше Дралчо Койчев, Отговорен секретар – Чанко Чанев, администратор – Жечо Пепелов, домакин – Кузман Кузманов , Николай Динев – зав.отдел фин.-стопански физотерапевт д-р Христо Дойчев, лекар на отбора д-р Пенчо Чакъров, видеооператор Владимир Георгиев . Футболистите бяха в състав: Ивко Ганчев, Валентин Грудев, Илия Илиев Теньо Минчев, Кънчо Кашеров, Петко Тенев, Стойко Стойков, Венелин Сивриев, Христо Белчевя, Пламен Липенски, Стефан Динев, Танко Танев, Йордан Митев, Стоян Бончев, Васил Драголов, Мюмюн Кашмер (Милан Кашмеров), Петко Мароков, Радко Калайджиев, Кольо Ганев.
Отговорните фактори в Стара Загора не се интересуваха много, много от учредяването на БФС и отделянето му от БСФС. Наредиха ми да остана и да ръководя, заедно с Димо Тодоров футболния клуб. Като председател на ДФС Берое, юридически нямах право, но въпреки това решението беше такова. И докато другите отбори се занимаваха с преструктурирания и с деления /на места нелицеприятни/, ние в Стара Загора успяхме много добре да се кооперираме на всички нива. Знаейки, че делението винаги води до слаби резултати си останахме компактни и в следващите няколко години. Въпросният момент беше интересен и с това, че 20 дни преди старта на първенството Петко Петков отказваше да подпише договор като старши треньор на Берое. Той беше неудовлетворен от резултатите на отбора в сезон 1984/85. Беше млад треньор със сериозни амбиции. Определяше представянето в предходната година като собствен провал. В продължение на 20 дни го убеждавах, че е млад и много обещаващ треньор, едновременно с това, че разполага с много добри футболисти. Междувременно група „общественици“ бяха ходили по партийни комитети и настояваха да ми се повлияе и Петко да бъде освободен от треньорския пост. Аз не исках да го освобождавам. Партийният комитет ми гласува доверие. Решението около бъдещето на треньора да бъде само мое. Окончателно сам Петко Петков реши да напусне Берое. Трябваше да започваме подготовка за новия сезон. Селекцията беше почти направена. Взехме /по настояване на Петко Петков/ от Локомотив София централния нападател Мюмюн Кашмер (Милан Кашмеров). В отбора вече бяха и двамата наши юноши Радко Калайджиев и Кольо Ганев. Започнахме подготовка с 22 футболисти, между които и двама вратари. По време на сезона Радко Калайджиев и Кольо Ганев влязоха в казармата след едва четири изиграни мача, в които бяха титуляри. До края на първенството се лишихме от тях. Останахме с група само от 20 футболисти. За капак само двама мача след старта на шампионата тежко се контузи и един от основните ни централни защитници Петко Тенев. Включи се едва през втория полусезон. За радост неговият колега и заместник Стойко Стойков се представи много солидно през първата част на шампионата. В един момент се оказахме с малка група от футболисти, а най-големият ни проблем преди старта беше, че нямаме старши треньор. Над 90 процента от кадрите ни бяха продукт на собствената ни школа. Отвън дойдоха Мюмюн Кашмер, а Илия Илиев и Васил Драголов не са от Стара Загора, но дойдоха в Берое в юношеска възраст.
Не е тайна, че връщането на Евгени Янчовски в Стара Загора не е минало гладко?
-Аз и Димо Тодоров го поканихме за треньор в Берое. Той се беше вече доказал с работата си като наставник. Беше стигнал финал за купата с втородивизионния ФК Чирпан. Беше завоювал бронзовите медали с ФК Сливен. Отиде в Хасково, където правеха много сериозен отбор. Той вече бе доказан треньор. Имаше зад гърба си солидна кариера като футболист. Участник на световно първенство 1966 и медалист от Олимпиадата в Мексико 1968. Има най-много мачове за Берое /341/. Четири пъти е награждаван като спортсмен на първенството. Има и немалко мачове за националния отбор. Аз като ръководител през тези 7-8 години до 1990-а основно съм работил с трима ст. треньори – Петко Петков, Евгени Янчовски и Панайотис Попакис.
