Владимир Зафиров е носител на купата и Суперкупата с екипа на Берое през 2013-а. Има второ и трето място във футболния ни елит. След това игра във висшия ни ешелон с фланелката на друг старозагорски тим- Верея и финишира шести със синьо-белите в дебюта им в групата на майсторите. Сред края на активната си футболна кариера бившият централен защитник е част от състава на ФК Берое-ветерани. Треньор е на подрастващи във ФК Верея. Играещ старши треньор е на мъжка формация на заралийските лъвове от кв. „Кольо Ганчев“.
Влади, наскоро отбелязахме две знакови годишнини- 40 години от титлата на Берое и 110 години организиран футбол в Стара Загора. Игра за Берое-ветерани срещу Звездния тим на българските звезди в шоу-мача, посветен на незабравимите юбилеи?
-Празникът беше много добре организиран от ветераните на Берое с идеята да зарадваме всички привърженици на футбола в Стара Загора. Смятам, че шоуто даде желания ефект за хората- по-възрастните от тях да си припомнят славната история, а по-младите да се запознаят с нея. Настоящият момент е труден за Берое. Тимът малко поизгуби от блясъка си. Феновете се отдръпнаха от стадиона под „Аязмото“. Но за това си има причина. Нея всички я знаем . В Берое няма достатъчно български футболисти. Връщайки се на празника за двете годишнини съм длъжен да отбележа, че той беше наистина невероятен с легендите на Берое и на българския футбол, които гостуваха в града. Получи се страхотен празник, а най-важното е, че всички фенове имаха възможност да слязат на терена, да се снимат със своите футболни идоли, да си вземат автографи от тях и да им се радват.
Хубавото е, че градският стадион в Стара Загора се напълни. На него имаше и много деца?
-Децата са бъдещето на нацията във всяко естество и във всяка една сфера. Много радващ е фактът, че подобен мач предизвика огромен интерес у най-малките любители на футбола. Знаем в какви времена живеем. Подрастващите обръщат по-голямо внимание на дигитализацията и компютрите. Много е важно ние, които сме минали през всички етапи на спорта да ги ангажираме с него и те да израстват като добри спортисти и стойностни личности.
Свързан си с едни от най-славните моменти в историята на ПФК Берое в най-ново време?
–Не мога да отрека, че най-силният момент в професионалната ми кариера е спечелването на купата и на Суперкупата с Берое през 2013-а. Треньорът Петър Хубчев тогава успя да изгради здрав колектив. Може и той да не е бил изграден от възможно най-добрите футболисти, но наставникът ни успя да направи отбор, в който всички успяхме да покажем максимума от възможностите си. Това ни доведе и до постигнатите високи резултати.
Как отбор извън столицата съумя за няколко години да спечели второ и трето място в шампионата и да ги гарнира с Купа и Суперкупа?
-През първата година на онзи период Берое тръгна добре и това ни вдъхна кураж, че можем да постигнем нещо голямо. Още през първата година успяхме да изградим много силен състав, което може би повлия психически на всеки един от нас, че можем да постигнем нещо значимо. С всеки мач и с всяка победа, апетитът идваше с яденето. След всеки успех жадувахме за следващия.
Най-ценният ти урок от онзи период в кариерата ти?
-В онзи период може би най-ценният ми урок беше, че човек никога не трябва да се предава. Със съотборниците ми сме имали и лоши моменти. Няма да забравя тежката ни загуба от Славия с 1:6 в София при наставника Ивко Ганчев. Феновете ни бяха много разочаровани. Направихме си изводите и от този момент нататък коренно нарушихме отношението си към тренировъчния процес. Загубата бе за нас „червена лампа“ , която ни даде урок, че това е Берое, играейки за този клуб не можем да си позволим подобни резултати.
Колективът ли беше в основата на успехите ви и на кой треньор си благодарен най-много?
-Благодарен съм на всички треньори, с които съм работил. От всеки от тях съм научил по нещо. Колективът прави даден отбор. Не омаловажавам заслугите на треньорите и индивидуалностите на отделните футболисти. Няма да отрека значимата роля на Илиан Илиев. Той ме привлече в състава на Берое. Имал е поглед върху мен като състезател, ангажира ме и изкарах най-хубавите си години в Стара Загора.
След Берое премина и при съгражданите на зелено-белите от Верея?
-Няколко момчета от Берое преминахме тогава във Верея. Бяхме се събрали много опитни играчи от България и млади чужденци. Водеше ни Александър Томаш, който сътвори добра сплав между нас. Проектът ни беше успешен. Ръководството също даваше всичко от себе си отборът да върви във възходяща линия. Периодът ми във Верея също определям като положителен. Бяхме на крачка от сензация да отстраним Левски след дузпи на баража на „Герена“. Оставаха ни две дузпи. Едната от тях да бяхме реализирали щяхме да се класираме за Европа. За жалост не успяхме и въпреки това, фактът , че стигнахме до такъв мач е голямо постижение за отбор, който тогава беше дебютант в елита.
От от Сливен си, а остана да живееш в Стара Загора със семейството си?
–Стара Загора ми допада много и като локация им като място за развитие в професионален план. Градът е хубав, подреден е. Тук минаха едни от най-хубавите години в кариерата ми. Децата ми са родени тук. Всичко това показва, че ще остана в Стара Загора.
Вече си треньор в школата на Верея. Водиш и мъжкия тим, който е част от Областна група по футбол- Стара Загора и дори още играеш?
-Благодарен съм на ръководството на Верея, че ме покани да стана част от треньорския екип на детско-юношеската школа на клуба. Започнах работа с набор 2008. Вече година и половина се занимавам с тези деца, приобщавам ги и към мъжкия футбол. Момчетата са в такава възраст, че трябва да се изграждат като състезатели и в представителния отбор. . По някога играя с възпитаниците си в мачовете на мъжете, запълвам кадровите липси навсякъде при нужда. Целта е да развиваме младите футболисти.
Има ли достатъчно таланти в България, защо все по-малко български футболисти се изявяват в Първа лига?
-Таланти има. Ще си позволя да цитирам бившия футболист и треньор на третия отбор на ЦСКА, според когото на българските треньори им липсва това – да налагат родните таланти в мъжкия футбол.
А това политика на клубовете ли е или просто треньорите нямат смелост да налагат младите ни играчи?
-Не смятам, че е политика на клубовете. Никой клуб не би пренебрегнал талантлив кадър от собствената си школа. Всеки треньор е воден от чувството за победа във всеки мач и е готов да я постигне с всякакви позволени средства. На младите им липсва опит, а у треньорите има страх да им се доверят. Чест прави на наставника на Черно море Илиан Илиев. Той е сред много малкото ни треньори, даващи шанс на младите футболисти. В Славия също разчитат на млади кадри. Същото важи и за столичния Септември. Примерите обаче са твърде малко. От това страда футболът ни като цяло.. Това обаче не е генералният проблем. Проблемът на футбола ни не е дали има таланти и налагат ли ги или не треньорите. БФС и държавата трябва да се погрижат за най-масовия спорт у нас.
Въведохме правило за внедряване на повече българи в отборите, някои от тях обаче го заобикалят?
–Подобно правило имаше още, когато играех аз. То обаче явно не проработи. Може би трябва да се поучим от практиката в чужбина. Сигурен съм, че и у нас има хора, следящи тази практика и търсещи вариант да я прилагат. У нас има някакъв порочен кръг, който не ни позволява да въведем методите, които работят в чужбина.
Методиката и липсата на треньорски кадри ли „куцат“ във футбола ни?
-Не мога да кажа, че изоставаме по отношение на кадрите. Съпоставим ли българските футболисти до 14-15 години с връстниците им от чужбина, няма да видим разлика в игрови и тактически план. От тази възраст нагоре обаче нещо ни ‚куца“. Може би и личната отговорност на децата, също е проблем. Тя не е на достатъчно добро ниво.
Обвиняват треньорите в детско-юношеския ни футбол, че не са подготвени?
-Естествено, че треньорите са тези, които трябва да учат децата на футбол. Почти всички треньори в школите обаче работят и втора работа и не са се отдали изцяло на развитието си в треньорската професия. Липсата на средства пречи на треньорите да се отдадат изцяло на футбола и това е големият проблем.
Мнението ти за състоянието на базите?
-Истината е, че на Стара Загора й липсват още много футболни терени. Базата ни във Верея е на страхотно ниво. Дори и тя обаче не е достатъчна., а какво да говорим изобщо за града. На нашия терен през уикенда се изиграват по 9-10 мача. Няма терен, който да издържи такова натоварване. За това казвам, че липсват терени. Базите все още са на много слабо ниво. Проблемът е всеобщ за цяла България. Единственото изключение в тази насока е Лудогорец. Базата на разградчани е на европейско ниво.
Причината за отлива на публика от стадионите ни е?
-Българският футболен фен има високи претенции. Изискванията му са всичко в любимия му отбор да се случва и когато нещо не е наред, те не са доволни. Ние сме малка държава. С изключение на София, стадиони с по-голям капацитет от 10-12 000 зрители не са ни нужни. Може би футболът не е толкова атрактивен за изискванията на българския фен.
Защо все по-трудно се селектират деца за футбол у нас?
-Появиха се твърде много частни школи. Децата се пръскат из тях. Няма ли количество в един отбор, в него няма как да се създаде реална конкуренция. За да спре бълването на школи за сметка на качеството им, трябва да има категоризация на клубовете. Не може отбори без условия да създадат футболен продукт. Той не е на здрава основа.
Къде се виждаш в бъдеще- като треньор в мъжкия или в детско-юношеския футбол?
-Никога не съм подозирал, че работата с деца толкова ще ми допадне. Щом я започнах обаче осъзнах, че това е бъдещото ми призвание. Обичам да се занимавам с деца. Ще го правя винаги. Харесва ми. Мъжкият футбол обаче е черешката на тортата в треньорската професия. Предстои ми да взимам треньорски лицензи. Записал съм да уча и педагогика за учител по физкултура. От по-опитни треньори знам, че първо трябва да научиш А и Б в работата с деца и тогава да растеж в йерархията.
Какво ще пожелаеш на феновете на Берое. Ще оцелее ли той в елита?
-Пожелавам на феновете да са живи и здрави и да продължават да подкрепят Берое, така както винаги са го правели. Те никога не са предавали отбора и винаги са заставали зад него. Така е дори в сегашния тежък за клуба момент. Нека да продължават със същия хъс. Берое го е имало и ще го има. Сегашният лош момент е само един миг, който ще бъде преодолян. Оптимист съм, че Берое ще запази мястото си в елита. Какво ще се случи в по-далечна перспектива е въпрос на бъдещето. Чувам мнения, че за Берое е по-добре да изпадне през този сезон. Не знам дали е точно така. Не съм в кухнята на клуба. Най-добре е Берое да запази елитния си статут. Да се намярят, хора, които фа го обезпечат и отборът да тръгне отново във възходяща линия.