Отиваме в Хасково с една „Газка“ да вземем багажа на Евгени Янчовски. Тогавашният председател на Окръжния съвет БСФС-Хасково Христо Проданов дойде с органи от тогавашната милиция да ме извеждат от града, защото по неговите думи съм пладнешки крадец, че съм поканил Янчовски в Берое. Да, Янчовски беше пред подписване на договор с Хасково, но още нямаше такъв. Аз казах на колегата от Хасково: „Попитайте Евгени Янчовски дали би отказал на Берое в този момент. Евгени беше категоричен, че иска да води нашия отбор. Мит е, че той не е искал да се прибира в Берое. Изобщо не се поколеба и направи най-верния ход в цялата си кариера на треньор. Връщайки се в Берое, той нямаше време за селекция. Най-много настояваше да си върнем Стоян Бончев, с когото бе работил в Чирпан. Заедно бяха играли финал с този отбор за Купата на Съветската армия. Всички останали футболисти бяха селектирани от Петко Петков. Той винаги ще бъде част от шампионския отбор, за което Евгени Янчовски никога не е проявявал някаква ревност. Завършихме предсезонната подготовка с пет загуби. А високопоставените фактори в града започнаха да ми задават въпроса: „Пак ли ще се борим за оцеляване. Миналата година трудно останахме в елита, сега май няма да можем“. Аз обаче виждах сериозния потенциал на отбора. И сега твърдя, че над 95% от тогавашните футболисти на Берое можеха да играят във всеки един европейски отбор. Този отбор заедно с тима, станал бронзов медалист през 72-а бе пълен с играчи на европейско ниво. Най-важното е, че над 90% от тях бяха кадри на Берое.
В кой момент от сезон 1985-86 осъзнахте, че титлата е постижима ?
–Започнахме шампионата с победа над пловдивския Ботев (тогава Тракия) с 3:2 у дома, а можехме да победим с по-изразителен резултат. Пловдивчани после се превърнаха в основен наш конкурент за титлата. Изключително силен отбор, ползващ се обаче и от изключителната подкрепа на новия Български Футболен Съюз и неговият председател на обществени начала Иван Щпатов /отявлен ботевист/. Тогава той бе главен секретар на Министерския съвет. Тракия /Ботев/ нямаха кой знае каква нужда от такава помощ, но точно намесата на Шпатов в определени моменти подразни софийските отбори и провинциалните, които не бяха под ведомството на армията, Строителни войски, МВР и т.н.
Върви първенството, а до петия кръг ние нямаме загубен мач. Изведнъж Берое започна да се превръща във фаворит за медал, още повече, че Витоша /Левски/ и Средец /ЦСКА/ тогава се заклатиха. Останахме ние, пловдивският Тракия /Ботев/, Славия и Локомотив (София) да се борим за призово класираме. След един силен мач на Берое срещу Ботев във Враца след 7-и-8-и кръг, където Кашмер се изяви като изключителен голмайстор, придобихме самочувствие и започнахме да мислим., че можем да се преборим за медали. Продължихме с доброто представяне в шампионата. Разбира се имахме и катаклизми. Направихме 0:0 срещу Сливен в Стара Загора, а тогава точки за нулеви равенства на отборите не се присъждаха. Това несправедливо правило, ощетяващо жестоко труда на футболистите и треньорите можеше да ни струва скъпо. Ако го нямаше, щяхме да станем шампиони далеч преди последните кръгове на първенството.
Няколко думи за загубата от Тракия (Ботев) с 8:1 в Пловдив?
-Взе се решение първият пролетен кръг да се изиграе през декември 1985г., за да може първенството да завърши по-рано, а националният отбор да получи по-дълга подготовка за участието си на световния шампионат в Мексико. Този първи пролетен кръг за нас предвиждаше гостуване на Тракия (Ботев) в Пловдив. За съжаление преди мача 4-5 наши основни футболисти съвсем случайно получиха някакво натравяне и не можехме да ги ползваме. Това принуди Евгени Янчовски да постави някои състезатели на непривични за тях постове. За капак не успяхме дори да запълним групата си от играчи за двубоя. Още до 15-тата минута главният съдия на срещата даде три дузпи /!!!/ в полза на домакините. Това допълнително ни смачка. Канарчетата много се зарадваха на успеха си. Скоро прочетох, че всяка година го празнуват. Това не ми звучи сериозно. Шампиони станахме ние. Уважавам всичките футболисти на Тракия (Ботев) от онова време. Изключителни играчи са и дори съм приятел с някои от тях. Берое обаче си извоюва титлата съвсем заслужено.
Есенният полусезон го завършихме на второ място след Тракия (Ботев). През паузата силният отбор на Динамо (Киев), който по-късно /през пролетта на 1986/ спечели КНК, беше на подготовка в Слънчев бряг и искаше да изиграе контроли срещу Левски и ЦСКА. От БФС обаче уведомили киевчани, че столичните ни отбори са на подготовка извън страната и ги насочили към Берое. Изправихме се срещу тях в контролен мач в Несебър, завършил при резултат 3:1 за Берое. А легендарният треньор на Динамо Валерий Лобановски от яд накара звездните си футболисти да се прибират пеш от Несебър за Слънчев бряг. Вечерта имахме другарска среща. На нея Валерий Лобановски призна, че ако не са екипите, нямало да си проличи на терена, кой е отборът на Динамо (Киев) и кой на Берое. Чудеше се кой е този непознат за него отбор от Стара Загора, който играе толкова грамотен футбол. Ние можехме да ги бием с повече, а те бяха със 7-8 национали на бившия СССР. От цялата им звездна селекция срещу нас не игра само Олег Блохин.
Емоциите от този успех отшумяха. Върнахме се към шампионатните битки. Първият мач от втория полусезон ни изправи срещу Етър. Болярите бяха наказани и трябваше да ни приемат, не във Велико Търново, а в Попово. Мачът се изигра при изключително лошо време с дъжд и лапавица. Виолетовите ни подцениха в началото на мача и бързо им поведохме с два гола. Продължи да вали и ни върнаха един гол. Удържахме победата, а Тракия (Ботев) направиха грешна стъпка у дома и минахме пред тях в класирането . Кръговете се редуваха, а ние продължавахме да водим в класирането. Дойде тежкото ни гостуване в Сливен, срещу коравия местен отбор. Там се подвизаваше беройският кадър Георги Стоянов-Бръснаря, донесъл славната зелено-бяла победа над Ювентус на международната сцена. След края на сезон 1984-85, предишното ръководство на Берое с нещо беше обидило Георги Стоянов и той реши да напусне Берое. Тогавашният треньор на Сливен Иван Танев, също беройски кадър, го покани в своя отбор. Казвал съм го преди, ще го кажа и сега: „Ако и Георги Стоянов бе част от шампионския отбор на Берое, много трудно някой отбор можеше да ни спре да триумфираме рано, рано с титлата. Георги Стоянов беше изключителен футболист. Страшно съжалявам, че вече не е между живите, а също така страшно съжалявам, че не стана шампион с Берое. Чест прави на Георги Стоянов, че не излезе да играе срещу родния си тим на стадион „Хаджи Димитър“ в Сливен във въпросния мач. този двубой можехме и да го спечелим, но за съжаление Мюмюн Кашмер пропусна отсъдената в наша полза дузпа. В този момент обаче целият ни отбор застана зад своя голмайстор. Дузпи са пропускали почти всички големи футболисти. Хубавото за нас бе, че и Тракия (Ботев) сбърка и останахме на върха.
И дойде паметния мач срещу Левски (тогава Витоша) на „Герена“, спечелен от Берое с 3:2. За него се носят най-различни легенди?
-Този мач бе наблюдаван на живо от тогавашния председател на БФС и главен секретар на Министерския съвет Иван Шпатов. Следяха ни много сериозно за евентуална договорка. Умишлено помолих ръководството на МВР Стара Загора, с нас към София да пътуват двама служители по сигурността, за да избегнем възможността за всякакви разговори между нас и каквито и да е било външни лица. Вечерта преди мача спахме в хотел „Славия“. Докато ние трябваше да се мъчим на „Герена“ срещу Левски, опонентът ни за титлата- пловдивския Тракия (Ботев) трябваше да гостува на Славия. „Белите“ бяха наказани и мачът се игра не в София, а в Ихтиман и започна с петнадесет минути по-късно, от нашия двубой на „Герена“. Бихме с 3:2 и това бе заслужено. По-късно една от звездите на Тракия (Ботев) Петър Зехтински каза, че заслужавали да станат шампиони. Между заслужавали и станали обаче, има разлика. И реализаторът на канарчетата Атанас Пашев каза, че тогавашният им отбор не бил по-лош от нашия, даже бил по-добър, но старозагорци имали по-добра „организация“ извън терена. Шампион обаче е Берое и е най-малкото несправедливо да се омаловажава този му успех. Не само, че заслужено станахме шампиони, ние бяхме ощетени за сметка на Тракия (Ботев). Имаше натиск срещу нас от страна на БФС и неговият председател Иван Шпатов. Взеха в казармата нашите футболисти Радко Калайджиев и Кольо Ганев, а за наборниците от Ботев това правило не важеше. Загубихме от канарчетата в Пловдив само, защото Богдан Дочев свири 3 „бързи“ дузпи, а и вече споменахме, че голяма част от основните ни футболисти бяха болни. Загубихме четири точки от двете нулеви равенства срещу Сливен, все странични фактори в наша вреда. Отделно по онова време нашият клуб във финансово отношение не можеше да се сравнява с ведомствените отбори / такъв беше Тракия (Ботев).
Имало ли е персонален натиск срещу Вас в шампионския сезон?
–След мача с Левски на ‚Герена“ имаше допинг- контрол. Пробна урина от нашия отбор трябваше да дадат Васил Драголов и Стойко Стойков. Мачът бе наблюдаван от Иван Шпатов, който се закани да вземе партийните билети за членство в БКП на мен и Димо Тодоров. Шпатов обаче бе много учуден, че съм председател на Берое, а не съм член на БКП. Това не ми е пречило и под мое ръководство Берое вървеше напред /по-късно през 1988 бях приет в БКП. След 1990 не съм членувал в партия/. Помагаха ми разбира се под формата на реклама ръководителите на големите старозагорски предприятия. Без тяхната подкрепа нямаше да мога да събера нужните на Берое пари, а най-много пари трябват, когато искаш да станеш шампион и когато искаш да останеш в групата на майсторите.
Шампионският сезон завършва с инфарктна победа над станалият в последствие бронзов медалист състав Славия с 1:0 в Стара Загора?
-Труден мач срещу силен отбор, воден от бившия национален селекционер Христо Младенов /той е старши треньор. на Берое през 1972г., когато зелено-белият тим печели бронзовите медали/. Поведохме с ранен гол, дело на Васил Драголов още в 7-а минута. Действията на играчите ни бяха припряни и дори малко сковани, за да не пропуснем големия шанс да триумфираме с титлата. Минутите до края на мача се нижеха бавно и ми се струваха като цяла вечност. Напрежението беше толкова голямо, че Евгени Янчовски се бе хванал за джоба на сакото ми и така здраво го стискаше, че платът се протри. След последния съдийски сигнал радостта бе неописуема. Стоях на терена и в продължение на пет минути не можах да повярвам какво се е случило. Гордея се с целия отбор и с всички служители на клуба. Всички те имаха безценен принос за успеха ни.
През сезон 1988-89, отново сте ръководител на Берое, а тимът пропуска да грабне бронзовите медали след една злощастна загуба от Ботев (Враца) у дома?
-Изключително тежък момент. Ако бяхме спечелили бронзовите медали, това щеше да е най-големият успех в треньорската кариера на клубната ни легенда Петко Петков. Тогава той водеше тима и заслужаваше този медал.
Ще запази ли сегашният тим на Берое елитния си статут?
-Оставам оптимист, че това ще се случи без бараж. Президентът Ернан Банато, общинската управа на Стара Загора и местният бизнес трябва да обединят усилия в името на Берое. Клубът трябва да върне силната си школа. Единственият съвет, който бих си позволил към беройските шефове е да върнат на работа в тима бившият президент Станислав Танев. Той познава много добре родната футболна действителност и би бил безкрайно полезен на Берое. Станислав Танев, Страхил Димчев и Николай Банев са босовете, вложили в Берое най-много лични средства в най-новата история на клуба.
Берое трябва да е в елита. Рестарт от Областната група е равнозначен на съживяването на мъртвец. За нов път на Берое от четвърта дивизия говорят само хора, които никога не са се занимавали с футбол.